Мария Бакалова: Бъдещето на България може да изглежда наистина слънчево

В интервю за БТА Мария Бакалова тя говори за новия филм на Джъд Апатоу, за живота след пандемията, за това дали би се върнала в България, за човека, показал й любовта към театъра, дали би играла в "Сфумато", защо театърът е водата, а киното е храната и зад каква кауза би застанала. 

"Важно е да искаш повече, защото винаги може повече. Аз казвам, че съм реалист, но май съм оптимист. Не ми се иска да витая в облаците и да мисля, че с едно щракване на пръстите нещата могат да станат по-добре. Но нещата по принцип могат да станат по-добре! Една птичка пролет не прави, но в същото време капка по капка вир става. Така че все отнякъде трябва да се тръгне. И ако ние бъдем активни и социално ангажирани, бъдещето на България може да изглежда наистина слънчево", каза тя. 

Бакалова говори за участието си в новия филм на Джъд Апатоу The Bubble ("Балонът"). "В момента съм в Лондон. Снимаме с Джъд и с невероятен екип от актьори. Тази нова комедия ще бъде базирана, до голяма степен, на нещата, които цялата актьорска гилдия изпитва, опитвайки се да продължи снимането на филми по време на пандемия. И нещата, през които всички ние като хора преминахме, затворени между четири бели стени и сами. И въпросите, които ще си зададем вероятно. Какво всъщност искам? Това ли е пътят, който съм избрал? Дали не правя грешка? Какво бих променил? Имам нужда от любов, имам нужда от хора около себе си... Кои хора са токсични? С какви хора искам да се обградя в бъдеще? През какви неща ще преминем всички ние? Какви ще излезем след тази пандемия? Защото и тя ще свърши, но нека да излезем от пандемията по-добри", обясни актрисата.

На въпрос дали вижда светлина в тунела, тя отговори, че й се иска да вижда. "Знам, че много от моите познати и близки вече са ваксинирани. Също така съм наясно, че ваксината не може да те предпази от вируса, но до голяма степен може да намали риска от това да го хванеш или да го предадеш на някого. Разбира се, трябва да продължаваме да носим маски и да спазваме социална дистанция. Но това все пак е някаква крачка. Трябва да останем спокойни в близките месеци и да останем още малко отговорни. Защото това не касае само мен или теб, а всеки един от нас. Така че виждам някакъв прозорец. Надявам се ваксините да се разпространят по-бързо, да се намали целият този процес на вируса и да излезем от всичко това. Защото всички видяхме, че е трудно и е кофти", каза още тя.

"Не знам как се тръгва... Не знам дали това е успех... Старая се да се наслаждавам на процеса и на пътя. От известно време се опитвам да не мисля за резултата, а да се радвам на процеса... Защото процесът е най-важен. Какво ще се случи после, не е моя работа. Има хора, на които това е професия. Моята работа като актьор е просто да се насладя на този процес, който е изключително кратък. Дори и две години да са, минават като секунда", отговори Бакалова на въпрос кои са качествата, от които се тръгва по пътя на успеха.

"Със сигурност, дисциплината е важна за мен. Може би, защото така съм от малка. Първо бях на две училища, после с две специалности, после НАТФИЗ, после директно започнах да работя по една, после втора, трета продукция... И всичко това се случва без никаква подготовка. Но желанието да работиш, със сигурност, е важно. Важно е да искаш повече, защото винаги може повече. В момента, в който се успокоиш и си кажеш: "Ох, това е достатъчно добро!", значи се дърпаш една крачка назад и, малко по малко, деградираш. Затова трябва да продължаваш да се учиш и да работиш, да бъдеш отговорен, но и да бъдеш радостен, защото ти си избрал тази професия. Дава ти се шанс в момента", каза още актрисата.

