На прощаване: Боряна Калейн пред „Труд news”: Четири месеца ми отне решението за отказване от спорта (СНИМКИ)

Човек в един момент трябва да каже „Стоп“. Прецених, че това е моментът, в който се чувствам щастлива и мога да напусна сцената на художествената гимнастика по този начин

„Тя е най-красивото сребро на света“, каза за нея президентът на МОК Стефка Костадинова.

Тези думи чу и самата Боряна на снощната церемония „Спортист на годината“. С ефирна зелена рокля тя се качи на подиума на спортния форум, за да вземе за последен път отличие като състезател. На 24 години грацията сложи край на състезателната си кариера.

Със сълзи на очи го потвърди и снощи, взимайки статуетката си. 

Сребърната медалистка от Олимпиадата в Париж зае второ място в класацията и каза официално „Довиждане“ на колегите си. 

За нея спортът остава част от ежедневието ѝ, тъй като тя ще продължи развитието си като треньор, това довери пред „Труд news” Боряна Калейн.

- Боряна, честита награда. За колегите Ви и за много хора в залата беше емоционален момент, когато казахте, че за Вас вече няма да има награди „Спортист на годината“. Ще останете ли в спорта?

- Оставам в спорта със сигурност, защото това е моят живот. Аз съм израснала с художествената гимнастика и не искам да се отделям от това, което обичам. За мен този спорт е изключително удоволствие и вече ще мина от другата страна – като треньор.

- Да разбираме, че оставате, както се казва „на терен“?

- Все още не съм започнала да работя като треньор със състезатели, но ще започна. Това повече ме влече отколкото съдийството. Мисля, че мога да бъде полезна за младите таланти в България с моя опит, който имам през годините.

- Преди да започне церемонията казахте, че за Вас спортист № 1 заслужава да бъде Карлос Насар. Сама се поставихте след него, като не изтъкнахте себе си.

- Точно така. Смятам, че това, което той постигна през миналата година, наистина е нещо велико. Аз, като професионален спортист, разбирам колко е трудно да задържиш своята спортна форма през цялата година на такова добро ниво, че да спечелиш три от най-големите шампионати. Това е наистина много трудно постижимо. Изпитвам уважение и респект към него заради това.

- След Олимпиадата изчакахте и малко по-късно съобщихте окончателното си решение. Колко време Ви отне да го обмислите прецизно?

- Четири месеца ми отне да взема решение. Може би за някои хора това е дълъг период, но предвид това, че от 18 години съм в този спорт и никога не съм правила нищо друго професионално, а последните 11 години това беше всекидневие. Изведнъж да промениш по коренен начин живота си е доста трудно, а на моменти и плашещо. Това беше причината да ми отнеме толкова време. 

- Усетихте ли умора, особено психическа, за да кажете официално, че се разделяте със спорта, като състезател?

- Не чувствам умора. Да, разбира се, натрупва се след дадени състезания, но винаги намирам мотивация да продължа. Причината да спра да се състезавам е, че си дадох една равносметка, какво съм постигнала през годините. Напълно удовлетворена съм от това. Имам златни медали от европейски и световни първенства, спечелих жадувания от мен медал от Олимпийски игри и човек в един момент трябва да каже „Стоп“. Прецених, че това е моментът, в който се чувствам щастлива и мога да напусна сцената на художествената гимнастика по този начин.

- Какво Ви каза Илияна Раева, беше ли съгласна първоначално с това решение?

- Когато ѝ казах, че не знам, какво да направя, тя ми каза: „Как така не знаеш. Ти спечели и постигна всичко. Какво повече искаш да постигнеш...“. Разбира се, и тя и моите треньори ми дадоха време аз самата да го реша и да го почувствам. За всички тях това беше очакваният и естественият край, тъй като те ме познават от много години, знаят през какво съм преминала и са били част от моите неуспехи, но и са били причината аз да имам успехи.

- Виждате ли Ваша наследничка?

- Не искам да казвам, че ще имам наследничка, защото за мен всеки спортист е уникален. Той носи своя индивидуалност. Имаме много добри гимнастички. Стилияна Николова продължава своята състезателна кариера, Ева Брезалиева също. Има и нови млади попълнения. Желая на всички една здрава и ползотворна подготовка.

- Как преминава един Ваш ден към днешна дата? Останахте ли далеч от килима?

- Точно обратното е. Всяка седмица съм на различно място по света, тъй като провеждам „Мастър“ класове, където все още може да се каже, че съм по средата между състезател и треньор, тъй като ръководя тренировката и обяснявам на децата, но все още показвам всичко и го правя заедно с тях. Това е може би един по-лесен преход да премина от другата страна, както се казва. До момента имах седем „Мастър“ класа в Испания, два в Мексико, Япония, Лондон, Братислава, Монпелие, и три в България. През настоящата година ще имам още.

- Много от Вашите колежки, след приключване на кариерата, минаха под венчило и вече имат наследници. Обмисляте ли и това?

- Личният ми живот определено ще бъде приоритет, особено сега, след като вече съм осъществена професионално и така се и чувствам. Това е Божа работа. Когато станат нещата, тогава. Предполагам всички искат да имат деца и да създадат собствени семейства. Аз също искам, но не мога да кажа, че това ми е фикс идея в момента.