Милена Славова: От години казвам, че ако Тръмп се върне на власт, ще оправи нещата

Щом хората не искат еврото, би трябвало да се вслушат в тя

Тук живеем по-добре от други европейски страни в много отношения

Притеснява ме, че изкуственият интелект ще стане много мощен и може да ни унищожи

Кралицата на българския рок Милена Славова се отличава от връстниците си още от дете. Като ученичка, тя започва да се изявява като модел, а докато си пее в паузата на едно от ревютата, талантът ѝ е забелязан от Богдан Томов. Той я запознава с мениджъра на Братя Аргирови – Кирил Иванов-Мъглата, който ѝ помага да започне музикалната си кариера. През 1988 година, Милена, Васил Гюров, Вълко Андреев и Кирил Манчев сформират група „Ревю“, която става любима на младежката аудитория. През 1993-а родната рок лъвица заминава за Лондон, където също сформира група, с която покоряват клубната сцена и дори стават третата най-добра клубна банда на Острова. В Англия певицата издава един албум - „Sold“ и среща първия си съпруг – Робърт Пейдж. Двамата се разделят през 1998-ма г. След завръщането ѝ в България Милена възобновява успешно кариерата си, а песните и албумите ѝ се превръщат в класика в българския рок. Тя подава ръка и на млади български рок групи. Гласовитата певица има една дъщеря – Куини, която вече е на 17 години. 

- Милена, на 24-ти февруари беше твоят рожден ден. Направи ли голям купон и какво си пожела за твоя празник?
- На 24-ти нямах време да се организирам за парти, но на 1-ви март ще направя купона в клуба, където свирим. Вкъщи и без това е студено, защото имаше авария. За рождения ми ден, първо си пожелавам да съм здрава, за да мога да съм дейна. Може да е клише, но здравето и щастието са задължителни, оттам-нататък са мечтите и триповете към големите концерти, пътешествията с мотора и с приятели. Хубаво е човек, като си постави цели, да види как се реализират. Надявам се да имам късмета да срещна точните хора, с  които да имам възможност да направя това. Получих и много хубави пожелания.

- На 23-и март в кино „Люмиер“ ще се състои премиерата на документалния филм за теб „И никой не пита ЗАЩО“. Каква Милена ще видим в него?
- Милена, която е във филма, е на 100 процента това, което съм аз – при мен няма фалшификати, пози и нагласени приказки, всичко е истинско. Филмът е на Марио Кръстев, който ми е дългогодишен приятел и ме познава много добре. Когато ми предложи тази идея, в началото не можех да повярвам, но той знае целия ми живот от години наред и е преценил, че има много интересни неща, които да покаже и че филмът ще има успех. Всичко е неподправено и абсолютно откровено. Петдесет процента от филма е музика и концерти, а другата половина е за мен в по-личен план. Според Марио, на зрителите, които харесват такъв тип хора, ще им бъде интересно да разберат непознати неща за мен. Следващата прожекция ще бъде на 25-ти март, в Дома на киното.

Постер на документалния филм за Милена - „И никой не пита ЗАЩО“

- Твоят хит „Истина“ вече влезе и в денс клубовете, след като с „Дийп Зоун Проджект“ направихте негова нова версия. Как се стигна до появата на този интересен кавър?
- Хареса ми тяхното предложение да направим нова версия на това парче, макар че оригиналът му продължава да е доста популярен и вече е сред златните бг-хитове. Няма концерт, на който да не ме накарат да изпея „Истина“ поне по два пъти, а понякога и по 3-4 пъти. Хората често ми признават, че това, което се пее в нея е на 100 процента идентично с това, което те чувстват и все едно те са го писали.

