Природа и бизнес

Носорогът - жертва на „черния пазар”

Един от най-древните бозайници на планетата

Числеността на животното значително е намаляла

„Жертва на „черния пазар“. Така може да бъде оприличен един от най-интересните и от най-древните бозайници на нашата планета с характерното име носорог. Специалистите са на мнение, че той се е появил някъде преди 15 милиона години. Но този животински вид устоял по време на всички географски епохи, сега е съвсем на изчезване. Носорози почти няма в Индия и Индонезия, а числеността на двата африкански подвида-белия и черния, значително е намаляла.

Основната причина за всички „носорожи мъки” е бракониерството. А неговата активност пък се дължи на прословутия рог. Самият той напомня крива турска сабя. Ако човек го позагледа, ще му се стори, че всеки миг може да бъде пронизан. Но не в това се крие тайната. Източната медицина открай време рекламира, че рогът на носорога, смлян на прах, обладава някакви магически свойства. Така си въобразяват някои, а други се възползват от невежеството. Състоятелните жители пък на Северен Йемен плащат по 6000 долара за джамбия-традиционен кинжал с ръкохватка, направена от рог на носорог.

През последните десетина години цената на този артикул /има се предвид  „черния пазар”/ нараства над 20 пъти. По официални данни на кенийските митнически служби за пет години от страната са били изнесени около 25 тона рогове.

А това означава, че са били убити около 10 000 животни. Тук през 1969г. е имало 15 000 носорога, а десетина  години след това-1500. ”Ние тук сме като на война”- споделя един инспектор по охраната на животните в кенийския национален парк Цаво. Бракониерството е в разгара си. Затуй не е случайно, че носорозите почти изчезнаха от Кения, Уганда, Заир и редица други африкански страни. В Нгоронгоро (Танзания) бракониерите са унищожили 70 % от носорозите. И как няма да не е така, когато рогът на едно такова животно в прахообразен  вид  се продава в Япония и Сингапур по над 600 долара за унция, т.е. по-скъпо от златото.

Към Международния съюз за охрана на природата и природните ресурси е създадена научна група по носорозите. ”Хората трябва да знаят, че тези животни са незаменими”- заявява изследователката Хелман. С помощта на международни организации някои правителства на Черния континент вземат мерки за запазване на изчезващите животни. Успешно се провеждат операции по преселване на носорози в безопасни за тях места  из Африка и Индия. Но дали всичко това ще може да противодейства на апетитите и инициативите на „черния пазар?”

Когато спящият се събуди...

Известно е, че рибите във водоемите от средните ширини през една част от годината водят активен начин на живот, а през останалото време - спят. И това е разбираемо. Когато водата се покрива с лед, достъпът на кислород там се затруднява. А това пречи на дишането. Хранителни организми /например, всевъзможни малки рачета /също няма. С други думи: няма нищо за ядене, а и дишането е почти невъзможно. А и водата под леда е твърде студена. Както е известно рибите са студенокръвни същества и температурата на тялото им напълно зависи от околната среда. Естествено при такива условия техните биохимически обменни процеси в организмите им са затормозени, настроени са на режим, изискващ най-големи икономии на енергия и кислород. Ето защо рибите през зимата се закътват във водоемите и се таят там до пролетта.

И така: ако около половин година рибата не се храни, за чия сметка живее? По аналогия за земните животни се смята, че спящият организъм губи от своите мастни натрупвания. Но за рибите това не е точно така. Европейски специалисти са провели опити с малки шаранчета, които за първи път били оставяни да зимуват в язовир. Веднъж в месеца ловили по няколко от тях и провеждали биохимически анализ. Изяснило се, че гладуващите риби не са чак толкова гладни. Те, както и земните им събратя, през цялата зима изразходват различни вещества от своето тяло, поради което постепенно слябеят, губят тегло. Но в процеса на ”вътрешно хранене” се унищожават не само мастните натрупвания, но и белтъчините на мускулите, кожата, люспите и даже плавниците. Подобно „хранене” напълно устройва рибата, за да преживее до пролетта.

Любопитното е, че зимуващия в язовира шаран буквално изяжда тялото си, но пази и почти не докосва тъканите на главата си. Явно, когато спящият шаран се събуди, първото, което „заговорва” за живот е главата му.

Врагове на рибите

Със самото си появяване на бял свят рибите са подхвърлени на различни опасности. Даже и в малките водоеми те нерядко са обсипвани от многочислени врагове - и по-едри, и по-дребни от тях. Нападат рибите и от въздуха, и от земята, и от самата вода.

Сериозни нападатели са разните видове бръмбари. Боят ли се рибите от тях? Обратното, бръмбарите трябва да се плашат, защото могат да попаднат в устата им. А впрочем насекомите причиняват огромни щети. Изяждат ежедневно стотици млади рибки, личинки. Понякога се случва бръмбарите напълно да ликвидират потомството на някои ценни видове риби.

Твърде опасни за водните обитатели са някои видове птици, особено чайките. Уловът им се отнася до риби, плаващи близо до водната повърхност. Освен, че се хранят с риби чайките са и преносители на много болести.

Опасни са и земеродните рибарчета. Те са особено осторожни. Обикновено се крият в някое дърво край водоема и оттук следят жертвите си. Мерне ли се някоя риба отгоре, птиците бързо действат и...я отнасят в гнездата си.

Дивите патици не са толкова сериозни унищожители на рибите, колкото са преносители на различни болести. А за едно денонощие сивата чапла може да унищожи около 250 малки шаранчета или пък да нарани много от тях.

Един от най опасните врагове на рибите е видрата. Тя яде риба даже тогава, когато никак не е гладна. Плува доста добре и затова от нея не могат да избягат даже и най-бързите риби. Не подминават рибешкия свят и поровете, и лисиците, и даже мечките. И, съвсем естествено, най-големите неприятели на рибите се намират във водното пространство - това са хищници от различни видове и подвидове.