Най-старото списание в България „Лов и риболов” на 130 години

Снимката е от личния архив на пишещия този материал. Нека да отбележа, че в редколегията са били и други познати на нашите читатели български писатели - класици: Дончо Цончев /главен редактор/, Йордан Радичков, Николай Хайтов /като член на Управителния съвет на Ловния съюз/. Всички тези хора са спомагали за творческото развитие на изданието. "Лов и риболов" беше желано и търсено списание. Ние, редакционните работници, се радвахме на високите тиражи.

Идеята за първо ловно издание е на Григор Кантарджиев

За пръв редактор е избран Никола Рясков

Написаното винаги трябва да се разбира

Има стара истина: занаятът, призванието на журналиста, открива всички пътища. А когато той пише на дадена тема, негов най-важен дълг е да има пред очите си читателя и винаги да преценява дали човекът, който следи творческите му изяви, разбира написаното. Ето това е разковничето. А по принцип печатните издания са колективни агитатори /в най-добрия смисъл на думата/, и колективни организатори на такива хора като истинските ловци и въдичари. Веднага нека потвърдим: тези принципи са спазвани през десетилетията в съюзния печат.

Нека започнем от началото. Както говорят фактите, идеята за първо ловно издание принадлежи на софийския ловец Григор Кантарджиев. Споделя с настоятелството на Софийското ловно дружество, което веднага я възприема. На извънредно заседание /18 юни 1895 г./ всичко е решено положително. И така на 1 август 1895 г. излиза първият брой на списание „Ловец” - тогавашен орган на софийското ловно-стрелческо дружество „Сокол”.

За пръв редактор е избран Никола Рясков. Кой е този човек? Той е един от създателите на столичното ловно сдружение. Някогашен поборник, офицер /изявен в стрелковото дело и артилерийските стрелби/, Рясков е и ярък вестникар. Под негово ръководство се издават осем книжки на списанието през 1895-1896 г. Той е скромен деятел на ловното движение веднага след Освобождението и никъде не подчертава, че е редактор и председател на редакционния съвет.

В историята на списанието няма нищо особено фрапиращо. То е здраво звено на цялото ловно движение в България. Понякога журналистиката изморява хората. Но тя сближава авторите с читателите и помага за моралното им израстване. Това се случва през десетилетията и с вече 130-годишно издание „Лов и риболов”, което може би е истинският доайен на българския печат. То беше истински пътеводителен светлик през десетилетията за разцвета на ловното и риболовното движение в България.

Зимата и рибите

Зиме живописната българска природа има особена прелест. Разнообразният ландшафт предлага прекрасни кътове за отмора в снежните прегръдки на красивите български планини. А по тези места и по това време истинските риболовци могат да практикуват и свой обичан спорт. Незамръзналите рилски, пирински и родопски реки и езера са отлични обекти за въдичарстване.

Нека надзърнем в „царството” на рибите. Зимният живот във водоемите не замира, но естествено не е така бурен. Все пак зимуването е труден сезон за рибешкия свят. Храненето почти се прекъсва, значително се понижава обмяната на веществата, изобщо активността на рибите е съвсем слаба. Нужно е приспособяване към ниската температура на водата. При рязко изстиване в рибите може да настъпи и шок. Разбира се, ако водната температура почне да се повишава, рибата става по-дейна.

И все пак липсата на храна много по-лесно се понася, отколкото липсата на кислород /понякога даже това е гибелно/. Поначало за нормалния живот на рибите е нужна свежа, богата на кислород вода. В това отношение най-чувствителни са речният костур, бялата риба, бибанът. И затова зиме изключителен неприятел на рибите са нечистите отточни води.

За насищане на водоемите с кислород руски научни работници създали прост по конструкция и икономичен аератор. Промишленото изпробване показало неговата висока ефективност. Преимуществото му се състои в това, че той може да бъде използван и за биологическо очистване на отпадъчните води. А и в някои от малките язовири и езера биха могли да се правят и дупки в леда. При съприкосновението си с въздуха водата се обогатява на кислород.