Ловният трофей - спортен успех и естетика

Митологични обреди и обичаи

Амулети за предпазване от злите сили

Безкрайно много исторически факти показват, че събирането и носенето на части от убитото животно е свързано с митологични обреди и обичаи. Някога те са служели като амулети за предпазване от злите сили и като своеобразно заклинание срещу тях. Днес ловният трофей е спортен успех за стрелеца и естетическа даденост в неговия ловен кът.

Започнало се е със събиране на големи и красиви еленови рога или с уродливости, може би куриози. През VII век това са сбирките от Морицбург край Дрезден, в Ербах и Оденвалд /Германия/. Те са любителски, но имат историческо значение.

Нека обърнем поглед към България. За развитието на трофейното дело /както обичат да се изразяват експертите/ най - много са допринесли трите световни ловни изложения, организирани досега: Берлин /Германия/ - 1937 г., Будапеща /Унгария/ -1971 г., Пловдив /България/ - 1981 г. За първото /по политически причини/ има спорове между специалистите: дали е световно или е една обикновена международна ловна изложба. Колкото и да бъде ненавиждан Хитлер и неговата тогавашна Германия, не могат да му се отрекат амбициите с чисто световен спортен аспект: през 1936 г. организира олимпийски игри, а през 1937 г. -световно ловно изложение. Това е негова грандоманщина, но е факт - стимулира и олимпийското, и ловното движение на планетата. И най-важното: България се нарежда в този своеобразен елит.

Тогавашният ловно-рибарски съюз, представящ страната ни, е един от 53-те държавни институции, които участват в световното ловно изложение в Берлин. Председателят му Иван Сокачев - изтъкнат ловен деятел през десетилетията, създава празник на българщината в онази предвоенна епоха. Нашата експозиция е една от най-интересните. А специалистите се чудят как у нас могат да бъдат добити подобни ловни трофеи. За препарирана мечка, отстреляна в Рила, България печели първа награда “Почетен плакет за най - голямата европейска мечка” и 11 медала за трофеи.

Така започват въжделенията на нашето ловно движение, минавайки през няколко интернационални експозиции, за да стигнат до световното ловно изложение в Будапеща през 1971 г. Това е една грандиозна изява на природни ценности, чийто основен девиз е “Защитаваш ли природата - защитаваш себе си”. Как се представя България? От 300 поканени наши трофея на 286 са присъдени 116 златни, 95 сребърни и 75 бронзови медала. Най-много са отличията за трофеите ни от благородни елени - 90. Това е една експозиция, възбуждаща интереса на гостите и говореща красноречиво за разнообразието на родната природа и за творческите възможности на ловно рибарския съюз. За интереса към нашата изложбена зала съвсем изразително говори и цифрата 1,7 милиона посетители.

Естествено най-грандиозната изява на ловното ни движение е в Пловдив през 1981 г. Изложението е върхът на нашите ловни постижения в ония години. Какво е цифровото изражение на трофейната ни слава? На посетителите става ясно, че зад числото на златните медали - 1239, и на сребърните - 973, стои упоритата надежда на специалисти и ловни деятели от съюзната система да се достигнат световни образци в трофейното дело. Това не са празни суперлативи, а е истина, която не боде, а топли. Всички, които се докосват до ловното ни движение, са доволни, окрилени.

Имаше един немалък период от време, когато дивата свиня у нас беше доста намаляла. Стигна се дотам, че разпространението є започна да бъде изкуствено разширявано - главно в старопланинските букови гори. Така или иначе числеността є се увеличи и през последните десетилетия запасът є е в допустимите граници. Ако няма достатъчно дивеч, няма да има и качествени трофеи. Това е старо златно правило.

Делфин-спасител

В продължение на 4 часа делфин охранявал 11-годишния австралиец Ник Кристидис от нападенията на акулите. Вълна отнесла момчето от борда на голяма лодка, с която той заедно със свои приятели неразумно излязъл сред бурния Индийски океан.

Приятелите на Ник съобщили за случилото се на жителите на остров Кокос. Бурята усложнила търсенето. Когато островитяните намерили детето, те били поразени от показалата се пред очите им картина: няколко акули обикаляли около момчето, а едър делфин не позволявал да го нападнат. По-късно Ник разказвал, че делфинът доплувал до него само няколко минути след като се оказал във водата и не се отделял от него нито за секунда.

Проследяване на рибната миграция

Проследяването на миграционните пътища на рибите е една от най-интересните задачи на ихтиологията. Обикновено се практикува опръстеняване на уловените екземпляри, които след това се пускат във водата. Но след време трябва пак да се улови рибата и да се разчете пръстенът, за да стане ясно как е ставало движението.

Група биолози предлагат друг начин на действие. Рибите се бележат не с пръстени, а с миниатюрни микроелектронни схеми, големи колкото оризово зърно. По бреговете се монтират специални пръстенови антени - те изпращат радиосигнали, а “белезите” им отговарят с индивидуалния си код. По този начин миграцията на рибите се следи непрекъснато и всеки миг се знае точно къде се намира един или друг екземпляр.

Истински ловни вицове

Туристи

Туристи вървят през гората. Ненадейно срещу тях изскача вълк. Изплашени хората се скриват зад едно дърво.
- Покажи на оня хищник туристическите ни карти! Да не мисли, че сме ловци!

Двамата

Ловец отстрелял заек и го подарил на свой приятел. След време двамата се срещнали.
- Изядохте ли заека?
- О, разбира се, веднага!
- И колко души бяхте?
- Двама.
- Другият доволен ли е?
- Не зная, драги...
- Как така не знаеш? Не го ли пита?
- И да го бях запитал, нямаше да ми отговори - този друг беше самият заек.

Едрият заек

Виждайки как едър заек тича, а пред него бяга ловец, два заека си говорят:
- Какъв е тоя наш събрат, дето гони ловеца?
- На този заек му присадиха в болницата вълчо сърце.