По следите на мистериите

В света има толкова много хора, които обичат да преследват съкровища и да разкриват тайни, че е трудно да си представим как големи, истински ценности могат да остават изгубени дълго време. В края на краищата някой някъде ще се натъкне на Ковчега на завета…

Въпреки това съдбата на някои съкровища от световен мащаб, представляващи и материална, и културна, и всякаква друга ценност, и досега остава неизвестна.

КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ

Този шедьовър бил създаден през 1701 година от немски и датски майстори за пруския крал Фридрих І, след което сменил няколко двореца, докато накрая не бил подарен на Петър І и не се установил в Царско село под Петербург. Кехлибарената стая била смятана за едно от най-великите руски съкровища и дори я наричали осмото чудо на света! Облицовката й била от кехлибарени пана, златни украшения и огледала.

През 1941 година, когато от Екатерининския дворец евакуирали всички ценни експонати, поради нейната крехкост не се решили да пипат Кехлибарената стая, а просто облепили безценните стени с тапети с весели мотиви с надеждата, че немците няма да обърнат внимание защо една от залите в двореца е оформена с такава предизвикателна безвкусица. Надеждите, разбира се, не се оправдали, и руското съкровище било изпратено в Германия.

Стаята била възстановена в един от замъците на Кьонигсберг и до края на войната с гордост я демонстрирали пред публика. През 1945 г., с приближаването на руските войски, Хитлер лично заповядал отново да я демонтират и да я изпратят в тайно хранилище. Запазен е документ, който потвърждава, че скъпоценният товар е доставен на гарата. И това е последното официално споменаване на Кехлибарената стая…

Как може да изчезне цяла стая, пълна със злато и кехлибар? Според едни тя била натоварена на кораб и потопена от съюзниците; според други шедьовърът очаква своя час в таен бункер някъде под града.

Още от края на войната руснаците я търсили неуморно. Няколко експедиции преровили цяла Европа, надникнали във всички подозрителни шахти и пещери. И нищо! Напоследък някои изследователи са склонни да приемат версията, че стаята е била унищожена, а този факт е бил скрит.

Преди няколко години Кехлибарената стая била реконструирана, но отделни фрагменти от оригинала изплуват от време на време на различни места, очевидно за да поддържат интереса към тази полумистична история. Така например неочаквано се появил фрагмент от мозайка, който взел със себе си за спомен немски войник, помагал  при подготовката на стаята за транспортиране през 1945 г…

ПИСМО ОТ АДА

През октомври 1888 г. цял Лондон бил потресен от серията убийства на Джак Изкормвача, чиято личност така и не била установена. Група доброволци организирали специален „Комитет за бдителност в Уайтчапъл”, който взел всякакви мерки, за да осигури безопасността на улиците нощем.

Веднъж ръководителят на комитета – Джордж Ласк, получил пакет без обратен адрес, в който открил две вещи: половин човешки бъбрек и бележка от убиеца с подигравки по адрес на комитета и пояснения относно втората половина от бъбрека, която Изкормвача според собствените му думи „изпържил и изял”.

За разлика от стотици други писма, които идвали от името на Джак Изкормвача, повечето изследователи смятат това послание с подпис „От ада” за истинско -– отчасти заради бъбрека, с който не е лесно човек да се сдобие. Като се има предвид, че истинският Изкормвач изваждал от жертвите си именно тези органи, авторството на писмото практически не се оспорвало от никого. Затова то заедно със спиртосания фрагмент от бъбрек било дадено за съхранение в полицията. Оттогава никой не видял нито писмото, нито бъбрека..

Ако те са запазени – а при помощта на съвременните технологии, позволяващи да се определи типът на мастилото, хартията и дори да се свалят отпечатъци от пръсти със столетна давност – не е изключено личността на Джак Изкормвача да бъде установена. Но благодарение на небрежността на служителите в лондонската полиция така и не е съдено тази тайна да бъде разкрита…

„САН-ХОСЕ”

През 1708 г. старите съперници Британия и Испания воювали за испанското наследство (голям европейски конфликт, започнал през 1701 г. след смъртта на последния испански крал от династията на Хабсбургите – Карл ІІ, и завършил през 1714 г. с възкачването на трона на крал Филип V). Проблемът бил в Карибско море, недалеч от бреговете на Картахена в Колумбия. Корабът „Сан Хосе” пътувал към Испания. За нещастие на пътя му се изпречили английски съдове, които го потопили.

За този епизод никой не би си спомнил, ако не бил товарът, който потънал заедно с кораба – на борда на „Сан Хосе” се намирали несметни съкровища, включително 344 тона сребро и злато, 116 сандъка с изумруди и практически цялото състояние, натрупано от наместника на краля за целия му живот. По съвременни цени това се равнява на не по-малко от два милиарда долара. А ако се включат колекционерите, цената според някои авторитетни експерти би могла да стигне до десетки милиарди.

Колкото и да е странно, независимо че приблизителното място на потъването на кораба е известно, нито един от безбройните отчаяни опити да бъде намерено съкровището не се увенчал с успех.

Наистина, от 1984 година броят на официалните експедиции значително намалял – може би защото правителството „леко” понижило процента, който се предвиждал за откривателя – от петдесет на пет на сто.

Освен това правителството на Колумбия не позволява за търсенията да се използва сонар (средство за звуково откриване на подводни обекти с помощта на акустично излъчване) или други методи на дистанционно търсене. Затова всичко, от което се ръководят ловците на съкровища, са смътните описания на британските моряци, участвали в товаренето на кораба. Така че наградата от два милиарда долара все още очаква своя щастлив притежател…