Труд
Автор:
Лилия Ангелова
Дискриминационни текстове видяха юристи
Пред правен абсурд и хаос - като атестиране по два режима, са изправени университетски преподаватели и ръководства на висши училища. Причината са новите правила за академично израстване и оценяване, които Министерството на образованието и науката пусна за обществено обсъждане. Със създаването им се допуска паралелен правен режим, коментираха пред “Труд” ректори и юристи.
Двата пакета от промени, които МОН предлага, включват актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени, които задължават един преподавател за 5 години да има поне една монография и 6 публикации в базите данни Web of Science и/или Scopus. Досега всеки университет сам определяше изискванията си за това. Предлага се и общ подход за академично израстване на преподавателите и тяхната периодична оценка.
Промените обаче не се правят през текстове от Закона за висшето образование (ЗВО), а са заложени като постановление и решение на Министерски съвет на база закона за бюджета за тази година. Именно в него има спорен за академичната общност параграф 17, в който е записано, че държавните университети ще получат 20 млн. лв. допълнително финансиране, когато приведат в правилниците си новите критерии на МОН. Както “Труд” писа срещу този акт тръгна подписка от над 100 преподаватели, които искат обвързването на финансирането с правила за оценка от държавата да бъде обявено за противоконституционно.
Според юристи не законът за бюджета е мястото, където да се съдържат правила за атестация и това е заложеният “генетичен дефект” на промените. Определят ги като противоконституционни и дискриминационни, защото се оказва, че държавните висши училища биха могли да изберат да променят правилниците, за да вземат допълни пари от тези 20 млн. лв., но може и да решат да не го правят и да продължат да следват ЗВО. В същото време за частните вузове няма избор и могат да следват само ЗВО.
Предполага се, че заради тази патова ситуация ще завалят жалби към Комисията за защита от дискриминация, към ВАС, може да си стигне и до Конституционен съд.
В методиката за оценка, която МОН предлага, е включена учебната натовареност, резултатите и отзвука от научните постижения преподавателите, както и студентското мнение за тях.
Сред останалите подробности се откроява и въвеждането на извънредна атестация след 1 година, ако е получена отрицателна оценка, докато в ЗВО срокът е 3 години.
Държавните висши училища ще имат 2 месеца да приведат правилниците си към новите правила, когато бъдат приети, казват от МОН.
Така академичните съвети ще решават дали ще променят вътрешните си правила заради 20-те млн. лв., а на 13 май предстои Съвет на ректорите.
Проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП:
За да покрием правилата, ни трябва огромно финансиране
“Критериите за атестиране са непостижими за висшите училища, където не се развива фундаментална наука, и изискват огромни инвестиции - лични или на висшето училище. Те не са нови по своята същност - и сега в правилниците са почти същите, разликата е в дефинираните проценти и вариацията на оценката”, обясни пред “Труд” проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП.
“Нелогично и дискриминационно е, след като вече имаме избрани научноизследователски университети, преподавателите във всички висши училища да отговарят на едни и същи критерии. Тези, които работят в научно-изследователски, трябва да покриват най-високи критерии според мен, защото те би следвало да са изследователи, а тези в другите висши училища - преподаватели”, обясни тя и даде пример с таксата за публикация в Scopus.
“Една публикация в Scopus струва над 1000 евро. Ако едно висше училище има 100 преподаватели, за да покрият тези 60%, които се изискват, това са на всеки по 6 публикации. Значи 6000 евро за 5 години висшето училище трябва да инвестира във всеки преподавал, за да стигне тези 60%, които са заложени, или пък той сам да се финансира. Тези 20 млн. лв., които МОН ще отпусне, ще са за издръжка на обучението - зали, режийни, ток, заплати, няма как да отидат само за наука”, подчерта проф. Темелкова.
