Всичко, което се случва днес, утре ще бъде история. И както всяко събитие, така и днешните ще получават различни оценки според гледната точка. Светът не е черно-бял, а пъстър.
Наричаме „фили“ хората с пристрастия – русофили, германофили, франкофили, американофили и т.н. По принцип филството би трябвало да е мост между националния интерес и симпатията към дадена външна сила. У нас обаче често се превръща в безкритично преклонение – било пред Москва, било пред Вашингтон, Берлин или Париж – дори за сметка на българския интерес.
Журналисти, свързани с чужди фондации, например открито громяха българското вето срещу Северна Македония, защото „спирало разширяването на ЕС“. Така те заставаха срещу българската кауза – а тя е Скопие да се реформира, да излезе от зависимостите си от Белград и Москва, и едва тогава да започне преговори. В противен случай ще бъде Троянски кон в Европа.
И все пак, попаднах на изненадваща статия в русофилския сайт Поглед.инфо, озаглавена „Македонизмът/антибългаризмът е на път да отиде на бунището на историята“. За първи път видях там текст, който – макар и с русофилска логика – защитава българската позиция. Това е пример как дори едно пристрастие може да се превърне в инструмент за националния интерес.
Затова смятам, че рационалната роля на филите е именно такава – да използват своите връзки и контакти с външните държави, към които изпитват симпатия, за да защитават българската кауза пред "своите". В днешния многополюсен свят, където България е в контактна зона на различни влияния, това може да бъде полезен инструмент. Но само ако се научим да играем умно – иначе рискуваме да бъдем изиграни.
Труд
-2-thumb-467x263.webp)
