Край по Андерсен за ЕС в Дания

Напъните за помощ до дупка за Украйна се размиха с опасения за южна мигрантска вълна

Берлин се страхува от завръщането на дебата за съвместен европейски заем

Лидерите на 27-те не се споразумяха в датската столица по нито една от темите на деня

Като мрачна Андерсенова приказка завърши неформалната среща на върха на лидерите от Европейския съюз в сряда и четвъртък в Дания на великия Ханс Кристиян. Тоест тъжно, с печален край. Защото 27-те държавни и правителствени ръководители на страните-членки не успяха да се споразумеят в Копенхаген за категоричен отговор по нито една от събралата ги теми, продиктувани от засилващите се напоследък руски провокации по източните граници на Съюза. И вземането на планираните решенията за обемисти съвместни покупки на още оръжия за Украйна, за издигането на стена срещу дронове и за използването на замразените активи на Москва остана за по-нататък.

А иначе преднамереният и добре режисиран страх в столицата на родината на Андерсен бе на ниво. В сряда, 1 октомври, в пристанището на Копенхаген акостира свръхмодерна немска фрегата. Полша, Швеция, Франция, Финландия, Нидерландия, както и Обединеното кралство, Съединените щати и Украйна също изпратиха военни подкрепления, за да бъде датското правителство спокойно. Естествено след закръжилите през последните дни в небето на страната незнайни дронове, дворецът “Кристиансборг”, където се събраха европейските държавни и правителствени глави, бе превърнат в безмилостно охранявана крепост. Но както подчерта в петък парижкият всекидневник “Льо Монд”, тази демонстрация на сила, решимост и солидарност не беше достатъчна, за да прикрие факта, че двадесет и седемте държави всъщност изпитват големи трудности при координирането на усилията си в името на общата сигурност и отбрана. “Близо четири години след руската инвазия в Украйна - констатира френският вестник - европейска отбранителна система все още не е изградена, общите средства за защита от руската заплаха остават в зародиш, а въпросът за подкрепата на Киев става все по-належащ”.

“Европейският съюз преживява хибридна война, Русия ни поставя на изпитание и това ще продължи” - заявила на гостите си вместо “Добре дошли!” датската премиерка Мете Фредериксен и натъртила: - “Намираме се в най-опасната ситуация от края на Втората световна война насам!” А преди да бъдат приети на вечеря в сряда в двореца “Мариенборг” от краля Фредерик Х-ти, двадесет и седемте прекарали по-голямата част от деня в обсъждане на отбранителни въпроси. “Добре е да се обсъжда, но трябва да действаме” - заявил пък пред колегите литовският президент Гитанас Науседа. “За жалост документите не откриват дронове” - продължил държавният глава, визирайки “пътната карта” за превъоръжаване на Европа до 2030 г., която шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен била дошла да представи в Копенхаген с допълнения, базирани върху четири водещи проекта - стена срещу дронове, наблюдение на източния фланг, противовъздушен отбранителен щит и космически отбранителен щит.

Начинанието според “Льо Монд” обаче било разгневило Франция, Италия и Германия, които отвъд несъгласията си по същество, били единодушни по въпроса, че Комисията няма юрисдикция по проблемите на отбраната, а освен това желаели да запазят контрола си върху големите военни проекти. “На европейско ниво вече съществуват органи като Европейската агенция по отбрана, контролирани от държавите, способни да ръководят тези големи съвместни проекти” - казал висш европейски дипломат на специалните пратеници на “Льо Монд” в Копенхаген Вирджини Маленгр и Филип Жаке, подчертавайки: “Всъщност Комисията завзема властта в нарушение на компетенциите на другите институции.”

