Жанров хибрид на екрана в Кан

78-ият филмов фестивал продължава до 24 май

Първи типичен уестърн е още „Голямото ограбване на влака“ (1903)

Уестърн – ноар или „черна комедия“?

Най-американският жанр в нов моден тренд?

Бележити шедьоври на жанра и до днес се обогатяват с нови екранни варианти

Тази година американското кино е добре представено в Кан. 4 филма (от 22) са в основния конкурс. Сред тях „Финикийска схема“ на неуморния фантазьор Уес Андерсън, „Новата вълна“ на Ричард Линклейтър (реверанс към домакините за „златния период“ на френското кино),  „The Mastermind“ на Кели Райнхард и „Едингтън“ на Ари Астър с участието на актьорите Хоакин Финикс и Педро Паскал.

„Финикийска схема“ на неуморния фантазьор Уес Андерсън

Но извън конкурса и в други паралелни селекции са още новият филм на Спайк Лий “Highest 2 Lowest”; „Мисията невъзможна. Финална разплата“ – типичен „фестивален бонбон“ за зрителите с Том Круз; „Скъпа, не трябва“ на Итън Коен и най-вече специалната прожекция на абсолютния шедьовър на гения Чаплин „Треска за злато“ (1925) с ново дигитално реставрирано копие за 100-годишния юбилей на филма!

Както е добре известно единственият чисто американски жанр във вече 130-годишната история на киното е уестърнът! И няма как да е иначе, след като този модел филми разработват повече от 100 години епоса на завладяването на западните територии на огромната федерална държава, преминавайки през средните до западните щати! Бележити шедьоври на жанра и до днес се обогатяват с нови екранни варианти, различни тематични или стилистични версии, неизтощими творчески флуктуации около каноничната определеност или творческо свободолюбие на автори от различни страни и поколения.

Всяка година на червеният килим в Кан се събират световни звезди.

Излишно е да припомняме, че първи типичен уестърн е още „Голямото ограбване на влака“ (1903) на реж. Едуин Портър, който залага параметри на своеобразен микс на уестърн с гангстерската матрица. Както не е нужно да обобщаваме известното, че в редица национални кинематографии се раждат италианските „спагети уестърн“ (за справка филмите на Серджо Леоне), или добре известните и у нас ДЕФА-уестърни, „откритие“ на сръчни кинаджии в бившата ГДР с участието на сръбския актьор Гойко Митич; та чак но далекоизточните „ийстърни“ като огледална симетрия на стандартните уестърни; както и други подобни подражания.

Но ето че сега американският сценарист, режисьор, продуцент и известен Нюйоркски интелектуалец Ари Астър смело посяга към толкова каноничния и същевременно толкова жанрово „пластичен“ уестърн с новото си заглавие „Едингтън“, по името на измислено градче в щата Ню Мексико. И за да не се отклонява твърде много от жанровата матрица, основен персонаж в екранния сюжет е задължителният шериф с всички необходими атрибути, класически характеристики и добре вписан в жанровата формула.

Новото е водещият конфликт между него и кандидатът за градски кмет, което не само подпалва фитила на конфликтите, но и предпоставя цялостното развитие на екранния разказ. Ари Астър се утвърждава като режисьор в друга жанрова категория с хорър филмите „Hereditary“ (2018) и „Midsommar“ (2019), с които печели зрителска популярност и някои награди предимно в САЩ. Но ето че сега се пласира успешно и на екрана в Кан, тъкмо заради смелия и (донякъде) издържан жанров експеримент. Той разполага сюжетния разказ във времето на Ковид пандемията и успява да насити екрана с приемливо добре измислени и умело разиграни в монтажната линия персонални конфликти. Но по-важно, е че успява да създаде атмосфера на несигурност, населението посреща с подозрителност контрола на болестта и разпространението на вируса.

Но покрай тази водеща сюжетна линия, която допуска и търпи комедийни етюди, някак неусетно на екрана се появяват и елементи от остри социални конфликти плюс расово напрежение около протестите BLM (Black Lives Meter) след насилствената смърт на чернокожия Джордж Флойд. Така паралелно с приемливите шеги и комедийни закачки, на екрана се сгъстяват елементите на черна комедия или както сам режисьорът определя жанра на филма си като „ноар уестърн“. Дотук добре и зрителският ефект е постигнат. Но уви, финалната част на разказа е ашладисана с друга жанрова присадка – драматичен зрелищен екшън, който частично захлупва заложените по-рано остри препратки към т.нар. „дълбока държава“. И филмът олеква в плитчините на доброто зрелище. За съжаление, защото иначе заявените идейни тезиси можеха да оставят много по-чисто зрителско впечатление при напускане на кинозалата.

Дали и журито ще остане с подобно впечатление ще разберем при обявяването на наградите на 24 май вечерта във Фестивалния дворец!