Труд
Автор:
Труд онлайн
Учените казват, че Земята може да остане без кислород. Това е според проучване, проведено от Казуми Озаки и Кристофър Т. Райнхард, публикувано в Nature Geoscience, където те обясняват, че нивата на кислород над 1% от сегашното ниво ще се поддържат около 1,080 ± 0,140 милиарда години.
За да се стигне до това заключение, са проведени симулации с помощта на модели, които включват биохимични процеси, въглеродни цикли и климатични механизми, като се вземат предвид нарастващата слънчева радиация, ерозията на скалите и изчерпването на CO₂. Очаква се, че с нарастването на яркостта на слънцето, химичният баланс на земната атмосфера ще се промени , което ще повлияе на процеси като фотосинтезата.
Очаква се атмосферата да достигне състояние, подобно на това на ранната Земя , преди Голямото окислително събитие. Не се очаква този сценарий да унищожи незабавно живота, но би означавал колапс на по-сложна биосфера. Смята се, че движението на тектоничните плочи, което причинява вулканична активност, ще освободи редуциращи газове, които се нуждаят от кислород в химичните си реакции. Този спад на кислорода би трансформирал екосистемите, може да доведе до изпаряване на океаните, натрупване на метан, образуване на мъгла и изчезване на синьото небе.
Последиците от този сценарий биха могли да бъдат катастрофални. Деоксигенацията би засегнала пряко екосистемите, особено тези, които зависят от високи концентрации на кислород, като например многоклетъчните организми (растения, животни и хора).
В този сценарий, анаеробните микроорганизми биха заели тези екологични празнини, тъй като те са единствените, способни да издържат на бедна на кислород и богата на метан среда. От друга страна, морските организми биха останали без местообитание, тъй като океаните биха могли да се изпарят. Метанът би се натрупал в атмосферата, както се е случило на примитивната Земя, причинявайки оранжева мъгла.
Тези последици няма да се случат внезапно и веднага, а ще бъдат резултат от колапса на по-сложна биосфера.
Изследването обаче представя големи неясноти: спадът в кислорода може да настъпи по-рано или по-късно в зависимост от геоложките скорости, вулканичната активност, или промените във въглеродния баланс. Способността на биоразнообразието да се адаптира също ще бъде определящ фактор, както и човешките действия, като например емисиите в атмосферата.
