Труд
Автор:
Труд онлайн
Войната в Украйна е в застой. Руските сили постигат постепенни успехи. Украинците са принудени да отстъпват сантиметър по сантиметър. Но нито една от страните не е на път да бъде победена, пише The Telegraph.
Причината за задънената ситуация е проста: войната с дронове.
Както написа миналата седмица Валерий Залужний, бивш командир на украинските въоръжени сили и настоящ посланик в Лондон, дроновете са отговорни за около 80% от жертвите и са създали „зона на смъртта“ с ширина 20 км, където войниците са уязвими на смъртоносни атаки.
Тази „ничия земя“, патрулирана от дронове, доведе до стагнация на фронта, подобна на тази по време на Първата световна война.
Затова се води надпревара за намиране на оръжие, което може да я пробие. Наградата може да бъде самата победа. Украйна, казва Залужни, трябва „да излезе от позиционната безизходица преди нашите противници“.
През Първата световна война бодливата тел, картечниците и масираната артилерия направиха оперативните маневри – пробива и поражението на врага – почти невъзможни. Отговорът през 1916 г. беше танкът, механизирано бронирано превозно средство, което поне даваше на войниците възможност да преминат през зоната на смъртта и да влязат в сражение с врага.
А в Украйна командирите и от двете страни се питат как би изглеждала днес една равностойна пробивна технология. Дали изобщо е измислена? И кой ще я създаде пръв? Както и през Първата световна война, основният проблем е защитата: в днешния случай, да се победи заплахата от дронове, за да могат силите да се съберат и безопасно да пресекат ничията земя.
Има три футуристични оръжия, които съставляват това, което британската армия обича да нарича „снежна куполна защита”, която предпазва бронираните машини и пехотата, казва Робърт Толаст, изследовател в екипа за сухопътна война в Royal United Services Institute. Първо, има системи с висока мощност на микровълнова енергия, които изгарят електрониката на вражеските рояци дронове, които се приближават – което би преодоляло дори защитата на комуникациите, предлагана от кабелното оптично управление, защото електрониката на борда би била унищожена независимо от всичко.
След това има лазери, които разполагат с безкраен боеприпас и трябва само да изгорят сензорите на вражеския дрон, за да го деактивират. И на трето място, има подпомагани от изкуствен интелект, радарно контролирани картечници – „защото в крайна сметка куршумите също са евтини“.
Великобритания, Франция, САЩ и Австралия – но също и Китай и Русия – експериментират с такива системи. Вероятно те ще бъдат внедрени на практика в следващите пет до десет години.
Вторият елемент за възстановяване на движението е по-кървав: локализиране и убиване на операторите на дронове на врага. Хората – особено квалифицираните, обучените и опитни хора – са много по-трудни за заместване от евтините дронове. По-малко оператори на дронове означава по-малко смъртоносни удари и по-малко очи във въздуха: врагът е заслепен; бойно полето престава да бъде прозрачно; маневрите могат да бъдат възобновени.
И руската, и украинската армия в момента преследват тази теория с смъртоносен ентусиазъм. Страната, която може едновременно да усъвършенства новите отбранителни технологии – като лазери, енергийни оръжия и автомати с изкуствен интелект – и да намали способността на врага да вижда, ще спечели предимство на бойното поле.
Но има и свързана с това технологична надпревара, която може да има още по-дълбоки последствия за бъдещето на войната. Тъй като комуникациите са една от основните слабости на съвременните въоръжени сили, твърди Залужни, ще се появят системи, при които „повечето обработка на информация, ситуационен анализ и вземане на решения се извършват директно на борда на дроновете“, което ще направи усилията за заглушаване на комуникациите между контролерите и дроновете безсмислени. „Централизираният контрол ще се намесва само в извънредни или спешни случаи.“
С други думи, конфликтът в Украйна ни тласка към пълна автоматизация на войната: роботи, които се сражават с роботи на бойно поле, което вече е твърде смъртоносно, за да може да оцелее някой жив войник.
Американците наричат тази идея „без кръв при първия контакт“ и вече практикуват изпращането на войници на бойното поле с роботизирани бронирани превозни средства в изследователски център в Тексас. Мечтата – или кошмарът – е до 2027 г. да се създаде някаква форма на експериментална „Сила за интеграция на човек и машина“.
Доктрината на НАТО всъщност подкрепя делегирането на вземането на решения по веригата на командване до нивото на (човешки) взводове, роти или отряди. Според алианса това максимизира гъвкавостта и инициативността. Но прехвърлянето на вземането на решения на бойното поле на бордовите компютри на дроновете е съвсем друго нещо и очевидно е изпълнено с риск.
Как може да се спре робот без морално съзнание да извършва жестокости? Кой може да бъде подведен под отговорност, когато нещата се объркат? И как да спрете робот-танк да се отклони от бойното поле или да бъде хакнат и превзет от врага?
Международният Червен кръст, който преди век проведе кампания за забрана на химическите и биологичните оръжия, призовава за нов правно обвързващ договор, който да забрани това, което Антонио Гутериш, генералният секретар на ООН, описва като „морално отвратително“ използване на напълно автономни оръжия, които могат да убиват без човешка намеса.
Но САЩ и Русия и двете атакуваха тези предложения по време на дебат в ООН миналата седмица. Нито една от двете суперсили не иска да се откаже от контрола над оръжие, което може да се окаже решаващо.
Логиката на аргумента на генерал Залужни е, че такива дебати са академични: автономността на бойното поле ще се случи, независимо дали ни харесва или не, защото от нея зависят живота на войниците и изходът от войната. Но как ще започнат войните с роботи?
„Мисля, че хората са прекалено максималисти по този въпрос и това усложнява нещата“, каза украински служител, , пожелал анонимност, запознат с най-новите разработки в областта на дроновете. Частичната автономност, като съществуващите дронове, които могат да се придвижват сами последните няколко километра до целта, след като са обучени да разпознават терена, според него може да даде достатъчно предимство, за да обърне хода на войната срещу руснаците засега.
А какво ще стане с почитаемия танк? Макар че традиционната му роля в най-тежките атаки вероятно ще бъде поета от роботи, той може да има своето приложение в експлоатирането на последващия хаос и пробиването през пролуките в линията, създадени от машините.
Пехотата също няма да напусне бойното поле.
