Защо вилицата е най-мощното оръжие за програмиране на мозъка

Това, което ядем определя нашето самозъздаване

Хранителните корпорации са реалните архитекти на съвременната личност

Мозъкът ни не е нищо повече от преработена храна. Всяка мисъл, всяко чувство, прозрение и съжаление е резултат от молекулярен танц на вещества, които доброволно сме поставили в устата си. Тази неудобна истина оспорва самата концепция за свободната воля: ако мозъкът ни е направен от това, което ядем, тогава доколко “ние” сме ние? И не прави ли това всяко хранене акт на несъзнателно самосъздаване?

Всяка хапка храна, която преглъщаме, буквално се превръща в строителен материал за мозъка ни - органът, който гордо смятаме за хранилище на нашето “аз”. Но за какво “аз” можем да говорим, когато съзнанието ни е просто преработен сандвич? 

Докато мечтаем за възвишени неща, в стомаха ни се случва истинска алхимия. Всеки компонент на храната ни се разгражда на молекули, които след това се отправят на дълго пътешествие през кръвния поток директно към нашия скъпоценен мозък. И тогава започва забавлението: аминокиселините от пържолата, която сме изяли, се превръщат в невротрансмитери, мастните киселини от авокадото стават част от клетъчните мембрани на невроните, а антиоксидантите от боровинките се превръщат в защитен щит за нашата “уникална” личност.
Науката не се срамува да ни натяква грозната истина: серотонинът, “хормонът на щастието”, се произвежда на 90% в червата, а не в мозъка. С други думи, доброто ни настроение не е резултат от нашата готина житейска философия или постижения, а просто страничен ефект от храносмилането. Яжте правилните храни - и воала, вие сте “щастливи”.

Микроскопични организми дърпат конците на нашето съзнание като кукловоди.

Учените отдавна са доказали, че чревният микробиом влияе пряко върху структурата и функцията на мозъка чрез така наречената “ос черва-мозък”. Бактериите в червата ни, които се хранят с това, което ядем, произвеждат невроактивни съединения, които след това влияят на поведението и мисленето ни. По същество тези микроскопични организми дърпат конците на нашето съзнание като кукловоди.

Консуматорско общество

В днешния прекрасен свят на корпоративния капитализъм, хранителната индустрия е добре запозната с метаболитния детерминизъм. Те не просто ни продават храна, а бъдеща версия на самите нас. Маркетинговите експерти винаги са нащрек: “Яжте нашето кисело мляко и ще бъдете по-щастливи!” “Нашата енергийна напитка ще ви направи по-продуктивни!” И са дяволски прави - на биохимично ниво.

Хранителните корпорации по същество програмират мозъка ни чрез това, което консумираме. Те са истинските архитекти на съвременната личност. Индустрията за бързо хранене е създала цяло поколение от хора с определен начин на мислене, склонни към мигновено удовлетворение, с намалена способност за дългосрочно планиране и отслабен самоконтрол.

Съвременната диета, богата на преработени храни, рафинирани въглехидрати и индустриални мазнини, създава хора, идеално пригодени за консумация, но не и за мислене. Мозъкът ни буквално е изграден от евтини, одобрени от корпорациите съставки. Всеки път, когато посягаме към храната от рафта на супермаркета, ние избираме какъв човек ще станем утре. И познайте чии интереси се вземат предвид при разработването на тези продукти? Със сигурност не нашите.

Мислим си, че правим свободен избор, но в действителност хранителните ни предпочитания са резултат от внимателно оркестрирани маркетингови кампании, предназначени да предизвикат пристрастяване и да увеличат максимално печалбите. Ние не избираме любимата си газирана напитка - нейната формула е проектирана да избере Нас. И когато я пием редовно, тя буквално пренастройва мозъка ни, за да ни накара да я жадувате отново и отново. Кой командва тук?

Гастрономически детерминизъм

Ако това, което ядем, директно определя химията на мозъка ни и нашите мисли, решения и емоции, тогава за каква свободна воля говорим? Невроучените вече са доказали, че решенията се формират в мозъка секунди преди дори да осъзнаем, че сме ги “взели”. Сега добавете към това разбирането, че самият мозък е продукт на това, което ядем. Ние избираме с какво да се храним, но този избор се определя от това, което сме яли по-рано. Нашата закуска буквално програмира какво ще изберем за обяд. А после обядът “решава” какво ще вечеряме. И така нататък... Добре дошли в гастрономическия детерминизъм - философска концепция, която ще ни накара да се кикотим нервно над сандвича си.

Някои религиозни традиции може би интуитивно са разбирали това, когато са въвели диетични ограничения и пости. Чрез промяна на диетата те буквално са променили мозъчната химия на вярващите, създавайки определени психически състояния, благоприятни за духовни практики. Съвременната наука само потвърждава това, което мистиците са знаели емпирично: ако искате да промените съзнанието си, променете диетата си.
Но има и обратна страна: колко етично е да манипулираме диетата на някого, знаейки, че това ще се отрази пряко на личността му? Училищни обеди, болнични хранения, затворнически дажби - всичко това не са просто начини за задоволяване на глада, но и инструменти за оформяне на определен тип мислене.