Милиардерите бягат презглава от Лондон

Богаташите са недоволни от атакувалото ги с данъци лейбъристко правителство

Насочват се към Италия, ОАЕ, Португалия и Швейцария

Над 11 000 мултимилионери се готвят да кажат „Бай, бай!“ на Лондон след решението на лейбъристкото правителството на Киър Стармър да премахне данъчните облекчения за активите в чужбина на въпросните богаташи - проплакаха в края на миналата седмица таблоидите на Острова.

Сред стягащите куфарите или вече отнесли ги далеч от Обединеното кралство, са кралят на стоманата - индиецът Лакшми Митал с 18 млрд. евро авоари, най-имотният египтянин и собственик на футболния отбор „Астън Вила“ - Насеф Савирис, докато Фредерик де Мевиус от семейството - собственик на гиганта за безалкохолни напитки „AB InBev“ вече бил преместил постоянния си адрес в родната  Белгия. Но според сметките на английските медии картината на очертаващото се библейско преселение на богаташи е още по-жестока, тъй като потенциалните бегълци от Острова са 74 000  имотни чужденци. Те се били установили във Великобритания, за да запазят по-голямата част от богатството си извън нея, тоест намиращо се в родните си страни, благодарение на предоставяните им от ... 225 години и зачеркнати неотдавна данъчни облекчения!

Но защо Лондон губи блясъка си на единствения световен метрополис на европейска земя, който бе способен да се конкурира само с Ню Йорк по броя на богаташите, а вече отпадна от първата петорка на привличащите ги градове? Медиите в английската столица започват изреждането на причините за започналото масово преселение в по-гостоприемни географски ширини с „Брекзит“, следва ковид-пандемията, потушила „кипенето на лондонските страсти“ сред милиардерите, но за пишещите по икономическите проблеми журналисти решителният удар нанасят безмилостните налози на пришълците със страшно много пари, постановени от сегашното лейбъристко правителство. Защото воденият от Киър Стармър кабинет премахнал със замах една направо вековна и популярна данъчна институция - споменатия и съществуващ от 225 години режим от налози, наречен „non-dom“, според който онези пребиваващи във Великобритания, но запазващи чуждестранния си произход богати пришълци, се се ползвали с правото да не плащат налози върху доходите, придобити в страната, смятана за техен „дом“ и въобще в чужбина. Освен това лейбъристкото правителство наложило данък и върху наследствата върху активи, намиращи се в чужбина, които досега са били освободени от налози, а занапред ще бъдат таксувани с минимум 40 процента! 

По принцип поне до момента бягащите от Лондон паралии се насочвали главно към Обединените арабски емирства, като си избирали да живеят в двете бляскави тамошни метрополии - Дубай и Абу Даби. Но напоследък все по-популярни според английските медии ставали Италия, Португалия и Швейцария, като най-привлекателният град на Апенините бил Милано. По простата причина, че столицата на най-богатата италианска област Ломбардия била особено привлекателна от фискална гледна точка - въведеният там „плосък данък“ за местоживеене от 200 хил. евро бил изкушаващ за онези, които обикновено разчитат на многомилионни доходи.