Китай се присъединява към руската война в сянка срещу Европа

В продължение на десетилетия Европа беше пример за мир след Студената война. Днес тя е изправена пред трайна, ескалираща война, пише Bloomberg. Кодата на мирните преговори на президента Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин през август беше засилване на руската война срещу Украйна - в съчетание с драматично засилване на хибридната война на Русия срещу самата Европа.

Тази кампания на сплашване, принуда и подривна дейност сега обгръща Европа, почти във всяка точка на компаса. Тя предвещава бъдеще на напрежение и несигурност за континент, който дълго време е смятал спокойствието за норма.

Индикаторите, само от последните няколко седмици, са безброй. Постоянните прелитания на дронове са нарушили европейския въздушен трафик. Руски военни самолети са нарушили въздушното пространство на Естония. Агентите на Москва, според съобщенията, са се опитали, безуспешно, да повлияят на резултата от последните избори в Молдова.

През август Русия бе заподозряна, че е заглушила навигационните системи на самолета на председателя на Европейския съвет Урсула фон дер Лайен.

След това е по-широката схема на прекъсване на кабели в Балтийско море, опити за разпалване на Балканите и заплашително наблюдение на ключови подводни оптични влакна в Атлантическия океан. Руски саботажи, заговори за убийство и политическа намеса измъчват голяма част от континента от години. Путин нанася десетки рани на Европа, докато се бие с Украйна.

Мотивите му са многопластови. Хибридната война има за цел да накаже Европа за подкрепата на украинската съпротива. Тя предупреждава европейските страни да не разполагат войски в Украйна след потенциално прекратяване на огъня.

По-фундаментално, хибридната война има за цел да отслаби и дестабилизира източната половина на трансатлантическия алианс, който отдавна ограничава руското влияние, като същевременно го разделя от западната му половина.

Мечтата на Путин

„Най-съкровената мечта на Москва“, както веднъж каза съветският лидер Никита Хрушчов, е била да отдели САЩ от Европа. Идеологиите се променят, но геополитическите императиви остават.

С амбивалентен атлантист в Белия дом, Москва се стреми към провокации, които сеят страх в Европа, но предизвикват хаотична реакция от Вашингтон. Ако Москва увеличи натиска, докато САЩ се насочат към други приоритети, една невъоръжена Европа ще се окаже сама.

Путин със сигурност привлече вниманието на Европа. Премиерът на Дания, Мете Фредериксен, заяви, че континентът е изправен пред „най-трудната и опасна ситуация“ след Втората световна война. Френски командоси наскоро се качиха на руски кораб, който може би е пускал дронове над Дания и Норвегия.

Европейските лидери говорят за „стена от дронове“, за да защитават страните си, като същевременно заплашват да свалят всичко, което нарушава въздушното им пространство.

Някои европейски министерства на отбраната се притесняват, че хибридната война може да се превърне в гореща война: Може би Русия ще се опита да разруши сигурността на континента, като завземе част от Естония или някоя друга незащитена страна на изток.

Това е възможно, но малко вероятно, докато армията на Путин е затънала в Украйна. Руският владетел обикновено е предпазлив относно започването на пълномащабен бой с ядрено въоръжен съюз. И все пак рисковете от насилствен инцидент – например „око за око“, който се случва, ако Полша или Дания свалят руски самолет – нарастват. Подривните действия на Русия са изключително опасни: агентите на Москва очевидно са били близо до свалянето на товарен самолет над Германия, с потенциално смъртоносни последици.

Нарастващото напрежение подчертава неотложността на европейското превъоръжаване и на печеленето на време за този процес, като Украйна остане в битката. Би било изключително глупаво да се предполага, че хибридната война на Русия ще спре скоро.

Русия на Путин става все по-зловеща. Политическата система е станала насилствена и квазифашистка. Икономиката е напълно мобилизирана за война. Путин изгражда по-дълбоки връзки с други противници на САЩ, като Китай и Северна Корея. Той вярва, че страната му вече е в екзистенциален конфликт с „колективния Запад“.

Тази борба ще продължи, под една или друга форма, дори след края на войната в Украйна. Тя може дори да се засили, тъй като Китай тайно подкрепя руската атака.

"Копринена завеса"

Китайската намеса в Европа не е толкова агресивна, колкото тази на Путин. Но китайски кораби са участвали в инциденти с прекъсване на кабели в Балтийско море. Китайските кибератаки станаха по-амбициозни и по-чести. Западни представители твърдят за нарастваща симбиоза между руските и китайските дезинформационни кампании.

Пекин също така забива клинове в трансатлантическата общност, като култивира по-бедните страни в Югоизточна Европа, които понякога имат нелиберални правителства. Целта е „копринена завеса“, която се простира от Гърция до Унгария, като ефективно разделя южната половина на Европа на две.

Каквито и да са различията им, както Китай, така и Русия искат по-слаба, по-податлива Европа. Въпросът е дали САЩ ще помогнат на този континент да запази сплотеността и силата си.

Тенденциите в политиката на САЩ са двусмислени. Тръмп тласна Европа да се превъоръжи. Той става постепенно по-приятелски настроен към Украйна и Европа, докато се разочарова все повече от Путин.

Но самият Тръмп подкопа европейския суверенитет, като поиска контрол над Гренландия: Не беше толкова отдавна, когато датски служители обвиниха Америка, че води враждебна кампания. Неговата постоянна мантра е, че САЩ трябва да носят по-малка отговорност за сигурността на континент, разположен на океан разстояние.

Европа е изправена пред дълга, опасна битка с отмъстителната Русия. Битката ще бъде още по-трудна, ако Европа трябва да я води сама.

Автор: Хал Брандс е колумнист на Bloomberg Opinion и професор в Училището за международни изследвания на университета "Джон Хопкинс".