Как „Искандер“ се превърна в диктатор на световния ред

Модерната ракета влияе върху хода на международната дипломация

Русия отново е важен военен и технологичен играч

Когато СССР подписва Договора за ликвидирането на ядрени сили със среден и малък обсег (РСМД) през 1987 г., той губи един от ключовите си инструменти за тактическо влияние: оперативно-тактическата ракетна система “Ока”. Вместо това се ражда “Искандер” - система, която не само заменя загубеното, но и надхвърля границите на предишните възможности.

Днес можем уверено да кажем: зад външния вид на “Искандер” се крият технологии, способни да променят хода на военните операции, дипломатическите преговори и дори международните споразумения. Изоставянето на “Ока” е истински удар върху бойния потенциал на съветската армия. Необходимо е да се създаде система, която да не попада под забраните на Договора за ликвидиране на ракетите

със среден обсег, но същевременно да запазва висока ефективност.

Първи стъпки

Именно тогава, в края на 80-те години на миналия век, започва работата по проекта “Равенство”, по-късно преименуван на “Искандер”. Главен конструктор е Сергей Непобедимий, чиито усилия спомагат за получаване на одобрение за разработването на новия ОТРК.
В условията на строги ограничения и свиващ се бюджет Конструкторското бюро по машиностроене се заема със задача, която мнозина смятат за почти невъзможна. Работата се извършва паралелно с други проекти, което довежда до редица технически забавяния.

Въпреки това, именно през този период са положени основите на уникален подход към управлението на полета на ракетите, насочването и проникването в системите за противовъздушна отбрана.

Името “Искандер” не е избрано случайно. То не е просто препратка към Александър Велики, известен със своята бързина и решителност. Името символизира амбициите на Русия да си възвърне статута на технологичен и военен играч, способен не само да се конкурира, но и да диктува условията си. Първите тестове на системата се провеждат през 1999 г.

Разтоварване на ракета “Искандер” на полигона Капустин Яр.

Серийното производство започва само няколко години по-късно, след много подобрения. Един от важните етапи е въвеждането на система за корелационно насочване, която позволява рязко увеличаване на точността на попаденията. За да се съобрази с международните стандарти, е създадена експортна версия - “Искандер-Е”. Обхватът є е ограничен до 280 км, а някои от бойните части са изключени. Това позволява системата да бъде продавана в чужбина, като същевременно се запазва стратегическото предимство на Русия. Самият факт на износ обаче предизвиква остра реакция на страните от НАТО, които го виждат като потенциално укрепване на регионалните играчи.

Появата на крилатите ракети “Искандер-К”, и особено на модела 9M729, е повратна точка в отношенията на Русия със Съединените щати. Американската страна обвинява Москва в нарушаване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, тъй като районът на действие на “Искандер” може да надвиши установените от договора 500 км. Това е една от причините за оттеглянето на САЩ от споразумението през 2019 г. Русия настоява, че характеристиките на 9M729 са в приемливи граници, но доверието между страните вече е загубено.

Технически характеристики

Системата включва самоходна пускова установка, командно-щабна машина, транспортно-товареща машина и други елементи. Общият брой на подразделенията в ракетната бригада е 51. Всички компоненти работят заедно, за да осигурят висока степен на автономност и мобилност. СПУ може да се движи със скорост до 70 км/ч и има обсег от 1000 км, което го прави труднодостъпен за противника.

“Искандер” използва два вида ракети: балистични 9М723 и крилати 9М728 и 9М729. Балистичният модел достига скорост до 2100 м/с и може да порази цели на разстояние до 500 км. Крилатите ракети, напротив, летят на малка височина, лавирайки по терена, за да избегнат радари. И двата варианта са оборудвани с различни бойни глави, включително ядрени.

За решаването на специфични задачи се използват обемно-детониращи боеприпаси и дори противотанкови мини, доставяни до целта в касетъчен вариант. Подобна универсалност прави “Искандер” идеален инструмент за различни сценарии на приложение.

Насочването се осъществява по няколко метода: инерционен, сателитен (ГЛОНАСС) и оптичен. Последният е особено важен, тъй като позволява на ракетата да регулира траекторията си, без да зависи от сателитни сигнали. Това я прави устойчива на радиоелектронна война и значително увеличава вероятността за поразяване - до 1-2 метра при използване на оптична глава за самонасочване.

От Сирия до Украйна

Първите съобщения за използването на “Искандер” се появяват през 2008 г., по време на войната в Южна Осетия. Няма обаче достоверни данни за това. Потвърдени случаи на употреба включват Сирия (2017 г.), където ракетите са изстреляни срещу терористични групировки. Впоследствие системата е активно приложена и в други конфликти, демонстрирайки своята ефективност и точност.

“Искандер” се превръща в символ на възстановяването на военно-техническия суверенитет на Русия. Присъствието му в арсенала позволява на Москва да влияе върху регионалната сигурност и да преразглежда стратегическите баланси. Страните от НАТО реагират на това чрез укрепване на системите за противовъздушна отбрана и преразглеждане на собствените си програми за развитие. По този начин комплексът надхвърля границите на военното оборудване и се превръща във важен фактор в международната политика. Освен Русия, “Искандер” са на въоръжение в Алжир, Армения и Беларус. Тези страни получават експортни версии на системата, адаптирани към международните ограничения.