Как живя и как почина "Радостта на целия бразилски народ"?

Списание FourFourTwo публикува класацията на десетте най-добри бразилски играчи в историята на футбола. Първите две места логично са за Пеле и Роналдо Феномена. На трета позиция обаче е Гаринча. Той можеше да засенчи Пеле, но любовта му към алкохола и страстта към жените му попречиха. Въпреки това Гаринча беше обожаван в Бразилия, наричан „радостта на народа“ и Великият куц футболист, тъй като единият му крак беше с шест сантиметра по-къс от другия. На Световното първенство през 1958 г. националният отбор на Бразилия играе срещу отбора на СССР в последния мач от груповата фаза. Гаринча, подобно на Пеле, все още не е играл нито една минута в турнира - и двамата са на пейката в мачовете с Австрия и Англия. Бразилският треньор Висенте Феола е недоволен от нулевото равенство с британците и под натиска на пресата пуска Гаринча и Пеле на терена. Още в първата минута Гаринча пльосва Кузнецов на тревата след невъобразим финт и стреля с такава сила, че топката, удряйки гредата, влиза във вратата на Лев Яшин. В началото на тази среща бразилците смазват съветския отбор. Вава отбелязва от пас на Гаринча. В крайна сметка бразилците печелят с 2:0, а играчите на националния отбор на СССР признават след мача, че феноменалният играч е над всички останали в този бразилски отбор. „Чрез него Всемогъщият сякаш показа на хората какво можеш да правиш с топката“, казва тогава съветският защитник Владимир Царев, цитиран от руските медии. 
Мануел Франсиско Дос Сантос, както е пълното име на Гаринча, е роден на 28 октомври 1933 г. в бразилското село Пау Гранде близо до Рио де Жанейро в много бедно многодетно семейство. Гаринча се ражда болен - с деформиран гръбнак, разместени тазови кости, а десният му крак е с шест сантиметра по-дълъг от левия. Лекарите казали на родителите, че ако детето им проходи, ще е голям успех. Но страстта към футбола се оказва по-силна от здравословните проблеми - още в ранна детска възраст Гаринча се откроява с таланта си. Той обаче не може да се концентрира само върху футбола, а събира банани и ги продава на местния пазар, за да помогне на семейството си да не умре от глад. Бащата работи като охранител във фабрика и прекарва цялото си свободно време в пиене с приятели.

Това се отразило и на Гаринча – от десетгодишен той пиел кашаса (силна алкохолна напитка, наречена бразилски ром) и много пушил. В училище прекарал само четири години и не знаел как да пише или смята, което впоследствие силно повлияло на кариерата му. Вече със статута на световноизвестен играч, той подписвал договори на празни формуляри. Там по-късно е вписана заплатата му. Журналистите установяват, че в продължение на почти десет години звездата на Ботафого получава средно наполовина по-малко пари от останалите играчи.

На 10 години той вече пие редовно. На 14-годишна възраст Гаринча получава работа в текстилна фабрика, а на 16-годишна възраст започва да играе за нейния футболен отбор Пау Гранде. На 19-годишна възраст Гаринча за първи път се явява на проби в професионален клуб. Бившият играч на Ботафого Арати вижда младия бразилец да играе, купува му екип и го води в Ботафого. Талантливият спортист първо стига до младежкия отбор, а по-малко от година по-късно - до основния отбор. Дебютът в големия футбол се оказва повече от успешен - още в първия официален мач за Ботафого срещу Бонсусесо Гаринча отбелязва хеттрик.
Той за първи път се присъединява към бразилския национален отбор на 24 години. За сравнение, Пеле получава повиквателна на 17 години. Гаринча започва да се появява на терена в Копа Америка и квалификационните мачове на Световното първенство през 1958 г., но в началото е само резерва.

По време на подготовката за Световното първенство през 1958 г., в приятелски мач срещу италианския Фиорентина, Гаринча вкарва най-известния си гол за националния отбор. Той вдига топката и преодолява четирима защитници и вратаря с характерния си финт. Оставен пред празна врата, изчаква петия защитник, преодолява го и чак тогава отбелязва.

29 юни 1958 г. става историческа дата за Бразилия - националният отбор на страната печели Световното първенство за първи път. Гаринча е включен в символичния отбор на турнира, въпреки факта, че е включен в стартовия състав едва от третия мач - срещу СССР. След като печели Световното първенство, Гаринча се връща в родния си Пау Гранде и отива в бар, където обича да пие. И под сълзите и аплодисментите на публиката плаща всички задължения към заведението на тези, които ги имат. И тогава започва празненството. Футболистът така отпразнува победата, че натрупва доста излишни килограми и за известно време спира участието си в националния отбор.

„Той е индиец по линия на баща си, а това са хора с различна психология. Не от този свят. Гаринча беше абсолютно неспособен да изгради своя живот.Удивително мил, симпатичен и неадаптиран човек“, пише за него съветският журналист Иван Фусененко, който е живял в Бразилия и е бил личен познат на футболиста.

