На прага на горещата война за Украйна

Целта е от кекавия и халтав ЕС да се изгради годна за война тоталитарна общност

Главните предпоставки за войната в Украйна са причинени от Ленин и Троцки, Горбачов и Елцин

В Евросъюза се наблюдава рязко нарастване на тревожните състояния, много сходни в отделните страни и сред политическите елити. Панически явления; страхове от летящи обекти и природни катаклизми; пристъпи на безпокойство за стресиращи области от живота като здраве, връзки или финанси. Нагнетяваните вълни от русофобия изглежда придобиха епидемичен характер.

Върви романтизация и героизация на армиите и оръжията, характерно за предвоенна пропаганда. Чупка в поведението са и гласовете на официални лица на Запад, че реално воюват с Русия. Руският външен министър Лавров заяви, че НАТО и ЕС участват във война с Русия - пряко предупреждение, че има готовност скоро да се върви към военно-политически действия.

От двете страни, но особено истерично от Брюксел, Лондон и Берлин, се създава впечатлението, че сме на прага на горещата война за Украйна. Новото е, че Москва за първи път официално съобщава, че вече не гледа на Европа само като на политически противник, а като на враг. Който според военната традиция или се предава, или бива унищожен. Отдавна чакана в Русия промяна.

Информационно-психологическата кампания срещу Руската федерация (РФ) буквално се прилепи към антиковидната кампания и само се обогати с нови нюанси и акценти. И подобно на микробна зараза проникна във всички части на обществения организъм и живот - медии, политика, култура, дори битова комуникация. Има биологични вируси, има и психически!

В хода на ковид епидемията се появиха и трайно закрепиха сред значителен процент от пряко или косвено потърпевшите различни феномени на преживения постравматичен стрес. Някои от най-честите: кошмари, свързани с преживяното, отчужденост от другите, емоционална безчувственост, връщане към миналото като че ли то се преживява наново.

На този терен се развиват и социално-психологическите ефекти при новата „зараза“. Обществата, привикнали към извънредни съобщения, страх и централизирани послания, бяха прехвърлени от режим „пандемия“ в режим „война“. Руската военна заплаха се усеща отвсякъде, а хората изненадващо често не разграничават фантазиите от реалностите.

Тъй като войната отдавна е и спектакъл. Киев воюва не толкова за реални военни успехи, колкото за пиара на президента Зеленски. Той продава този пиар на Брюксел, а Брюксел - на европейците и Вашингтон. Изградена е паралелна реалност: „Със Зеленски Украйна побеждава, Русия губи“; „Ние сме на страната на победителите“; „Ще говорим с Москва на езика на силата“.

Тази виртуална победа е нужна за поддържане на вярата, че огромните финансови и военни ресурси на ЕС се инвестират в правилната кауза и получаването на печалби от инвеститорите е гарантирано. Последното голямо предимство на Запада е монополът върху средствата за информация се пренапряга до предела на скъсването.

Днес се използва не толкова за външна, колкото за вътрешна консумация. Както почти винаги е било - първична е вътрешната политика пред външната. Напълно провалените еврочиновници опитват да се спасят като именно те обърнат буквално наопъки цялата своя досегашна политическа вредност със зелената енергия, мулти-култи нашествието, джендъризма и др.

Контролът върху медиите прави информацията за вътрешна употреба пределно цинично обърната срещу населението в ЕС. Където истината е почти напълно блокирана, а промиването на мозъци е 24/7 и на пълна пара. Гласовете на опозиция са блокирани, критичните интелектуалци са натирени или грубо изтласкани в периферията.

Ясно се виждат двата класически модела: по Хъксли - заливащ „шум“, развлечения и сензации, пречещи да се доловят фактите и реалистичния им анализ; по Оруел - пряка цензура, наказания, табута. Всичкото в задогледалния свят „основан на правила“, които дори не са обявени публично. Според традициите на подривната дейност трябва да се появи Сакралната жертва.

Старо средство за постигане на нови цели. Въпреки постоянният медиен поток, ефектът на пропагандата отслабва. В такива моменти често се спретва извънреден инцидент, който да събуди желаната от властта обществена мобилизация. Историята изобилства от примери, има много скорошни.

Сакрална жертва може да спретнат в Прибалтика или Полша, по на запад или в самата Украйна. Да ударят някоя АЕЦ, но много по-яко, отколкото го правеха досега със Запорожката. За важен ще бъде представен не самият факт, а медийният образ „Видяхте ли го агресора!“. Добавя се нова доза масирана милитаристическа пропаганда вътре в ЕС.

Придружава се с прозрачни провокации от рода на „нашествие от руски дронове“. Които предвещават скорошното прилагане на още по-остри такива със самолети и диверсанти в някои европейски страни. Очакват Москва най-сетне да направи нещо такова в резултат на постоянни и все по-трудно търпими убождания от страна на Киев и помагачите му.

Войските на РФ вече навлизат в равнинната част на Украйна, където за ВСУ е все по-трудно да се отбраняват. Излизането от населените предимно с руско население територии и навлизането в такива с украинско принципно ще промени възможността им за отбрана чрез прикриване зад него.

Европа очевидно не е готова за голяма война с РФ - няма кой и няма с какво да я води. Но тя и преди първата, и дори преди втората световни не е била готова, пък те избухнаха. Затова сегашното наглед напълно безотговорно послание към Москва „Тръгваме още сега на война с вас!“ трябва да се възприема с цялата му сериозност. Което Кремъл и прави.

Яростната антируска риторика и разностранна наказателна практика в поначало халтав икономически съюз със съгласувателни управленски практики има цел. Тя е изграждане от сегашната объркана и кекава европейска структура на годна за война тоталитарна общност. Посланието „Путин е виновен за икономическите ни беди има само кратковременен ефект.

Русофобската мобилизация има конкретни функции: отвлича вниманието от икономическите кризи, инфлацията и енергийната зависимост; пренасочва общественото недоволство от елитите към външен враг; дава на ЕС и НАТО символично „лепило“, за укрепване на вътрешните разделения. Но този механизъм има кратък живот, обществата скоро го разшифроват.

„Кризата в Украйна е провокирана от Запада, чрез нея НАТО и ЕС вече обявиха реална война на моята страна“, добавя руският външен министър Лавров. Кризата наистина е провокирана от САЩ и Запада, но те само се възползваха. Главните предпоставки, които я породиха, са дълга поредица от действия и бездействия на Москва. От Ленин и Троцки до Горбачов и Елцин.

Лидерът на Шведските демократи Джими Окесон заяви през март: „В настоящата ситуация със сигурността е време да се върнем към ядрената си програма, тайно разработвана по време на Втората световна война.“ 

Евронатовците с основание очакват, че Киев след загубата от РФ все повече ще хапе и боде страните от ЕС за наказание, че не са му помагали достатъчно. Антируската епидемия вече е във фаза на реална ескалация, включително и военна. ЕС е неподготвен за голяма война, но именно неподготвеността, съчетана с високото ниво на тревожност и истерията, заплашва да го тласне в най-опасния сценарий.

Голям въпрос е ще намерят ли европейците сили да се освободят от капана на паралелната реалност и да погледнат трезво на бъдещето си. Или ще продължат да живеят в хаоса от заплахи, страхове и тревоги, с които им промиват мозъците, но някои и те сами си съчиняват.