Офертата на Турция за SAFE задълбочава разрива с Гърция

Гърция върви по въже между Европа и Турция

Атина обвързва участието на Анкара в отбранителната програма на ЕС с оттеглянето на военната заплаха от страна на Турция, докато външният министър Фидан предупреждава срещу ескалирането на реториката

Възможното участие на Турция в новата отбранителна инициатива на Европейския съюз, известна като SAFE, се превърна в нов източник на напрежение между Атина и Анкара, задълбочавайки разрива по дългогодишните спорове в Егейско море, пише To Vima.

Гърция обвързва достъпа с оттеглянето на военната заплаха

Гръцкото правителство даде ясно да се разбере, че ще наложи вето на достъпа на Анкара до средствата за отбрана на ЕС, освен ако Турция официално не оттегли декларацията си от 1995 г. „casus belli” – парламентарно решение, което разрешава война, ако Гърция разшири териториалните си води отвъд шест морски мили. Тази позиция разгневи турските власти, които разглеждат всеки опит на Атина да интернационализира двустранни въпроси като пряко предизвикателство към суверенитета им.

Анкара счита, че Гърция действа систематично срещу турските интереси, за да ограничи регионалното й влияние и да блокира участието й в оформянето на новата архитектура на сигурността в Европа.

В четвъртък турският външен министър Хакан Фидан критикува гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за това, че е повторил в парламента, че Гърция няма да приеме Турция в SAFE, докато заплахата от война остава.

„Фактът, че гръцкият премиер гордо обявява в парламента, че няма да позволи на Турция да се присъедини към програмата SAFE, е нещо, което трябва да се преподава като урок“, заяви Фидан, като обвини Гърция и Кипър, че „заемат европейската система за сигурност“, без да допринасят почти нищо за нея.

Гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис отговори, че Гърция „провежда активна и последователна външна политика, основана на универсалните ценности на международното право, и не се подчинява на диктата на другите“. Той добави, че Гърция „няма да се отклони от тези принципи и онези, които се дразнят от тях, просто трябва да го приемат“.

Двамата министри трябваше да се срещнат в понеделник в рамките на Съвета по външни работи на ЕС в Люксембург, като се очакваше разговорът да бъде труден.

Ескалираща реторика

Преди срещата Фидан обвини гръцките политици, че експлоатират двустранните напрежения за вътрешни причини, като заяви: „Тази политика се основава на враждебност към Турция. Те се чувстват принудени да казват определени неща, за да се защитят... Нито антитурските инициативи в Европа, нито тези в Източното Средиземноморие убягват от вниманието ни“.

Той също така отправи скрито предупреждение:

„Ако продължаваме да използваме заплашителна реторика един към друг, резултатът няма да е добър“.

Срещата им се състои само няколко часа след като Атина обяви планове за проучване на възможността за създаване на формат за многостранно сътрудничество в Източното Средиземноморие (5×5) – потенциално включващ Турция. Очакваше се Герапетритис да проведе разговори с няколко регионални колеги преди представянето на предложението от премиера Мицотакис на срещата на върха MED9 в Словения.

Въпреки тези усилия, реакцията на Турция към позицията на Гърция се очаква с интерес, тъй като и двете страни преминават през период на крехко спокойствие след години на напрежение.

Гърция поддържа твърда линия

Според високопоставени дипломатически източници в Атина, правителството няма намерение да смекчи позицията си относно участието на Турция в SAFE. Мицотакис също така е поискал Анкара да оттегли претенциите си за „сивите зони“ – спорни острови в Егейско море, свързани с исканията на Турция за демилитаризация на определени гръцки острови.

„Турция трябва да докаже, че участва в отбранителните усилия, а не в настъплението“, заяви високопоставен гръцки дипломат пред To Vima, добавяйки: „Не може да има активна заплаха от война срещу държава членка на ЕС.“

На въпроса дали е реалистично да се очаква турският парламент да отмени резолюцията за войната от 1995 г., същият източник отговори, че въпросът е второстепенен: „Дори и заплахата да бъде оттеглена, това не би елиминирало автоматично риска от конфликт.“

Натиск от европейските партньори

Гръцката позиция се усложнява от нарастващия натиск от няколко европейски столици и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, които призовават Атина да не блокира участието на Анкара. Германия, в частност, е особено категорична: нейният външен министър наскоро нарече Турция „незаменим партньор“ за отбранителната автономия на Европа, като същевременно подчерта важността на правата на човека и върховенството на закона.

Гръцките дипломати, от своя страна, информират партньорите от ЕС за постоянната военна заплаха от страна на Турция, като Герапетритис посети Естония и Финландия – две страни, които са чувствителни към въпросите на сигурността поради близостта си до Русия.

Ситуацията поставя Атина в деликатно положение. От една страна са европейските съюзници, които виждат Турция като стратегическа необходимост, а от друга – вътрешнополитическата обстановка, в която всяко смекчаване на позицията спрямо Анкара може да има висока политическа цена.

Както отбеляза един висш служител: „Уравнението е трудно. Гърция не може да изглежда, че прави компромис с националния суверенитет, но в същото време не може да си позволи нова спирала на конфронтация с Турция“.