Забраняват брашно от насекоми в хляб и баници

Центърът за оценка на риска по хранителната верига установи пропуски в законодателството

Храните на основата на ларви и буболечки могат да са алергенен риск за потребителите

Носят биологични и химически замърсители

Забрана за влагане на насекоми и производни от тях брашна в хляба, сиренето и баницата - като най-често консумираните и традиционни български храни, настояват да бъде въведена в българското законодателство от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Анализът съдържа обемни проучвания за риска и неясноти за влиянието в дългосрочен аспект от консумацията на насекоми под формата на брашна, паста, замразени или сушени, които вече са разрешени за продажба и консумация Европейската комисия.

Докладът с проучването за въвеждането на новите храни от буболечки и ларви е представен на земеделския министър д-р Георги Тахов, а в него са дадени примери как държави като Италия и Унгария вече са въвели национални ограничения за традиционни храни и изисквания за специални етикети.

Затова и експертите от ЦОРХВ предлагат промени в Закона за храните и в подзаконови документи, които след допълнителни изследвания да определят максималните нива за съдържание на допустимите форми на жълтия брашнен червей и другите разрешени насекоми в храните.

“Оказа се, че в българското законодателство има много празнини за новите храни от насекоми. Установили сме и пропуски в изискванията за фермите за насекоми, които у нас в момента произвеждат само фураж за животни, но вече има интерес към отварянето на нови ферми за насекоми, а в нашето законодателство все още няма разработени правила за това”, заяви пред “Труд news”д-р Мадлен Василева от ЦОРХВ, част от екипа, работил по проучването. “Доказано е, например, че хитинът, който се използва и в добавки за отслабване, извлича всички мазнини от тялото, но заедно с това и всички мастноразтворими витамини - А, D, E. Тези витамини обаче оказват ключова роля, особено при подрастващите. Една продължителна употреба на храни с хитин би довела до проблем в развитието на децата”, отбеляза д-р Василева. Хитинът е полизахарид, съдържащ се във външния скелет (кутикула) на раци, насекоми, както и в някои видове гъби, водорасли, дрожди и др., където изпълнява структурно-опорни функции, посочват учените от ЦОРХВ в анализа си.

Експертите препоръчват и “допълнителна оценка на бионатрупването на химически замърсители” от обработката на насекоми, защото преработката им може да доведе до “потенциално токсични съединения като хетероциклични ароматни амини, полиароматни въглеводороди (PAH), хлоропропаноли, фурани и акриламид поради химични или термични реакции между насекоми и други съставки”.

Насекомите могат да носят биологични и химически замърсители, както и физически опасности, които могат да бъдат вредни за здравето на потребителите, се посочва още в материалите на изследването. Основните рискове за безопасността на храните, а от там и здравето на хората, които трябва да се имат предвид, са замърсяването на храната от насекоми с различни биологични агенти - бактериални, вирусни, гъбични, паразитни.

От Центъра за оценка на риска цитират и медицински изследвания, проведени в медицински университети в САЩ, за това как храните на основата на насекоми могат да представляват потенциален алергенен риск за потребителите: “Тежките алергични реакции към жълти брашнени червеи при пациенти, които са алергични към черупчести мекотели, са потвърдени чрез двойно-слепи, плацебоконтролирани изпитвания с хранително предизвикателство”. Предполага се, че хората с алергии към скариди могат да бъдат изложени на риск от хранителна алергия не само към червеи, но най-вероятно и към други насекоми.

Анализът на специалистите от ЦОРХВ обръща внимание и на химическите замърсители при храната от насекоми- пестициди, токсични метали, забавители на горенето, както и на антимикробната резистентност, антихранителните вещества, освен хитина, като и др.

И още: “отглеждането на насекоми за храна и фураж все още не е практикувано във времето достатъчно дълго, за да се определи и оцени рискът от предаване на болести”. Посочено е, че рискът от зоонозни инфекции - предаването на болести от хора на животни и обратно, може да се повиши с небрежното използване на отпадъчни продукти, нехигиеничното боравене и директния контакт между отглежданите във ферми насекоми и насекомите извън фермата, поради слаба биосигурност.

Приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470

Сладки, чипс, бира и пици имат допустим грамаж на жълт брашнен червей

Цели ларви - да, но ако са без храна 24 ч.

От ЕК вече почти 2 години имаме разрешение да ядем замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей.

Новите храни и брашна от насекоми, например от жълти брашнени червеи (ларви на Tenebrio molitor), са разрешени да се влагат в огромен брой храни, но в различно процентно съдържание. Според Регламента, ларвите на брашнените бръмбари могат да се ползват в замразени, сушени и прахообразни форми в многозърнестия хляб и хлебчетата, крекери и гризини, в “ястия на основата на макаронени изделия, пици и подобни на пици ястия, супи и салати, чипс, напитки, подобни на бира, смеси за алкохолни напитки, шоколадови сладкарски изделия, в суроватка на прах, месни аналози”, и др. В Приложението към Регламента са посочени и точните максимално допустими количества според вида на храната от ларвите - замразени или изсушени или прахообразни. Количествата варират от 1 до 80 грама на 100 грама.

“Целите брашнени червеи са предназначени за консумация от човека, без да се отстраняват никакви части. Необходимо е насекомите да бъдат оставени без храна за период от най-малко 24 часа, преди да бъдат умъртвени чрез замразяване, за да могат ларвите да изхвърлят съдържанието на червата си”, се посочва в документа на Европейската комисия.

От 2021 г. общо четири вида насекоми са разрешени като нова храна, като най-честата форма е сушени или на прах и това са жълтият брашнен червей (Tenebrio molitor), прелетният/мигриращ скакалец (Locusta migratoria), домашният щурец (Acheta domesticus) и ларвата на бръмбара малък мрачник (Alphitobius diaperinus).

Към януари 2023 г. ЕК е валидирала 11 заявления на различни компании за различни видове насекоми като нова храна, при които процесът на оценка и разрешаване все още не е приключил.

Принцип на предпазливостта

Храните с буболечки - само на отделни щандове и със сигнални етикети

От Центъра за оценка на риска по хранителната верига препоръчват за консумацията на храни от насекоми или цели насекоми да се въведат строги изисквания на основа на принципа на предпазливостта:

• ясно, четливо етикетиране, с достатъчно голям шрифт със сигнален цвят (например червен цвят) и на български език на всички храни, в които са вложени насекоми;

• в допълнение на етикета - поставяне на картинка на насекомо върху опаковката, достатъчно големи и в ярък цвят;

• предлагането им в магазинната мрежа на отделни щандове с ясно обозначение; предлагането в заведения за обществено хранене на храни с вложени добавки от насекоми (хляб, макаронени изделия, паста, тесто за пици и др.) - следва изрично в менюто това да е описано със сигнален цвят; 

• забрана за влагане на насекоми в храни за всички лица под 18 годишна възраст, както и предлагането на такива в детските заведения, училищата, обекти за търговия на дребно на територията на училища и детски заведения и на организирани мероприятия за деца и ученици.

• да се въведе забрана за влагане на насекоми в хляба, сиренето и баницата - като най-често консумираните и традиционни български храни.