Труд
Автор:
Тодор Токин
Дали ще се яде шкембе или не, не е тема на Европейската комисия
Сенека е казал, че перфектната сделка е тази, при която и двете страни не са доволни
Ако Европа иска да тежи в световен мащаб със своята дума, трябва да има единна външна политика, единна отбранителна политика и единна политика на сигурност, смята евродепутатът от ЕНП (ГЕРБ-СДС) Илия Лазаров. Според него е похвално, че има някакви първоначални контакти между САЩ и Русия, но на този етап не се виждат никакви практически резултати, само декларации, бомбардировки и прессъобщения. Ако САЩ продължат с тази своя политика към ЕС, ще тласнат Европа по един естествен път да търси алтернативи. Един от тях е сближаване с Китай, категоричен е Илия Лазаров.
- Основните новини, които идват почти ежедневно от Европейския парламент, са за подкрепата за Украйна, за европейската отбрана и за митата, които наложи американският президент Тръмп. Да вървим по ред, господин Лазаров?
- Основната европейска позиция е, че Украйна трябва да бъде подкрепена. Европа ще продължи да финансира Украйна, след като САЩ се отдръпнаха. Ако не се помага на Украйна е въпрос на време тя да капитулира. Не сме против да се водят мирни преговори, напротив – всички приветстват идеята такива да се водят за прекратяване на огъня – това е първото, към което трябва да се стремим, преди да се стигне до примирие и до следващите етапи. Това обаче не може да стане без участието на самата Украйна и на Европейския съюз. Похвално е, че има някакви първоначални контакти между САЩ и Русия, но на този етап не се виждат никакви практически резултати. Само декларации, бомбардировки и прессъобщения.
- И телефонни разговори Тръмп - Путин...
- Това е съвсем нормално. Никога едно примирие и едно спиране на огъня не се е получавало от един път. Беше наивно още от самото начало да се вярва, че с магическа пръчка тази война може да бъде прекратена. За да може да се стигне до някакъв резултат, трябва да се включат всички заинтересовани страни в конфликта. Когато Тръмп каза на украинците –дайте ни вашите редки метали, а ние нищо не ви гарантираме и на практика ви предлагаме капитулация, отговорът на украинците беше, перефразирам – ние можем да капитулираме и сами, без да даваме каквото и да било на когото и да било. Така че трябва да се намери формулата. Аз винаги цитирам Сенека, който е казал, че перфектната сделка е тази, при която и двете страни не са доволни. Същото важи и за конкретния случай за мира. Ясно е, че Русия не може да загуби войната, ясно е, че останалият свят не може да допусне Русия да победи, защото това ще доведе до следващи апетити, така че трябва да се намери компромисния вариант.
- Как го виждат този компромисен вариант в Европейския парламент?
- Когато си говорим реалистично с колеги, без декларации, те го виждат като едно прекратяване на огъня кой докъдето е стигнал и следващи етапи на международно регулиране с различни форми –мироопазващи сили, дали ще бъдат европейски, дали под флага на ООН... Има хиляди инструменти, които са възможни, Китай също може да изиграе своята роля. Китай има най-голям интерес от спокойствие и мир, защото те са работилницата на света и в период на война намалява потреблението на произведени от тях стоки.
- През юли високопоставени служители на ЕС ще посетят Пекин за среща с президента Си Дзинпин...
- Това също е естествен елемент, защото в момента в Европа има несигурност за това доколко може да се разчита на САЩ. Администрацията на Тръмп и специално той с някои свои движения създаде едно недоверие в съюзническите отношения между Европа и САЩ, така и в рамките на НАТО. Тръмп тръгна на изостряне на отношенията с всички свои съюзници, с остри изказвания. Това е характерно за американския бизнес-стил, точно който Тръмп практикува. Само че този бизнес-стил в реалната политика и в международната политика понякога води до много лоши резултати. Защото това не е една сделка между два субекта, където няма странични фактори, а има хиляди такива фактори, които са важни. И всичкото това води до недоверие и несигурност. Винаги съм казвал, че когато имаш един несигурен партньор, но той е важен, защото гарантира твоето спокойно бъдеще, ти търсиш друг подобен партньор, алтернативен вариант. Така че ако САЩ продължат с тази своя политика, ще тласнат Европа по един естествен път да търси алтернативи. Един от тях е сближаване с Китай.
- Докъде стигна дискусията за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Меркосур – Южноамериканския общ пазар? Това също е алтернатива...