- Какво те провокира да напишеш оригинала на това емблематично за теб парче?
- Тогава живеех в Англия и си спомням, че съм писала този текст на няколко пъти, защото всеки път нещо се разстройвах и не можех да го завърша. Натъжаваше ме това, че като се прибирах в България и влизах тук като едно тяло с две глави. У нас не можех да живея живота, който имах в Англия, но в България животът ми също беше много хубав, въпреки че беше различен и от там идваше дилемата. Имах голям сантимент към България, беше ми мъчно и носталгично и за предишната Милена. До днес не мога да преборя тази носталгия – мога да обикалям по света за месец-два, но без България не мога! Това наклони везните да се върна, въпреки че в Англия всичко вървеше напред, а тук животът сякаш беше застопорен. Покрай тези вълнения бях направила няколко версии на текста на „Истина“, но няма как една песен да е с много дълъг текст. Трябваше ми година и половина да избера финалния вариант, затова се забавих с пускането ѝ.

- Казваш, че тогава животът в България е бил застопорен, а с днешна дата дръпнали ли сме поне малко напред?
- Да, ние живеем доста по-добре от други европейски страни в много отношения! През последните пет години и тези неща покрай ковида, мои приятели от Великобритания са ми казвали, че там всички цени са се вдигнали толкова много, да не говорим за проблемите с мигрантите, стресът и престъпленията, дори нивото на културата там е паднало… С тези пришълци така напълниха държавата и сега там е страшна мръсотия по улиците. Има квартали, където си е доста опасно. Когато съм се разхождала там с приятелки и те ми казват: „Не си оставяй чантата в колата, защото докато си говорим ни наблюдават и виждат какво оставяме и после ще го откраднат!“ И тук навремето са ми крали касетофон, като са ми разбивали ладата, но там сега това ескалира и самите англичани бягат в провинцията. Не мога да им хвана тактиката на политиците, но това вреди на всички - не съм расист, но тези хора вместо да се цивилизоват, искат да живеят като свине - само какво оставят откъдето минат... Това се вижда и в Германия. Неприятни неща им се случват в Европа, но ние, понеже сме малко след събитията и имаме един толеранс от свеж въздух, който да дишаме.

- Да, но вече и у нас има случаи на нападения срещу български граждани…
- Един мой приятел беше пребит в центъра на София от четирима араби – вероятно мигранти, но не знам от къде точно са били. Наредил се да си купи ядене от един магазин, заедно с приятелката си и тогава го бутнала някаква жена. Той я попитал защо, а тя явно е търсила повод да се заяде и да стане скандал, включили се и някакви мъже - подготвен сценарий. Изгонили ги от магазина, като отвън те им се нахвърлили и се оказало, че са добре обучени да се бият. Точно това е опасното, че допускат такива хора у нас. Добре, че са се намесили от магазина, както и други хора и онези са избягали, но моят приятел е със счупени ребра. За съжаление, на хората в магазина не са им работели камерите и няма запис от този случай.

- А според теб политиците ни ще уважат ли желанието на повечето българи да не приемаме еврото?
- Според мен като видяха какво става и малко ще се замислят, хората масово не искат еврото. След като и в момента българският лев е закачен за еврото, не виждам какъв толкова е мерака да го приемаме, защото и световни експерти обясняват за какво става въпрос. За какво зорлем трябва да се набутваш между шамарите?! Явно някой има изгода от това, защото щом хората не искат, би трябвало да се вслушат в тях. Спомням си, докато живеех във Великобритания и като приеха еврото в Испания и Гърция каква криза беше... Тези бунтове и протести, които се случват, са защото хората стават агресивни, когато никой не им обръща внимание. В Германия ги чуха, чак когато изсипаха фекалните камиони пред Парламента, с извинение. В Канада пък вдигнаха на протест хората с камионите. Народът трябва да се слуша, защото той е държавата, докато политикът идва, краде и си тръгва, а трябва да мисли за хората.

- Вярваш ли, че инфлацията у нас е три процента,  гледайки цените в магазините?
- Въобще не е 3 процента, това всички го знаят, лъжат ни! За повечето неща е едни 20 и повече процента, за други даже и повече.

