За протестите на Балканите и след това

Не успяваме да канализираме тази енергия, позволяваме някой некадърник да се възползва от нея

Протестите в Сърбия станаха доста мащабни и освен да им се възхищаваме, гледам с интерес как българите (и много други) започнахме да се опитваме да ги приравним към нашите собствени политически убеждения. Едни хора обясняват как било платена "цветна революция" от НПО-тата, други - борба на смелите проевропейци против кремълския ботуш.

Истината е, че толкова масови протести не се случват, когато само една група хора иска да си изпълни идеите.

Със сигурност има хора на този протест, които не харесват проруските позиции на Вучич. Вероятно има и млади, либерални студенти, които не харесват по-консервативната му политика. Разумният човек ще си даде сметка, че огромна част от хората там са и заради корупцията - Вучич е премиер от 2014 година и президент от 2017-та, че даже и влиятелен външен министър преди това. През това време е натрупал много съмнения за корупция, а каквото и да си говорим, хората се мотивират най-много от това.

Нямам и никакви съмнения, че има НПО-та и платени политически сили, които се опитват да яхнат протеста. На всеки протест има! Това не прави протеста по-малко валиден или някак си подчинен на тях. То на всеки протест има и неплатени политически опортюнисти, това е гаранция.

Просто не може да се опрости едно такова гражданско движение като едно или друго нещо, само защото така искаме да го виждаме.

И ще добавя нещо друго - ние хубаво му се възхищаваме на този протест, ама проблем с протестите на Балканите няма. И на нас ни се възхищаваха през 2013 година. Проблемът при нас е след протестите - все не успяваме да канализираме тази енергия, позволяваме някой некадърник да се възползва от нея и въобще не следим дали изпълнява нужното. Това е хубаво, наистина, не ме разбирайте погрешно, просто е 50% от цялата работа. А ние сме страшно зле с другите 50%.