Проф. Анна-Мария Борисова: Изхвърлете летящите килимчета

Жените с грацилни кости в менопауза са най-застрашени от счупвания, предупреждава ендокринологът

Проф. Анна-Мария Борисова, дмн, е председател на Българското дружество по ендокринология и на Българската лига за профилактика на остеопорозата, преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бивш министър на здравеопазването през 2010 г. Преди седмица тя изнесе интригуваща лекция за остеопорозата като едно от усложненията на захарния диабет тип 2 по време на четвъртия модул от обучението за здравни журналисти „Часът на диабета“, което се осъществява от 2016 г. с подкрепата на Посолството на Великобритания у нас и лично на посланика – Н.Пр. Ема Хопкинс.

Остеопорозата засяга около 200 милиона души в света. Около 80% от болните са жени и само 20% са мъже над 50-годишна възраст. Данните сочат, че 40% от жените и 30% от мъжете ще имат една или повече фрактури до края на живота си вследствие на заболяването. Остеопорозата е основна причина за счупвания. Фрактурите на бедрото са една от най-честите причини за смърт при възрастните хора.

- Проф. Борисова, кога говорим за остеопорозни счупвания?

- Ако катастрофирам и си счупя нещо, това не е остеопорозна фрактура. Но ако получа фрактура, след като падна по някаква причина от изправено положение или от стола, или в леглото, е. Човек се ражда с определена костна маса, която нараства и достига своя пик на 30-годишна възраст. След това тя започва бавно да пада, след 40-45 г. този процес много се ускорява, особено когато настъпи менопаузата при жените, а за съжаление това вече става много рано, преди 52 години. След 60 г. загубата се забавя, след 70 – още повече. Това е старческата загуба на кост. Тя е неминуема и важи за всички – мъже и жени, но има разлика.

- По ваши впечатления на каква възраст вече започва менопаузата и на какво се дължи подмладяването й?

- Освен че тя започва рано, и менархията (първата менструация) при момичетата започва по-рано – масово на 10 години, има даже и 8-годишни. Това, което пише в учебниците за ранен пубертет, вече трябва да се ревизира. Не е обяснено на какво се дължи, но отдавна се говори за изкуствено хранените с хормони пилета, които даваме на децата си. И така, ранна менархия – ранна менопауза, преди 40-45 години. Все повече жени навлизат в нея на 38 години. Колкото по-късно настъпи менопаузата, толкова по-дълго ще имаме здрави кости.

- Има ли симптоми остеопорозата?

- За съжаление – никакви. Тя се открива случайно. Ако сравним млад и възрастен човек, ще видим, че възрастният е по-нисък. Снижаването е един от признаците. Друг е прегъването на гръбнака и появата на гърбица. Единствената клинична изява е фрактурата. Но ако тя се случи, ние ужасно сме закъснели, пропуснали сме години, в които е могло да лекуваме.

- Кои са най-честите фрактури в резултат на остеопорозата?

- Най-честите, веднага след настъпването на менопаузата, са фрактурите на тялото на прешлените. Ако видите ваш познат, който много се е снишил или се е изгърбил, значи има такъв тип фрактури. Следваща по честота е фрактурата на шийката на бедрената кост. Тя налага операция, която е тежка. Бедрените фрактури обичайно водят до инвалидизация, която може да бъде и до края на живота, а за съжаление през първата година смъртността е много висока. Това е може би най-смъртоносното заболяване. Затова казваме, че остеопорозата е социално значимо заболяване.

- Всеки ли ще има остеопороза?

- Категорично не. Ако детето не е било злоядо и не е страдало от хронично заболяване, ако е яло мляко и сирене, играло е на воля навън, родителите му са го водили на море и планина, пекло се е на слънце, а девойката не се е стремила да е прекалено слаба и е играла физкултура, ще натрупа повече костна маса. Подчертавам, че много са важни детството и юношеството. Важно е до 30 г. да натрупаме пика на костната си маса. Това е нашият влог в банката. От него цял живот ще теглим. Колкото повече натрупаме, толкова по-големи възможности ще имаме и някои никога няма да достигнат до остеопороза.

- Кои са рисковите фактори за заболяването?