- Освен това качеството на предлаганите стоки – особено хранителните, често не отговаря на високите им цени...
- Преди говорех за Англия, че там ядат гадни домати и чушки - като пластмасови, а сега ми е мъчно за България, че и тук стана така. Свидетели сме как масово се продават безвкусни зеленчуци и месо, както и храни под всякаква критика, каквито бяха и там. Сега всичко е с едни шарени опаковки, за да ни прилъжат, но с много ниско качество и бъкано с боклуци - хората затова са болни и с увреден метаболизъм. Преди казвах, че е друго да си хапнеш български домат и сиренце – какво му трябва на човек, а сега и те станаха безвкусни. Да, изкарваме хубави домати в чужбина, но внасяме боклуците.

- Ти имаш концерти и в Америка. Какво ти прави впечатление, когато ходиш там?
- Като ходих последно хората масово искаха Тръмп да се върне. Всички знаеха, че предишните избори са фалшифицирани и говореха за катастрофалното управление на Байдън. Споделяха ми, че по-бедни никога не са били! Хора, които познавам в Щатите - от бизнеса с камиони, или със складове, ми казаха, че са разпродали всичко, а други големи бизнеси също са фалирали. Всички българи там, които са от моето поколение, мечтаят да се върнат като се пенсионират, но децата родени в Америка вече са загубени за България – за съжаление.

- В интернет има стряскащи кадри с наркомани по улиците на Щатите.
- С този фентанил нещата там са трагични… През 1991 година живях три месеца в едно студио на Холивуд булевард, което беше накрая на булеварда, но тогава там нямаше наркомани и бездомни да лежат в кашони, те бяха в Даунтаун. Наскоро един приятел ми беше пратил снимка от същото място и сега там има главно бездомници и то млади хора, които лежат на тротоара. В Америка не те взимат на работа, ако нямаш къща и няма къде да се изкъпеш, тогава ще живееш на улицата „Параграф 22“! Какво да правят тези хора, освен да се друсат – да, хранят ги, но не е достатъчно, трябва да правиш нещо през деня. Толкова изпаднали хора имаше - жал ми е за тях, те са постоянно надрусани, а това са хора с професии и много от тях са имали работа, но явно са изпаднали в бърнаут и са им избили чивиите. Там да имаш жилище е много скъпо и като нямат възможност да го изплащат - банките им взимат дома и ги оставят на улицата с едни колички от магазините – трагедия… Много гледам разни документални материали, в които журналисти снимат такива хора и им дават пари за интервюто – сред тях имаше лекари, висшисти... Една докторка сподели, че са я изгонили сина и дъщеря й, защото им казала, че не иска да им прехвърли къщата, която е купила! Тя, милата, нищо не може да направи и плаче - няма пари и за адвокат. До там са я докарали много хора, защото това не е единичен случай. 

- А притеснява ли те бурното развитие на изкуствения интелект?
- Много ме притеснява, защото в един момент сигурно ще стане толкова мощен, че ще ни изтрепе и нас – вече има такива случаи. Като му дадеш много власт, а той ще става все по-умен и в един момент ще е направо непобедим.

- Ти имаш много фенове. Би ли разказала някоя незабравима или куриозна случка с твои почитатели?
- Преди години в Благоевград се бяха събрали толкова много фенове, че щяха да ни обърнат микробуса и по едно време го понесоха на ръце – беше уникално! Сега тези фенове вече са пораснали, но след 20 години отново се срещаме на мои концерти и те пак ми се радват. Имам вярна публика - да са живи и здрави всички!

- Дъщеря ти Куини също ли е бунтарка като теб и по какво се увлича в момента?
- Тя беше бунтарка, сега е станала много прилична! Има си сериозно гадже и вече е една малка дамичка на 17 години. Обича да рисува и учи приложни изкуства. Ръчкам я да учи повече, но на нея в момента главно купоните са ѝ в главата, като всички тийнейджъри.

Милена с дъщеря ѝ като малка

- В какво вярваш?
- Вярвам в Бог и добротата и си мисля, че добрите хора ще спасят света, въпреки че в момента повечето са много лоши и материалисти. Бог има, защото когато откровено му се помолиш за нещо – то се случва!