Заплахите за океана, които променят планетата ни

Автор: Труд news
Снимка: Джоуъл Сартори, Nat Geo Image Collection
Дим се издига от горящ нефт на повърхността, изгарян от екипи по почистването след разлива от платформата Deepwater Horizon през 2010 г. - най-големия морски петролен разлив в документираната история.

Учените търсят решения за опазване на застрашените морски растения и животни

Подкрепата за дребните местни рибари намалява въздействието върху океаните

Предлагат създаване на повече морски резервати като мярка срещу замърсяването

Много неща са заплаха за океаните и повечето, ако не всички, са причинени от човешки дейности. 80% от замърсяването на морската среда идва от дейности на сушата, причиняващи бързи промени в цели морски екосистеми.

Океаните покриват 70% от земната повърхност и предоставят огромни ползи за планетата. Освен че осигуряват подслон и храна, около половината от кислорода, който дишаме, идва от океана. Той е и главният регулатор на климата и един от най-добрите инструменти на планетата за улавяне на емисиите на въглероден диоксид и излишната топлина, отбелязва Организацията на обединените нации.

Световните океани обаче могат да абсорбират само определено количество топлина. Глобалното затопляне причинява промени в океанската химия и много океански процеси. То заплашва много видове морски животни, които не могат да се справят с по-високите температури. Прекомерният риболов, инвазивните видове, нефтените разливи и замърсяването с пластмаса допринасят за влошаването на здравето на нашите океани.

1. Глобално затопляне

Широкото изгаряне на изкопаеми горива като въглища и нефт повишава средната температура на Земята и океаните. Вследствие на емисиите на парникови газове ледниците, полярните ледени шапки и ледените покривки се топят, което води до покачване на морското равнище и застрашава крайбрежните общности. Около 40% от световното население живее на по-малко от 100 км от брега, а едва 15% от крайбрежните зони са екологично запазени.

2. Пестициди

Химикалите, използвани в земеделието, са ефективни срещу насекоми - но вредят на морския живот. Пестициди като неоникотиноидите са свързани с колапса на риболовен район в Япония.

Повърхностният отток и разнасянето на пестициди от пръскане достигат до крайбрежните води, където водят до изчерпване на кислорода, унищожавайки морски растения и миди.

3. Промишлени отпадъци

Фабриките и промишлените предприятия изхвърлят отпадъчни води, токсични химикали и дори боклук в океаните, причинявайки значителни вреди на морския живот. Фабриките отделят и излишен въглероден диоксид във въздуха, който се абсорбира в океана, причинявайки окисляване на океана и избелване на коралите. Отпадъчните води от фабрики, съдържащи азот и фосфор, могат да доведат до цъфтеж на водорасли, които блокират слънчевата светлина за морските растения.

4. Нефтени разливи

Нефтените разливи не само вредят на животните, като ги задушават, но и причиняват здравословни проблеми на рибите, от вродени дефекти до забавяне на скоростта на плуване, особено при младите риби.

Според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA), в САЩ се случват хиляди нефтени разливи всяка година. Въпреки че пречиствателните станции за отпадъчни води в сраната изхвърлят два пъти повече петрол всяка година от разливите от танкери, големите разливи се считат за големи екологични бедствия, които могат да имат десетилетия отрицателни последици.

5. Замърсяване на въздуха

Замърсителите във въздуха са отговорни за почти една трета от токсичните замърсители и хранителни вещества, които попадат в крайбрежните райони и океаните. Въпреки годините на напредък, качеството на въздуха се влошава поради няколко фактора, включително по-екстремни горски пожари, които са по-токсични, отколкото се смяташе преди. Повишеното замърсяване на въздуха прави океаните по-киселинни, убивайки корали и възпрепятствайки много морски видове да развиват черупки и скелети.

6. Инвазивни видове

Токсични водорасли, бактерии, причиняващи холера, и множество инвазивни видове са навлезли в пристанищните води, нарушавайки екологичното равновесие. Един от начините, по които инвазивните видове попадат в среди, извън естествения си ареал, е чрез баластната вода. Корабите поемат вода, за да поддържат плавателност и баланс, но заедно с нея могат да засмучат и морски организми, които впоследствие се освобождават в отдалечени пристанища, където могат да нарушат хранителната верига.

7. Прекомерен улов

Доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН оценява, че броят на прекомерно експлоатираните рибни запаси се е утроил за последните 50 години. Макар че прекомерният риболов в световен мащаб се е забавил, нивата на устойчивост все още не са достатъчни.

8. Замърсяване с пластмаса

Производството на пластмаси за еднократна употреба се е увеличило до огромни нива, което прави замърсяването с пластмаса един от най-належащите екологични проблеми днес. Това е проблем, който съществува навсякъде по света, с особено вредни последици за океана.

Всяка година осем милиона тона пластмаса попадат в океана. Пластмасовите отпадъци вредят на над 2000 вида диви животни - повечето умират от заплитане или от глад, след като са ги погълнали, а вредни химикали от пластмасата също могат да се отделят във водата.

Океанът може да изглежда необятен, но едва 8% от него са защитени. Морските защитени територии (Marine Protected Areas, MPAs) са участъци от океана, които правителствата определят за дългосрочно опазване.

“Създаването на повече морски паркове и резервати (наричани още зони за морска консервация и убежища) може да помогне за опазването на морската фауна и хабитати от заплахи като прекомерен риболов и замърсяване.”

Подкрепата за дребномащабните местни рибари спомага за запазване на препитанието им, като същевременно намалява екологичното въздействие върху океаните. Включването им в процеса на вземане на решения може да има значителен принос за дългосрочното опазване на морската среда.
Инициативи за крайбрежна консервация и “гражданска наука” също могат да подпомогнат здравето на океаните в конкретни райони.

Военният сонар може да навреди или дори да убие китове и други морски бозайници. Звуците от сонар и други технологии могат да принудят животните да се отдалечат от хранителни зони, да предизвикат стрес и дори загуба на слух. През последните години Военноморските сили на САЩ въведоха практики за използване на сонар, които целят да намалят отрицателното въздействие върху морския живот. Те включват ограничаване или спиране на сонарната активност при наличие на морски животни в района.

Независимо дали става дума за токсични химикали във въздуха или оттичане на пестициди от земеделието, замърсяването в различните му форми нанася сериозни щети върху здравето на океаните. Макар че основната отговорност за ограничаването му е на правителствата и индустриите, отделните хора също могат да допринесат - чрез замяна на пластмасата за еднократна употреба в ежедневието и чрез информиран избор на морски продукти.

(От nationalgeographic.bg)

Най-четени