Гаринча също много обичал жените, въпреки че не бил никак красив - бил висок под 170 сантиметра и с леко накуцваща походка. Футболистът имал две съпруги, първата му ражда осем деца, втората, известната бразилска певица Елза Суарес - три. Освен това Гаринча има и няколко извънбрачни деца. След като бразилският национален отбор отива на мач в Норвегия, съквартирантът на Гаринча в хотела отива до магазина, а през това време самият футболист успява да прави секс с чистачката, която просто погледнала в стаята му. Тя се оказва непълнолетна и забременява – става скандал, Гаринча се озовава на подсъдимата скамейка в Норвегия, но не получава присъда.
По пътя към върха на кариерата си, който е на Световното първенство през 1962 г., Гаринча става автор на жеста за честна игра във футбола. В мача на Флуминензе срещу Ботафого, противников защитник се подхлъзва и пада неуспешно, избивайки топката, която полита към Гаринча. Нападателят се озовава един на един с вратаря, но не завършва атаката с удар, а бие в тъч.

Бразилският национален отбор пристига на Световното първенство през 1962 г. като настоящ носител на трофея и основен фаворит. Но още във втория мач от груповата фаза латиноамериканците губят Пеле, който отпада до края на световното първенство поради контузия. Интересното е, че смяната на Пеле с Амарилдо по време на срещата с Чехословакия е единствената за бразилците по време на целия турнир. Именно Амарилдо, заедно с Гаринча, стават лидери на отбора в отсъствието на Пеле. Гаринча на четвъртфиналите на Мондиала отбеляза два гола и една асистенция в срещата с британците. „В продължение на четири години подготвях моите момчета да печелят срещу футболни отбори. Уви, не предполагах, че ще трябва да имаме работа с Гаринча“, коментира изхода от мача треньорът на Англия Уолтър Уинтърботъм.

На полуфиналите бразилците играят с домакините на световното първенство, националния отбор на Чили. Гаринча отново вкарва два пъти, след това получава червен картон и пропуска финала, до който Бразилия се класира като победител с 4:2. В края на този мач звездният нападател решава да отговори на чилийския защитник Рохас, който го тероризира през целия мач. Гаринча го изритва, съперниците му се смеят и си стискат ръцете. Но съдията не цени хумора и гони бразилеца. След мача министър-председателят на Бразилия праща телеграма до Чили с молба отсъствието му на финала да бъде отменено. Специално събрана комисия на ФИФА със специална заповед отменя наказанието на Гаринча, което му позволява да участва във финала. В решителния мач от Мондиал 1962 срещу Чехословакия крилото влиза на терена с треска и въпреки че не отбелязва голове, изиграва много добър мач. Бразилците печелят с 3:1, стават световни шампиони за втори пореден път, а Гаринча е признат за най-добър играч на турнира.

Триумфалната 1962 г. завършва за Гаринча с тежка контузия на менискуса, след което той играе с инжекции и болки. Оттогава кариерата на бразилската звезда тръгва надолу. През 1965 г. Ботафого, на когото Гаринча е дал 13 години от кариерата си и е вкарал 249 гола, гони застаряващата звезда. Това е предшествано от цяла кампания за дискредитиране на футболиста - първо в пресата се появяват унизителни статии, а след това треньорът спира да разчита на него, позовавайки се на лошата му форма.

През следващите няколко години нападателят се скита из различни клубове, не винаги професионални. В нито един от тях той не изиграва повече от десет мача. Гаринча отново се пристрастява към пиенето и през 1969 г. е виновен за автомобилна катастрофа, при която загива майката на втората му съпруга. Съдът осъжда бразилеца на две години затвор условно. Това тотално го сломява и той прекарва последните години от живота си в скромна къща под наем, която не се намира в най-проспериращия район на Рио де Жанейро. През юни 1979 г. е диагностициран с цироза на черния дроб, заболяването, от което умира баща му. През 1982 г. той е хоспитализиран с алкохолно отравяне и след като напуска болницата, продължава да употребява алкохол. Няколко дни по-късно Гаринча изпада в кома, от която така и не излиза. Бразилецът умира на 26 януари 1982 г. на 49-годишна възраст. Повече от 300 хиляди души присъстват на поклонението му на стадион Маракана. Той е изпратен като истински народен герой. Нилтън Сантос, най-добрият приятел на Гаринча, казва на погребението: "Той беше голямо дете през целия си живот и знаеше как да играе една - единствена игра - футбол." Само един важен човек от света на бразилския футбол не се сбогува с Гаринча - Пеле. "Играхме в един отбор и той беше страхотен футболист, но никога не ми е бил приятел. Бях отвратен от начина му на живот", казва Пеле след смъртта на Гаринча.

Надписът на гроба на един от най-великите футболисти на своето време гласи: „Тук е радостта на целия бразилски народ“.