Защо двата алжирски изтребителя от пето поколение Су-57 вече са оперативно полезна сила

Израелският флот успя да се възползва от подкрепата на F-35

След потвърждението , че алжирските военновъздушни сили са въвели в активна служба първите си два изтребителя от пето поколение Су-57, бяха повдигнати въпроси относно полезността на този много малък флот от пето поколение, докато не бъдат доставени още самолети, пише пише Military Watch Magazine. Уникалните възможности на Су-57 осигуряват на самолета, дори когато е използван в много малък брой, възможности за умножаване на силата, които биха могли значително да увеличат настъпателните способности на по-широкия алжирски флот. Настоящият гръбнак на алжирските военновъздушни сили се състои от над 70 тежки изтребителя Су-30МКА „поколение 4+“, които бяха поръчани за първи път през 2006 г. и отдавна представляват доминираща сила в Африка и арабския свят. Сензорите и въоръжение на Су-57, както и усъвършенстваните му възможности за електронно разузнаване и стелт имат потенциала значително да увеличат мощта на алжирските Су-30 и други самолети, като например новите изтребители за превъзходство във въздуха Су-35 и ударните изтребители Су-24М. 

„Повечето от мисиите на F-35 бяха разузнавателни и ни дадоха много информация, която други самолети като F-16I нямат. Те имат много оборудване, което им помага да определят кои ракети се насочват към нас. И всъщност могат да кажат на F-16I: „Бъдете внимателни, че ще срещнете този или друг вид ракета.“ И след като получим тази информация, изпълняваме нашата атакуваща мисия, която е по-прецизна и по-конкретна. Така че това, което правим в нашата формация, е да пуснем F-35 първи, да видим какво се случва, да съберем разузнавателна информация и да я предоставим на нас и на другите самолети, а след това да вземем тази информация и да атакуваме.“

Израелският флот успя да се възползва от подкрепата на F-35, въпреки че F-15 и F-16, които формираха гръбнака на флота му, не бяха модернизирани до стандартите „4+ поколение“, което ги остави зависими от остарели механично сканирани радари и далеч по-малко способни от алжирските изтребители като Су-30MKA. В случая с Алжир, липсата на системи за ранно предупреждение и управление във въздуха (AEW&C) прави способността на Су-57 да събира и споделя големи количества данни особено ценна. Въпреки че изтребител няма разпределената апертурна система и пасивна сензорна решетка на F-35, той интегрира пет отделни активни електронно сканирани радари, а не един, които са разпределени по корпуса му, позволявайки едновременното проследяване на до 60 цели от всеки изтребител. Тези радари са значително по-сложни от тези на други алжирски изтребители, а способността на самолета да действа в оспорвано въздушно пространство, благодарение на превъзходните си възможности за стелт и електронна война, осигурява предимство. 

Въпреки че членовете на НАТО в Средиземно море продължават да се считат за основната потенциална заплаха за сигурността на Алжир, особено след нападението им срещу съседна Либия през 2011 г., което причини масови разрушения и трайно дестабилизира страната, флотилията от Су-57 има и значителна полза срещу вторичното предизвикателство за сигурността на Алжир, а именно неговия съсед Мароко, обвързан със Запада. Малка флотилия от Су-57 би могла да бъде особено ценна като мултипликатор на силата за потискане или унищожаване на мароканската противовъздушна отбрана, като кралството е инвестирало сериозно в разполагане на наземни системи, за да компенсира неспособността си да разполага със сходно способен флот от изтребители.