- Страните от Меркосур са държавите от Южна Америка без Чили, с която ЕС има отделно споразумение, което е финализирано. Има отделно споразумение между ЕС и Мексико, което също е пред финализиране. Страните от Меркосур са с население 270 милиона, Мексико е с над 100 милиона, общо 370 милиона души, което е равностойно на 350-те милиона американци. Само че покупателната способност в САЩ е два до три пъти по-голяма от тази на хората в Южна Америка. Поради несигурността в търговските отношения със САЩ, ЕС е принуден да търси алтернативно варианти. Тези неща се готвят от доста време и по принцип е много позитивно идеята за свободна търговия да се развива повече в света. Защото не може всички да произвеждат всичко. Европейските производители не могат да докарат вкуса на аржентинското говеждо месо. Аржентинското говедо пасе на огромни територии по един изключително природосъобразен начин, което се отразява на вкусовите качества на месото. В Европа пък имаме други качества. За нас е много важен пазарът на Южна Америка и на Мексико от гледна точка на нашите индустриални стоки, които се търсят на този пазар. Европа е голям производител на продуктите, които се търсят в САЩ в сферата на IT бизнеса.
- Тръмп тръгна да налага рестрикции, след което даде заден ход...
- Нямаше как да не даде. Тръгвайки на търговска война с Китай, той видя, че китайците не се страхуват, те могат да чакат много време – търпението е най-характерното нещо за китайската политика. Така че САЩ дадоха заден ход за компонентите и чиповете. В интерес на истина Илън Мъск с всичките му ексцентричности на бизнесмен сам каза, че трябва да се стигне до нулеви ставки между ЕС и САЩ. Това е най-нормалното – половината от електронните компоненти в неговите коли са европейски. Като ги обложат с мита, ще трябва да вдигне цената на „Тесла“, която се произвежда в Америка. Като обложиш айфоните, става същото – де факто те стават непродаваеми. Истината е, че това, което Тръмп се опитва да направи, е логично от американска гледна точка – опитва се да реиндустриализира Америка. Само че по този груб, бърз начин и влизайки в конфликт с другите, не е това способът. Трябва да се търси диалог и други форми на сътрудничество, за да може да се достигне до някакви приемливи решения. От позиция на силата не става, защото времената са различни. Глобализацията е реалност, ние не сме в началото на 20 век, а сто години по-късно. И още – трябва да има мерене на приказките от страна на администрацията на Тръмп. Вицепрезидентът Ванс си позволи някои волности, които се считат за абсолютно неприемливи в международната политика.
- Май че го скриха, напоследък нещо не го чуваме...
- Не можеш да наречеш китайците селяни, недопустимо е да обидиш един цял народ. Но човекът идва от Средния Запад, където това е допустимо, каубойските традиции са силни. В международните отношения обаче е недопустима да обиждаш един цял народ и цяла държава! Той трябва да изкара един курс за поведение на вицепрезидент. След Дик Чейни (вицепрезидент на Джордж Буш младши от 2001 до 2009 г., б.р.) не съм видял вицепрезидент на САЩ, който да отговаря на изискванията за международен политик.
- Как в Европарламента посрещнаха изявлението на Тръмп, че ЕС е бил създаден да прецака САЩ? Та нали след Втората световна война Старият континент се възстанови от американския план „Маршал“, с който бе създаден и ЕС?
- Това е самата истина. Европейският съюз в своя замисъл е едно огромно пространство за търговия, което е много по-удобно за САЩ по простата причина, че ти не се договаряш с 27 отделни държави с отделни тарифи и мита, а се договаряш с един субект. Това не прецаква никой, напротив – улеснява. Но това му е стилът на Тръмп – смята, че с агресията си, която е провеждал в бизнеса си през целия си живот и няма да промени на стари години, след това отпускайки малко смята, че ще постигне резултат. Но в международните отношения не винаги това е продуктивно, чувствителността на отделните нации е доста висока. Самият Тръмп произхожда от Германия, жена му е от Словения, така че те по произход са си европейци. Европа не е създадена, за да прецака някой, тя е до ден днешен икономически проект, който е своеобразен партньор на САЩ, а не противник.
- На какъв етап е идеята за общоевропейската отбрана?
