Клаудия Кардинале - Муза завинаги

Една от последните живи легенди на европейското кино – италианската муза Клаудия Кардинале навърши 87 години и празникът й накара хиляди ценители на една носталгична кино естетика да си спомнят за незабравимите й роли. На много места по света имаше специални прожекции на нейни филми, а в България си припомняме, че точно преди 10 г. Клаудия Кардинале гостува у нас за премиерата на българския филм „Имало едно време един уестърн“, където играе себе си.

Никъде фразата "Да осъществиш собствената си мечта" не е толкова актуална, колкото в нашата актьорска професия”, каза при гостуването си в България преди 10 години Клаудия Кардинале и до днес тя продължава да е в добро здраве и да се радва на всички сбъднати мечти в своя 87-годишен живот. 
През 2015г. Клаудия Кардинале бе удостоена със званието „Доктор хонорис кауза” на НАТФИЗ, а Вежди Рашидов, тогава министър на културата, я разведе из античния комплекс "Сердика", при Ларгото. Италианската икона беше няколко дни в София за премиерата на филма "Имало едно време един уестърн"-  дебютния игрален филм на Борис Десподов.

В лентата Кардинале играе себе си. По сценарий актрисата заминава за няколко месеца в испанското градче Табернас, където е снимала "Имало едно време на Запад" със Серджо Леоне. Там се среща с българка емигрантка, преследвана за пари от мъжа си. В началото Кардинале едва изтрайва чужденката, но после започва да я учи на еманципация, на езици, да шофира. Стават приятелки, а филмът завършва с хепиенд.

В постмодерната епоха на джендърфлуидни шоубизнес недоразумения, Клаудия Кардинале остава стилен символ на времената, в които жените бяха жени. И то какви.

Клаудия е родена в северноафриканската страна в края на 30-те години на миналия век, в семейство със сицилианска кръв и имигрантска съдба. През 1957 г. печели конкурс за красота, озаглавен “Най-красивата италианка в Тунис”, а наградата е пътешествие до Италия. Това предопределя съдбата й - в Европа тя бързо е открита от филмови продуценти и съвсем скоро става международна звезда. Клаудия е една от първите и най-успешни моделки, които преминават във филмовата индустрия.

Шейсетте години на миналия век са нейното златно десетилетие. Тя се снима в “Роко и неговите братя”, “Момичето с куфара”, “Гепардът” и разбира се, “Осем и половина”. В средата на десетилетието заминава за САЩ и успява да очарова и публиката в англоезичния свят с ролята си в “Розовата пантера”.

В Холивуд парт­нира на Рок Хъдсън в Blinfold, участва в “Последният командо”, “Професионалистите”, The Hell with Heroes и др. През 1968 г. Клаудия е на върха на славата и красотата си и прави легендарна роля в епичния уестърн шедьовър на Серджо Леоне “Имало едно време на Запад”. Леоне събира един от най-изумителните актьорски състави в историята - освен ослепителната Кардинале в суровия, но и поетичен опус играят великаните Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робардс.

Клаудия обаче решава да се върне в Европа и да обърне изящния си гръб на Холивуд. Нейното сърце се чувства най-добре на Стария континент. Като актриса тя пасва прекрасно на естетиката на италианските и френските филми от онази епоха. Заедно с Алберто Сорди играе в “Едно момиче в Австралия”, където се превъплъщава в образа на проститутка и печели много престижни награди.

През 80-те тя доказва своя креативен кураж и желание за артистични експерименти с участието си в екстравагантния епос на Вернер Херцог “Фицкаралдо”, където си партнира с легендарния арт дивак Клаус Кински. По това време Клаудия се премества в Париж, където отглежда двете си деца. Тя е активист за правата на жените и активно участва в разно­образни благотворителни събития и кампании.
Най-пълнокръвно и съблазнително изигра митологичния образ на Музата в шедьовъра на Федерико Фелини от 1963 г. “Осем и половина”. Сюр­реалистичният и частично автобиографичен диамант на маестрото по невероятен начин улавя и представя силата и изключителното излъчване на Клаудия като красиво артистично вдъхновение. В “Осем и половина” тя играе себе си - просто Клаудия.

Само една голяма любов

Според признанията на Клаудия Кардинале в живота й има само един мъж и това е неаполитанският режисьор Паскуале Скуитиери. От него е дъщеря й Клаудия, кръстена на майка си. Със Скуитиери снимат 10 филма и са заедно повече от 40 години - до смъртта му през февруари 2017 г. Това не пречи на режисьора от 2003 г. да има романтична връзка и през 2013 г. да се ожени за актрисата и певица Отавия Фуско. След смъртта му Клаудия и вдовицата играят заедно в пиеса, поставена от Скуитиери в парижки театър.

Разказах ѝ за българската история 

Исках да покажа на голямата актриса Клаудия Кардинале колко много история има по нашите земи - ние имаме наистина едно уникално културно наследство, но трябва да положим още немалко усилия за неговото популяризиране. България е много талантлива страна, но не е достатъчно позната, затова сега трябва много да работим, за да се променят нещата в тази насока.  

Вежди Рашидов през 2015 г., при гостуването ѝ в България

Всеки ценител на киното я обича

Всеки италианец има специално отношение на любов към Клаудия Кардинале. Но това може да се каже и за всеки ценител на киното. Тя е красива жена, но и актриса с главно А. Толкова невероятни роли, които са вдъхновили поколенията след нея - “Роко и неговите братя”, “Момичето с куфара”, “Гепардът”, “Осем и половина”. И, разбира си, “Имало едно време на Запад”. 

Актрисата Моника Белучи

В  “Осем и половина” е като божество

Винаги ще свързвам Клау­дия с величието на европейското кино, с филмите, които тя направи с гении на седмото изкуство като Федерико Фелини, Серджо Леоне, Лукино Висконти. Клаудия е епоха, тя е толкова талантлива и харизматична, изпълва екрана и те кара да съпреживяваш емоциите на всеки персонаж, който пресъздава. Знаете колко много обичам Фелини и неговия шедьовър “Осем и половина”. Там Клаудия е като божество. 

Режисьорът Паоло Сорентино