Труд
Автор:
Труд онлайн
През 1965 г. агенти на Централното разузнавателно управление на САЩ губят плутониев генератор, необходим за шпионаж на Китай в Хималайския регион, пише The New York Times.
Според източника, специално обучен екип от американски и индийски катерачи е получил секретната задача да инсталира устройство за прихващане на сигнали с компактен радиоизотопен източник на захранване, SNAP-19C, на върха на планината Нанда Деви.
Екип от американски алпинисти, подбрани от ЦРУ заради своите алпийски умения – и готовността си да пазят мълчание – се бореха да изкачат една от най-високите планини в Хималаите. Стъпка по стъпка те се катереха по острието на билото, вятърът удряше лицата им, а котките им се закачаха несигурно за леда. Една грешна стъпка, едно небрежно подхлъзване и щеше да последва падане от 600 метра височина.
Точно под върха американците и техните индийски другари подготвиха всичко: антената, кабелите и, най-важното, SNAP-19C – преносим генератор, проектиран в строго секретна лаборатория и захранван с радиоактивно гориво, подобно на това, което се използва за изследвания в дълбоките води и космоса.
Планът беше да шпионират Китай,
който току-що беше взривил атомна бомба. Изненадана, ЦРУ изпрати алпинистите да инсталират цялото това оборудване – включително 50-килограмовото ядрено устройство с размерите на плажен топ – на покрива на света, за да подслушват китайския контролен център.
Но точно когато алпинистите бяха на път да достигнат върха, времето се развали. Вятърът задуха, облаците се спуснаха, завихри се виелица и върхът на непристъпната планина, наречена Нанда Деви, изведнъж изчезна в бялата мъгла.
От мястото си в аванпостния лагер капитан М.С. Кохли, най-високопоставеният индиец в мисията, наблюдаваше с паника.
Алпинистите се спуснаха по планината, след като скриха оборудването на ЦРУ на ледена скала, изоставяйки ядрено устройство, което съдържаше почти една трета от общото количество плутоний, използвано в бомбата над Нагасаки.
Погребана под скалите и леда на Хималаите, в едно от най-отдалечените места на земята, лежи сензационна глава от Студената война, която все още не е приключила.
Какво се е случило с американското ядрено устройство, което съдържа Pu-239, изотоп, използван в атомната бомба, хвърлена над Нагасаки, и още по-големи количества Pu-238, силно радиоактивно гориво?
Местните лидери се опасяват, че плутоният от изгубеното устройство е проникнал в ледника и може да отрови хората по поречието.
След като го изгуби на върха на тази планина преди 60 години, американското правителство все още отказва да признае, че нещо се е случило.
Цялата мисия беше обгърната от измама от самото начало. Наскоро открити документи в гараж в Монтана разкриват как известен фотограф от National Geographic е измислил сложна прикриваща история за тайната операция – и как плановете са се провалили напълно на планината.
Изгубеното ядрено устройство и опасността, която представляваше, лесно можеше да доведе до разрив между тях. Но документите показват, че Картър и Морарджи Десаи, индийският министър-председател по това време, са преодолели взаимните си подозрения и са работили заедно в тайна, надявайки се да разрешат проблема.
Плутоният е силно токсичен и може да причини рак на черния дроб, белите дробове и костите. С топенето на ледниците генераторът може да излезе от леда на Хималаите и да разболее всеки, който се натъкне на него, особено ако е повреден.
Учените казват, че генераторът няма да експлодира сам по себе си – от една страна, няма спусък, за разлика от ядреното оръжие. Но те се притесняват от зловещ сценарий, в който плутониевото ядро бъде намерено и използвано за мръсна бомба.
Преди соларната технология да се разпространи, НАСА смяташе, че този вид генератори са подходящи за поддържане на работата на машини без надзор в екстремните условия на космоса.
Те работят, като преобразуват топлината от радиоактивни материали в електричество, и НАСА им приписва заслугата за осъществяването на „някои от най-трудните и вълнуващи космически мисии в историята“.