- Все още в етапа на теорията. Първият етап е развитието на общоевропейската отбранителна промишленост. Още се води дискусия как да бъде формулирана системата за отбрана – дали в рамките на НАТО с европейско командване или нещо друго. Има различни визии, ще има едно изкристализиране, което ще трае няколко години, може би един или два мандата на ЕК и ЕП. Но в крайна сметка това е пътят – федерализацията на Европа е неизбежна, глобализацията го изисква. Ако Европа иска да тежи в световен мащаб със своята дума, трябва да има единна външна политика, единна отбранителна политика и единна политика на сигурност. Това означава службите за сигурност да бъдат координирани. Съединените щати по принцип са създадени така – има няколко неща, които са федерални и всичко друго е разхвърляно по отделните щати. Няма нужда да се федерализира всичко. Всяка страна си има културни и ако щете и битови специфики, които не е нужно да бъдат регулирани по европейски мащаб – дали ще се яде шкембе или не, не е тема на Европейската комисия.
- В сегашната обстановка разширяването на ЕС като че ли не е вече приоритет?
- Едно от нещата, които Европа предстои да развие, е система за партньорство. Не е нужно всеки да става член на ЕС, а трябва да има партньорство с граничещи с ЕС държави и с по-далечни. Сега се готви споразумение с Индия, с Индонезия, с Япония. Това са важни интеграционни процеси. Икономиката на света все повече се глобализира – образно казано, едното копче се произвежда в единия край на света, другото – в другия, но с двете копчета се получава едно цяло устройство. Така че не е нужно всички да бъдат членки на ЕС или щати в САЩ. Никой не казва, че САЩ не могат да имат свои интереси в Гренландия, но не е нужно да гълтат тази територия, която е в рамките на Дания.
- Вие бяхте инициатор за представянето на български вина от изискани сортове и колбаси в Европейския парламент в Брюксел под мото "От лозата до виното". Разкажете ни повече за това събитие!
- Представени бяха български вина от български сортове грозде. Моята визия в тази сфера е, че България не може да се конкурира с големите винарски държави Франция, Италия и Испания в класическите сортове като каберне и мерло. Но ние сме уникални с нашите традиционно български сортове в червеното вино – това са мавруд, гъмза, мелнишките вина, които са изключително качествени. При белите вина имаме „Тамянка“ и различните мискети - сандански, карловски и врачански. Направихме едно представяне в Европейския парламент заедно с български мезета – традиционни български колбаси и сирена, които не отстъпват по нищо на френските и италианските. Колеги от предишните европарламенти казват, че от преди ковида в ЕП не е имало такова събитие, което да събере толкова много хора. Всички оцениха качеството и на българското вино, и на българските хранителни продукти и пожелаха това да бъде традиционно. Въприемам идеята да го правим всяка година.
- Сега няколко бързи въпроса към главния секретар на СДС Илия Лазаров. Първо един, който се повтаря от сутрин до вечер, откакто съществува това правителство – стабилно ли е мнозинството, което го крепи? Предстои втори вот на недоверие в рамките на десетина дни?
- Мнозинството е стабилно, а вотовете на недоверие са от партии, които по този начин искат да напомнят за себе си и да попречат на влизането на България в еврозоната, но това няма да стане.
- А заплахите на Доган, че може да напусне управляващото мнозинство?
- Н е мога да разбера ходовете на един човек, който минава за умен, когато започне да прави глупави грешки.
- Как в Брюксел посрещнаха новото редовно българско правителство на Росен Желязков?
- Отношението към него е много положително сред големите парламентарни групи – на ЕНП, социалистите и либералите.
- В България ППДБ и ГЕРБ са едва ли не на нож. Има ли напрежение между евродепутата на ППДБ Радан Кънев и колегите му от ГЕРБ-СДС в Брюксел?
- Не съм усетил такова нещо.
Нашият гост
Илия Лазаров е роден през 1965 г. в София. Магистър е по международни отношения на Киевския държавен университет (1986 - 1991).
Бил е областен координатор на СДС за Югозападна България и началник на отдел „Информационен“ на СДС. През януари 1997 при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов го назначава за началник на кабинета си. Остава на този пост през целия му петгодишен мандат и отговаря за международните контакти, КСНС, връзките с посолствата.
Лично отговаря за подготовката и посещенията в България на президента Бил Клинтън, кралица Маргрете на Дания и много други VIP визити в България.
Отговаря за държавните посещения на Стоянов в Китай, Индия, Испания, САЩ, Русия, Гърция и други страни.
През 2005 Петър Стоянов оглавява СДС и Илия Лазаров става главен секретар на партията. За него се смята, че не влиза в политически войни и се старае да намира консенсус и компромис, дори там където е невъзможен.
От юли 2018 г. отново е главен секретар на СДС, бил е народен представител от СДС в ПГ ГЕРБ-СДС в 45 НС.
Лазаров е външнополитически експерт и анализатор, владее френски, испански, италиански, руски, английски и италиански. На 9 юни т.г. е избран за евродепутат от ГЕРБ-СДС.
