Защо Горбачов доброволно унищожи „Ока“

Ракетата става жертва на политически компромис 

Майката на “Искандер”

Оръжието играе важна роля в международните преговори 

През 80-те години на миналия век, в разгара на Студената война, съветските конструктори създават система, която би могла да се превърне в ключов елемент от всеки военен конфликт - прецизна, мобилна и практически неуязвима (за времето си) тактическа балистична ракета. Нейното име е “Ока”. Но вместо да участва в бойни действия, тя е бракувана по политически причини много преди изтичането на срока на експлоатация. А причината е, че американците искрено се страхуват от този гигант и разбират, че топката е в полето на Съветския съюз.

През 70-те години на миналия век съществуващите тактически ракети, като например “Елбрус”, са вече стари. Бързо става ясно, че те вече не отговарят на изискванията на съвременната война. Съветското командване разбира, че за ефективно поразяване на цели е необходимо драстично да се подобри точността, обхватът и скорострелността. Докато повечето страни са ограничени до радиус на грешка от стотици метри, СССР се стреми към десетки. Именно това определя необходимостта от разработването на нова оперативно-тактическа ракетна система, по-известна като “Ока”.

Първи стъпки

Работата по проекта започва през 1973 г. в Коломенското машиностроително конструкторско бюро (КБМ) под ръководството на Сергей Непобедими. Той е човек, чиято кариера е пряко свързана с развитието на ракетните технологии още от времето на Балистика-45.
Целта е да се създаде не просто нова ракета, а напълно автономна система, способна да работи без външна поддръжка. Участниците в проекта са Централното конструкторско бюро “Титан” и заводът във Воткинск.

Първите изпитания се провеждат през 1976 г. на полигона Капустин Яр. В продължение на 3 години са извършени 26 изстрелвания, демонстриращи високата експлоатационна стабилност на системата. Държавните изпитания се осъществяват от 1977 до 1979 г., по време на които са тествани три пускови установки, два ТЗМ и два транспортни модула. Установените недостатъци бързо са отстранени по време на тази фаза, което позволява системата да бъде приета на въоръжение през 1980 г.

Пълна автономност

Основното постижение на “Ока” е комбинацията от мобилност и прецизност. Ракетата 9M714 е едностепенна, оборудвана с отделяща се бойна глава. Системата за насочване разчита на инерционна навигация, но в по-късни модификации включва възможност за използване на радиокорекция. Бойната глава може да бъде ядрена, осколочно-фугасна или касетъчна - изборът зависи от мисията. Височината на траекторията е 120 км, а скоростта на ускорение достига 4М.

СПУ 9П71, монтирана на шаси БАЗ-6944, осигурява висока степен на автономност. Машината може да пресича водни препятствия, да се камуфлира и бързо да заема позиция. Подготовката за изстрелване отнема по-малко от 5 минути. Тази мобилност прави системата изключително трудна за откриване и унищожаване. Транспортно-товарещата машина 9Т230 може да носи две допълнителни ракети, повишавайки бойната готовност на подразделенията.

През 1982 г. започва разработването на модернизирана версия, “Ока-У”, оборудвана с радарна самонасочваща глава. Това позволява корекции на траекторията в реално време. Планирана е и интеграция със системи за разузнаване и удар, където целеуказанията могат да се предават от самолет А-50. Поради подписването на Договора за ядрените сили със среден и малък обсег през 1987 г. обаче проектът е отменен.

Съветска мощ в чужбина

“Ока” е на въоръжение не само в Съветската армия, но се изнася и в страните от Варшавския договор. Общо 8 СПУ и 24 ракети са доставени на България, четири пускови установки и 18 ракети на ГДР, и същия брой на Чехословакия. Тези ракети са на въоръжение в ракетните бригади, осигурявайки на местните армии значителен стратегически потенциал. След разпадането на Варшавския договор всички системи са унищожени.

“Ока” играе неочаквано важна роля в международните преговори. Въпреки че обхватът є формално не попада под условията на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, Горбачов я включва в списъка с оръжия, подлежащи на унищожаване. Това решение, макар и символично, сериозно повлиява на баланса на силите в Европа. Системата става жертва на политически компромис, още преди да успее да се докаже в реални бойни действия.

Унищожаването започва веднага след подписването на договора. Последните ракети са ликвидирани в Казахстан през 1989 г. В България, Словакия и Германия премахването продължава до началото на 2000-те години.

Въпреки преждевременното си пенсиониране, “Ока” повлиява на развитието на последващите системи. Много от решенията, използвани в нейния дизайн, формират основата за нови руски тактически ракетни системи, като например “Искандер”. Софтуер, системи за управление и методи за противодействие на системи за противоракетна отбрана се прилагат както в граждански, така и във военни проекти.