Труд
Автор:
Труд онлайн
Няколко седмици след подновяването на лиценза на американската петролна компания Chevron за дейност във Венецуела и след като беше договорена размяна на политически затворници, напрежението между Вашингтон и Каракас се засили драстично. Дори с военен компонент, който има малко прецеденти в двустранните отношения, пише El Pais.
След като насърчи облекчаването на напрежението между двете страни, правителството на Доналд Тръмп направи обратен завой и пое в обратна посока. На 7 август Белият дом увеличи до 50 милиона долара наградата за информация, която може да доведе до залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, когото обвинява в ръководство на Картелът на Слънцата. Тази седмица започна разполагането на три разрушителя, 4000 морски пехотинци, изтребители и подводници по морските граници на Венецуела като част от операция срещу наркотрафика.
Говорителката на Белия дом Каролин Лийвит заяви, че САЩ са решени да използват „цялата си сила“, за да спрат трафика на наркотици от Венецуела. „Режимът на Николас Мадуро не е легитимното правителство на Венецуела. За тази администрация Мадуро е наркотрафикант, бегъл лидер на този картел“, заяви Лийвит.
Венецуелското правителство, свикнало да разменя обиди и залпове с Белия дом в продължение на години, изглежда този път е преценило по-внимателно реакциите си. Ръководството на чавизма взе много на сериозно тази последна ескалация, в която са очевидни невъздържаният тон и тежестта на обвиненията.
Венецуелският външен министър Иван Гил заяви в изявление, че заплахите на САЩ „не засягат само Венецуела, а застрашават стабилността на целия регион, включително зоната на мир, обявена от CELAC [Общността на латиноамериканските и карибските държави]“. За правителството на Чавес обвиненията на САЩ „са доказателство за липсата им на достоверност“.
„Ние сме свидетели на разработването на нарратив, който да оправдае агресията“, заяви Владимир Падрино Лопес, министър на отбраната, който през последните дни бе забелязан заедно с Мадуро на всичките му публични изяви. „Виждали сме го и преди, много пъти. Когато няма аргументи, измислят се лъжи и се повтарят, за да се превърнат в истини, макар и да не са такива“. Падрино и други официални говорители определиха обвиненията срещу Мадуро като „смешни“ и „абсурдни“.
Преди два дни Мадуро обяви мобилизация в цялата страна на четири милиона души от Националната милиция, петата съставна част на Боливарските въоръжени сили, основана от Уго Чавес през 2007 г. и значително укрепена институционално оттогава.
Милицията е смесен клон на военния сектор, съставен от резервисти, военни, паравоенни и цивилни, обучени в лоялност към Уго Чавес и боливарската революция и вдъхновени от основите на асиметричната война.
„Първите, които излязоха да изразят подкрепата си за този работнически президент, бяха военните на родината“, заяви Мадуро, доволен и заобиколен от военни и полицаи. „Те излязоха с пушките си, с ракетите си, с танковете си, със самолетите си. Боливарските въоръжени сили са в авангарда“, провъзгласи той сред аплодисменти.
Докато всичко това се случва, Мадуро засили натиска върху критичните гласове в чавизма. Президентът постави под въпрос това, което изглежда като вътрешни разногласия сред неговите привърженици: „Има хора, които са слаби и в дадена ситуация реагират веднага. Лесно е да се атакува Мадуро и революцията, колко е лесно. Има много скрити страхливци, които не са способни да ми кажат нещата в лицето поради страх. Е, аз не съм роден в деня на страхливците. Ако сме тук, то е защото сме били верни на свещената клетва, която дадохме на командир Чавес“.
От нелегалност, Мария Корина Мачадо, основната лидерка на опозицията, и нейните сътрудници – всички в изгнание – изглежда поемат отговорността си за зараждането на тази обсада на Чавизма от страна на САЩ.
Езикът, който използват, описва ситуация в развитие. Много венецуелци в чужбина изглеждат отново обнадеждени от възможността за политическа промяна. Мачадо счита за успех за демократичната кауза факта, че САЩ са успели да идентифицират ясно, според нея, заплахата от чавизма.
Мачадо, който отдавна твърди, че структурите на правителството на Мадуро са по-слаби, отколкото се мисли, изрази „дълбока“ благодарност към президента Тръмп за увеличаването на наградата за залавянето му. Освен това той не спира да повтаря, че чавизмът е заплаха за целия регион.
Макар че е очевидно, че полицейското и военното присъствие по улиците на страната е засилено, сред населението животът протича нормално, без никакво усещане за неотложност, без големи очаквания. Изчерпани от очаквания.
Умерените сектори на опозицията, които все още са толерирани в рамките на законността на чавизма, са скептични към обещанията за промяна, които пророкува Мачадо. Освен това те напълно отхвърлят възможността за чужда интервенция.