"Трудностите са, когато решиш да не си прочетеш репликите за другия ден, когато решиш да се напиеш предната вечер и на другия ден не можеш да си в кондиция. Всичко това би направило работата ти трудна. Ако си отговорен и дисциплиниран, няма как да е трудно. Може би е плашещо, може би е стряскащо, защото е отговорност. Ако си дисциплиниран, просто знаеш накъде вървиш и се доверяваш на екипа, с който работиш, на режисьора, на оператора, на сценариста, на хората, които са създали този проект, преди ти да бъдеш част от него", коментира тя.

На въпрос как са се развили емоциите й след получаване на номинации за БАФТА, "Златен глобус" и "Оскар", Мария Бакалова обясни, че се е чувствала и по-щастлива, и по-неспокойна, и по-отговорна в тази поредица от събития. За нея всяка една номинация е бонус, защото като актьор ти се стараеш да си изпълниш ролята по възможно най-добрия използваем начин. "След това имаш един готов проект, който се показва на света, и реакциите на хората са първата награда. Ако филмът бъде приет от хората, означава, че си направил нещо, което е добро. След това наградите и номинациите наистина са бонус. Те са нещо, върху което не можеш да се фокусираш - да се стараеш да бъдеш номиниран или да бъдеш награден. Ако е писано да заслужиш това внимание, най-важното нещо, което трябва да изпиташ според мен, е благодарност. Разбира се, отговорността се увеличава, защото вече имаш платформа. Доста хора знаят името ти и гледат по стъпките ти. За някое малко дете в Бургас или във Варна, или в София, ти можеш да бъдеш пример. И то може да иска да бъде следващата теб, а защо не и по-добра от теб. Затова и отговорността е по-голяма, и действията ти се видими за повече хора, независимо дали в България или по света. Затова трябва да внимаваш по какъв начин реагираш, по какъв начин общуваш, защото един ден може да бъдеш пример", каза тя.

За Бакалова най-амбициозния й проект е проекта за филм "Свобода или смърт", който има заедно с Юлиан Костов, но той все още е в много ранен етап и не е нещо, върху което искат да се фокусират и да му отделят достатъчно внимание. Тя каза, че иска да продуцира подобен филм, като може и въобще да не играе в него.

"Интересувам се от историята на България и харесвам стари български филми - като всеки един български актьор. "Време разделно" е едно от най-сърцераздирателните и тежки неща, които съм гледала, както и "Козият рог". Тези заглавия са учебник по българско кино. Историята беше любимият ми предмет в училище. И сега, имайки тази платформа, аз бих искала да бъде обърнато внимание на корените на България. Защото България е една от малкото страни в света, която запазва името си години, години, години назад в историята. И това е достойно за огромен респект", отговори тя на въпрос интересува ли се от историята на България.

"Аз казвам, че съм реалист, но май съм оптимист. Не ми се иска да витая в облаците и да мисля, че с едно щракване на пръстите нещата могат да станат по-добре. Но нещата по принцип могат да станат по-добре! Хората казват, че една птичка пролет не прави, но в същото време капка по капка вир става. Така че все отнякъде трябва да се тръгне. И ако ние бъдем активни и социално ангажирани, бъдещето на България може да изглежда наистина слънчево", смята Бакалова.

На въпрос дали би се върнала да живее в България, тя отговаря, че би се върнала. "Разбира се, че бих се върнала. На този етап от живота ми работата ми е преди всичко. Това е моят приоритет. Затова не бих искала да казвам къде живея и какво е днес, защото утре може да е напълно различно. Още утре някой може да ми звънне, да ми предложи роля в Австралия и аз може да приема. И това може да бъде за месец-два или за шест години. Така че сега не съм сигурна къде бих живяла и по-скоро зависи от проектите, по които работя", обясни актрисата.

