- Меган, преди време Вие се изказахте много критично за филмовата индустрия. Думите Ви са особено актуални сега в епохата на кампанията #MeToo и разкритията за продуцента Харви Уайнстийн. Как гледате на Холивуд в момента?
- За съжаление в нашата индустрия липсва човечност, няма емпатия. Създателите на филма се интересуват от теб, докато траят снимките и после не им пука какво се случва. Стига да издържиш до края и да оцелееш до премиерата всичко е наред. Те те изстискват, изцеждат те и после не им дреме, дори и да пукнеш. Няма значение дали ще си счупиш ръка или крак по време на снимките. Важното е да си свършиш работата и да си изпълниш договора. Моралните въпроси не са приоритет. Грижите за човешкото достойнство не съществуват. Холивуд е едно наистина ужасно място.
- Някои хора от индустрията коментираха, че Вие имате за цел да демитологизирате Холивуд и да покажете реалността отвъд романтиката и блясъка. Така ли е?
- Вижте, аз просто искам да кажа истината. Благодарение на кампании като Time's Up действителността се разкрива в детайл и хората виждат какво се случва в кухнията на нашия бизнес. Ежедневието на хората, които работят в Холивуд може да бъде наистина мрачно и отчайващо. Ти си стока. Ти си собственост на студиото.
- Толкова ли сте разочарована от филмовия бизнес?
- Никога не съм била заблудена, че Холивуд е рай, не страдам от идеализирани илюзии, но реалността трябва да се опише такава, каквато е. Може да се разболееш, да не се чувстваш добре, но щом не кървиш от лицето те принуждават да продължаваш да бачкаш, да прави нови дубли и на никой не му пука за теб. Ти си средство към целта. Няма никакви притеснения и грижи за твоята физическа сигурност като изпълнител. Използват те и после ти казват “Чао”. И ти трябва да стоиш там и да преглътнеш всичко това ако искаш да получиш ново обаждане и ново предложение за роля. Ако протестираш много, много, те зачеркват и влизаш в неофициалния “черен списък”.
- Затова ли определихте Холивуд като “морално банкрутирал”?
- Да. Това място е лишено от човечност и емпатия. Няма духовност. Само студена материалност. Хората не се третират като сложни личности и индивидуалности, а като предмети. Но въпреки това аз още съм тук и продължавам да работя. Надявам се, че след всички разкрития и кампании нещата може да се променят към по-добро. При всички положения за мен киното не е приоритет №1. Най-важното за мен е семейството.