Труд
Автор:
Труд онлайн
Застрашителното съхнене на дърветата от вида ясен в поясите в части от Севериозточна България продължава. Процесът, който започна още през 2020 г., се усложнява все повече и засяга все по-големи площи.
Вчера на място до един от поразените райони на територията на община Балчик се проведе среща на експерти от различни институции. Те представиха резултатите от изследванията до момента, както и възможните мерки за справяне с проблема.
Инж. Калина Тодорова, директор на ДЛС Балчик, сподели притесненията си от необходимостта от изсичане на изсъхналите дървета, защото хората в Добруджа са чувствителни по отношение на полезащитните пояси.
Към момента именно на територията на ДЛС Балчик са най-големите поражение по ясените в полезащитните пояси в областта, но поражения има и в ясеновите пояси в ДГС – Добрич и ДГС – Ген. Тошево.
"Първоначално се видя едно обезлистване в поясите от ясен. Установи се, че проблемът идва от една много дребна муха, с размери около 1 мм – 1,5 мм, като е ясно от кое семейство е, но идентификацията на конкретния вид е много трудна. Засегнати са младите леторасли и листните дръжки, които съхнат и падат", обясни проф. Георги Георгиев, директор на Института за гората и специалист по лесозащита, който се е заел с изследването на проблема. Отделно от това, по стеблата и клоните на ясеновите дървета, са изолирани и други естествени неприятели – насекоми, включително два вида корояди, които също могат да са причина за тежки повреди по дърветата.
Предполага се и въздействието на един високо вирулентен патоген по ясена, но това все още не е потвърдено с генетични анализи. Данни, че е открит този патоген има за Сърбия и Румъния, добави професорът.
Той не препоръчва конкретни лесозащитни мерки, с които да се реши проблема, тъй като при сегашното състояние на дърветата, няма да се постигне търсеният ефект и ще бъде ненужно голям финансов разход.
На територията на Североизточно държавно предприятие има 4 000 км полезащитни пояси. От тях на територията на ДГС-Балчик са около 42% или 1 760 км. 20% от тези пояси са с ясен, каза инж. Радослав Радев, зам. директор на Държавно горско стопанство – Балчик.
Той уточни, че особено сериозен е процесът на съхнене при вида планинския ясен. Затова и притеснението ни е голямо и основният въпрос е как можем да възстановим тези пояси. Трябва да се отчете и че поясите са линейни обекти, подложени на екстремални климатични явления – вятър, засушавания и други. Инж. Радев напомни, че като говорим за възстановяване на тези пояси, това са територии и ако се наложи да бъдат изсечени, после трябва да бъдат залесени, а това ще изисква много сериозен финансов ресурс. Не е за подценяване и проблема с липсата на работна ръка.
По време на дискусията Михаил Илиев, еколог в Българско дружество за защита на птиците, подчерта значимостта на полезащитните пояси и за птиците. Затова ще е много важно, ако се стигне до изсичане на ясеновите пояси, на мястото на изсъхналите дървета, да се залесят нови.