По-малките държави от ЕС, които имат незначителна отбранителна промишленост или изобщо нямат такава, водели обаче според “Льо Монд” кампания за Комисия с по-големи правомощия. За тях именно изпълнителната власт на Съюза би могла да постигне по-добра координация между европейците, дори само за да се организират съвместни обществени поръчки. “Имаме нужда от неутрален участник, който да ни помогне да се организираме и да постигнем споразумение” - заявил балтийски дипломат, който отбелязал, че трите бивши съветски републики досега трудно се споразумявали по общи проекти и винаги молели Комисията за помощ. Като примерът с намеренията за изграждане на стена срещу дронове става симптоматичен за тези разделения, особено след като Париж и Берлин въобще не крият скептицизма си по него. Ами германският канцлер Фридрих Мерц настоял в Копенхаген, че завършването на проекта ще отнеме “повече от три или четири години, само за да го погребат по-добре”. “Осъществимо е за година и половина” - репликирала гневно латвийската премиерка Евика Силина. “Понякога се притеснявам от доста прибързани термини. Нима има железни куполи, които европейците познават или стени срещу дронове? Нещата са от сложни, по-сложни!” - разкритикувал проекта френският президент Еманюел Макрон. За капак, констатирайки между другото, че руските провокации се засилват, премиерката на Италия Джорджа Мелони се опитала настойчиво да отклони темата, обявявайки, че вниманието на ЕС не трябва да бъде насочено само към защитата на източните му граници, но и на южните, от мигрантите, значи. С нея очаквано веднага се бил съгласил колегата є от Мадрид - Педро Санчес и доста учудващо - Макрон от Париж и Мерц от Берлин.

Не е напреднала в Копенхаген според “Льо Монд” и други водещи европейски медии също така дискусията по предложението на ЕК да се използват замразени руски активи, за да се осигурят на Киев 140 млрд. евро помощ през 2026 и 2027 г. По простата причина, че механизмът, разработен от изпълнителния орган на ЕС, повдига множество политически, правни и технически проблеми, които 27-те страни не приключиха в Копенхаген. А е нужна спешност по въпроса, тъй като от началото на войната европейците са отпуснали близо 180 милиарда евро на Украйна, но никакъв харч не е планиран за 2026 и 2027 г. Причината? Ами днес хазната на ЕС, както и касите на повечето страни-членки, започвайки с Франция, е празна, а Съединените щати на Доналд Тръмп вече не искат да финансират Киев. Германия, която отказва да изпрати войски в Украйна, но търси начин да потвърди подкрепата си за Киев, очевидно подкрепя на плана на Урсула фон дер Лайен за използването на руските активи.

По простата причина, че според дипломати, Берлин се страхува преди всичко от завръщането на дебата за съвместен европейски заем, който е толкова скъп на Франция. И желаейки да се върне под светлината на прожекторите, Фридрих Мерц публикува на 25 септември статия във вестник “Financial Times”, разкривайки подробностите на механизма, разработен в Брюксел за използване на парите на Москва. Като германският канцлер не счел за необходимо да информира предварително Париж или дори Комисията, от която бил поискал предния ден точно раздуханите без одобрение тънкости на измисления прийом за присвояване на чуждите авоари.
Необичаен разбор на форума в Копенхаген направи пак в петък италианският в. “Ла Стампа”, който разтълкува старата и повтаряна до втръсване в двореца “Кристиянсборг” клетва на редица европейски лидери - “Украйна ще реши кога и при какви условия да постигне мир!”.

Влиятелният всекидневник подчерта, че този лозунг-обещание на практика бил вързал ръцете на европейците, тъй като чрез него на украинския президент Володемир Зеленски се предоставяла възможност да разиграва коня си както си иска. “И следователно - пише “Ла Стампа” - поставените от него условия на Москва като оттегляне от всички нахлули територии, плащане на разходите за войната, приемане на членството на Украйна във всякакви възможни организации и присъствието на войници на НАТО по границите на Русия служат само на вътрешната пропаганда на импотентните европейски лидери”. Защото налагането сега на мир на Зеленски означава той да бъде принуден да се откаже от загубените територии в замяна на някаква гаранция, различна от членството в НАТО, а украинският президент очевидно никога няма да се съгласи с изредените условия и с право би ги нарекъл предателство в стил “Мюнхен 1938”. По простата причина, че приемането на четири години разрушения, човешки загуби и анонимен героизъм би било поражение, което би гозаличило за всякакво политическо бъдеще. Патологично, нали? И достойно за една зловеща метафора, в която в ролята на “Храбрия оловен войник” е Европа, а красивата балерина е Украйна. Въпросът на въпросите е кой ще ги пъхне в печката, за да изгорят?! От голяма любов, по Андерсен...