"Аз започнах с театър, когато бях на 12-13 години, още в бургаското училище по музикално и сценично изкуство. В продължение на четири години вървях този отговорен път на съзряването ми като театрална актриса. След това влязох в НАТФИЗ. Но, за жалост, през четирите години, които учих в НАТФИЗ, театърът като театър отвори врати за мен само в лицето на Кристина Беломорска, която е режисьор от моя клас. Бих се върнала в театъра, бих играла в театъра. Аз си мечтаех за театър, но... Нещата стават малко като в любовта - не знаеш дали е едностранно, дали е споделено. Киното беше по-споделено. Ако има представление, което би ме пожелало и е правилното за мен, разбира се, че бих играла в театър. Разбира се, че това е първата ми любов. Не съм сигурна дали е най-силната. Но театърът е водата, а киното е храната...", категорична е тя.

"Казвайки социален експеримент, аз се старая да гледам на него като на филм, който се опитва да обедини хората. Защото, показвайки разликите между нас като личности, това само може да ни сближи повече. Имам чувството, че живеем във време, в което хората са жадни и гладни за това различието да бъде подкрепено. Колкото по-пъстра една картина, толкова по-красива е тя. Това, с черно-бялото, мисля, че вече е изтъркана песен и не би трябвало да съществува. Защото цветовете правят живота. И наистина е филм за любовта - за това как ние трябва да се обичаме и подкрепяме стъпка по стъпка", отговори на върпос какви са били изводите от социалния експеримент "Борат 2".

Бакалова заяви, че няма представа за информация, в която бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани е поискал ареста на целия екип на "Борат 2" - заради предизвикан политически скандал в Съединените щати.

След като се появи на корицата на британското списание Glass, актрисата не мисли, че ще започне да я дразни вниманието на световните медии, но и не смята това да бъде фиксидея. "Моята работа е да бъда актриса - и по диплома, и по желание. Не ми се иска, а и не мога да ставам инфлуенсър или модел, или манекен, или нещо друго. Това, което мога да бъда, е да съм представител на вид поведение, на бранд, който подкрепям, на кауза, зад която стоя. Нямам проблем с вниманието и ще се опитам да го използвам по възможно най-добрия начин - за хората, не толкова за мен."

"Има много каузи, зад които искам да застана, и много от тях са базирани върху равните права. Страхувам се да го кажа, но все още живеем в свят, в който равноправието не е фактор, а е време да бъде фактор. Все още, има места по света, където жените не са оценявани такива каквито са, и не им се дава възможност както на мъжете. Има места, където хората не се приемат - само заради тяхната религия, заради техния пол, заради тяхната сексуална ориентация, заради страната, от която идват. Фактори, с които се раждаш. А ти трябва да бъдеш приет и трябва да ти бъде даден шанс. Така че, глобално, може би, това ми е фокуса на живота. Аз имам нужда от това хората да бъдат приети. Със сигурност, искам да сложа край на много стигми", допълни тя.

Като малка Бакалова е ходила на уроци по художествена гимнастика, солфеж, флейта, модерен балет, народно пеене. Категорична е, че музиката й липсва много и няма време за тези неща вече. 

"Приятелите са избраното семейство, което е възможно човек да създаде. Приятелите са тези, които по някакъв начин намираме близки до нас и до нашето мислене, до нашата душевност и емоционалност. Те са толкова важни, колкото и семейството, в което се раждаме. Аз не съм от най-амбициозните хора, които искат нещата да им се случат на всяка цена. Никога не съм се блъскала сама по кастинги и не мисля, че някога това ще се случи. Затова имам нужда някой да ме насърчи, имам нужда от странична обективна оценка", отговори тя на въпрос кои са приятелите за нея.

"Аз съм за любовта, ако е искрена. Всеки сам може да избере за себе си каква любов иска. Може би, бих се оженила, а може утре да мисля по друг начин. Не искам да си правя сметки за бъдещето. На този етап не съм сгодена, но утре може да бъда. Изключително много уважавам избора на всеки човек и не мисля, че е правилно да се съди. Така че с брак или без брак, ако любовта е искрена, тя просто съществува", заяви актрисата.

За Мария Бакалова България е дом. "България са всички тези хора с красиво, силно, достойно ДНК, изключително борбени, талантливи, стараещи се, мислещи, учещи хора, вървящи напред. България е красива. България е древна. България е силна. България е дом", завърши тя.