Последната стена в континентална Европа – и предпоследната в ЕС: остава тази в Кипър, остатък от Студената война – ще падне в началото на следващата година. Брюксел, Мадрид и Лондон са уверени, че ще имат готов окончателния текст на споразумението между ЕС и Обединеното кралство през октомври, за да може след това да бъде ратифицирано и да влезе в сила около Коледа. Това ще позволи стената да бъде съборена в началото на 2026 г., според източници, с които се консултираха. Брюксел приема тази прогноза за сроковете, но не изключва допълнително забавяне. Главният министър на Гибралтар, лейбъристът Фабиан Пикардо, избягва да се ангажира с конкретни срокове, въпреки че източници от Гибралтар са единодушни, че целта е обща.
„Всички работим за възможно най-бързото постигане на споразумение по текста на договора, неговото ратифициране и прилагане“, обясни Пикардо пред El Pais.
В очакване на окончателния текст, правният документ, който ще отразява политическото споразумение, постигнато през юни, е в напреднала фаза. Този пакт беше постигнат след дълги и трудни преговори между четири страни – Лондон, Мадрид, Брюксел и Гибралтар – които позволиха да бъдат преодолени най-трудните препятствия, а именно косвеното данъчно облагане и Шенгенските контроли, свързани със свободното движение на хора, стоки и услуги. Брюксел потвърждава, че текстът на английски език е практически готов и че действително може да бъде финализиран през октомври, но източници от Европейската комисия посочват, че тези срокове може да се окажат малко оптимистични: „Текстът трябва да бъде преведен на 23 езика и да бъде одобрен от Европейския парламент, а за това Испания трябва да положи дипломатически усилия, тъй като някои юридически детайли могат да създадат усложнения с евродепутатите от някои страни“. Споразумението на ЕС с Андора и Сан Марино отне една година, припомнят същите източници.
Гибралтар беше, заедно с Гордиевия възел в Северна Ирландия, последната дупка в Брекзит, като Скалата се намираше в правен лимб откакто беше одобрено излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Скалата беше дупка в Шенген. Преговорите бяха белязани от гневни изявления както в Обединеното кралство, така и в Испания, поради символичността на тази анклава, която е едва седем квадратни километра в подножието на пролива. През март 2017 г. Испания успя да включи една много остра фраза в черновите документи, свързани с Брекзит: „След като Обединеното кралство напусне ЕС, никакво споразумение няма да се прилага на територията на Гибралтар без съгласието на Испания и Обединеното кралство“. Това предизвика значителен шум в Лондон, включително носталгични – и войнствени – препратки към Фолкландските острови от страна на британските консерватори, за да защитят жителите на Гибралтар. След трудни и безкрайни преговори, на 11 юни Испания, Обединеното кралство и Европейската комисия постигнаха „политическо споразумение по основните аспекти“ на бъдещите отношения на Гибралтар с Европейския съюз след Брекзит. И точно тогава се разрази шум: „Испания се отказа завинаги от суверенитета си над Гибралтар, това е пълна капитулация, окончателна отказ“, заяви бившият консервативен министър на външните работи Хосе Мануел Гарсия Маргальо. „Суверенитетът не беше и не можеше да бъде на масата и това е най-доброто възможно споразумение”, заключават категорично източници от изпълнителния орган на ЕС, който планира няколко срещи с евродепутати през следващите седмици, за да улесни гласуването в Европейския парламент.
Това политическо споразумение, което очаква окончателния си текст – през октомври – и ратифицирането си – около Коледа, според предварителните срокове – установява двойна проверка на пътниците в пристанището и летището от испанската и гибралтарската полиция и премахва всички проверки на хора и стоки на границата. Испанската полиция ще отговаря за пълния контрол на летището, което предизвикваше опасения в британските редици: моделът е френският контрол на лондонската гара „Сейнт Панкрас“, откъдето тръгват високоскоростните влакове, пресичащи Ламанша.
Споразумението също така закрепва бъдеща митническа уния между ЕС и Гибралтар, установява тясно сътрудничество между съответните органи и премахва контрола на стоките. То установява и принципите на непрякото данъчно облагане (данък, подобен на ДДС), които ще се прилагат в Гибралтар, включително върху тютюна, за да се избегнат изкривявания и да се допринесе за просперитета на Гибралтар, който е силно зависим от икономиката на Скалата. Това беше една от най-спорните точки: в Гибралтар не се прилага ДДС, а корпоративният данък е само 10 % (спрямо теоретичната ставка от 35 % в Испания) върху печалбите, реализирани в колонията от близо 13 000 регистрирани действащи дружества, които не плащат данъци върху печалбите си в чужбина. Гибралтар продължава да фигурира в сивия списък на данъчните убежища на ЕС, въпреки че Брюксел предприе стъпки за изваждането му от този списък.
Отвъд отношенията между Гибралтар и Испания, събарянето на оградата, която разделя Скалата от Ла Линеа де ла Консепсьон, е най-символичният елемент от споразумението, според Брюксел, заедно с необходимостта от зашиване на Шенген и запълване на тази празнина.
Испания отстъпи суверенитета над този анклав през 1713 г. В референдумите от 1967 и 2002 г. жителите на Гибралтар отхвърлиха испанската суверенитет или някаква форма на съвместна суверенитет с огромно мнозинство, над 95%. През 1969 г. бе затворена оградата, през която ежедневно преминават хиляди работници, макар че тя бе отворена отново през 80-те години. Тази стена ще падне през първите седмици на 2026 година.