- Те са две групи. Едните са, които можем да променим – тютюнопушене, прекаляване с алкохол, липса на двигателна активност. Оставам с впечатление, че нас, българите ни мързи, не ни се занимава с физически упражнения. Рисков фактор е диетата, бедна на белтъци, калций и витамин Д. Антидепресантите водят до тежка остеопороза по пътя на ефекта, който имат върху черния дроб, а там претърпява метаболизъм витамин Д, който сме синтезирали в кожата. Антидепресантът пречи на химическата реакция в черния дроб. Втората група са фактори, които ние не можем да променим – грацилни кости по рождение, наследственост. Ако майката си е счупила шийката на бедрената кост, е много вероятно това да се случи и на дъщерята, затова тя трябва да си прави измервания на костната плътност и ако се налага, да започне лечение. Хроничен колит, ревматоиден артрит, захарен диабет много често също водят до остеопороза.

- Стигнахме до любимата ви тема за захарния диабет. Каква е неговата връзка с остеопорозата?

- Връзката между тези две епидемични заболявания е много сложна. Някои наричат захарния диабет диабетопороза. Българското дружество по ендокринология два пъти е правило епидемиологични проучвания за диабет – през 2006 и 2012 г. Ние поддържаме българските данни в световния диабетен атлас от 2006 г. и аз се гордея с това. Преди това България ползваше турските данни, по географски причини, като близка страна. През 2006 г. у нас имаше 5% диабетици между 20 и 80-годишна възраст (312 хил. души), през 2012 г. те бяха 7% (427 хил. души), а през 2015 г. по изчисления вече са 8,8% (519 хил. души). И това е известният диабет, а имаме и неизвестен, с който са 150-200 хил. души. Лошото е, че човек, който не е диагностициран, нехае и после ще страда от сърце, мозък и остеопороза, разбира се. Диабетът нараства значимо във възрастта 50-59 г., а точно тогава започва и остеопорозата – неприятно съвпадение! И едното, и другото заболяване са епидемия в света. Данните показват, че честотата на фрактурите при диабетици е доста по-висока. Смъртността от бедрена фрактура – също, между 20 и 50 процента умират през първата година. Виждате как са вплетени тези две епидемии една в друга.

- Защо рискът от фрактури при диабетици е по-висок?

- Той може да се дължи на няколко причини – например, диабетиците по-често имат травми поради падания. Те развиват диабетна невропатия и започват да губят усета за пространството под краката си. Това ги прави нестабилни. Втората причина са очите – диабетната ретинопатия, намалена зритална острота – не може да прецени къде е бордюрът, къде е стъпалото. Третата причина са хипогликемиите (ниска кръвна захар) – в такова състояние човек е разтревожен, изпотен, не знае къде е, а в тежките случаи дори прави кома. Освен това поради факта, че диабетът засяга цялата обмяна, това се отразява и на метаболизма на костта, тя е некачествено изградена и поддържана. Затова е важно рано да се направи добра компенсация на диабета.

- Толкова ли е важна ролята на витамин Д?

- Много моден въпрос в научната общност през последните години. Оказва се, че диабетиците с втори тип диабет имат значимо по-ниско ниво на витамин Д, а той играе роля в изграждането на костта. Има значение и за укрепването на мускулатурата, а това също има значение. Витамин Д намалява риска от падания с 50%. Той има отношение и към инфекциите, автоимунните заболявания, раковите – намалява ги, към бъбрека – намалява хипертонията, дори може да я ликвидира, ако е в лека степен. Пийте витамин Д! Черпете всички вкъщи! Той може да се пие всеки ден или веднъж седмично в по-голяма доза. Преди това си измерете нивото на витамин Д, за да ви се определи дозата.

- А защо да не си го набавяме от храната?

- Само 10% от него си набавяме от храната. Той се съдържа в рибата, но у нас няма традиции тя да се яде. Съдържа се в гъбите – страх ни е да не се отровим, в жълтъка, в маслото – не ги ядем, за да не направим склероза. Остава слънцето, само че не в София. Към дефицит на витамин Д предразполагат напредналата възраст, тъмната кожа (негрите на Екватора имат най-голям дефицит), женският пол, градският начин на живот, замърсеният въздух. Печенето на балкона в София всъщност е само греене, става ви топличко от инфрачервените лъчи, но ултравиолетовите не минават през смога. Начинът на обличане също оказва влияние – сред арабите неслучайно има епидемия от остеопороза и диабет. Достатъчно е да се печем на слънце половин час сутрин и половин час следобед, през останалото време можем да се мажем със слънцезащитни средства. Затлъстяването допринася за дефицита на витамин Д, защото той е мастноразтворим и отива в мастните клетки, вместо в кръвта и чрез нея – в костите.

- Каква е превенцията?

- Запомнете правилото на „трите 1000“: 1000 мг на килограм тегло белтък на ден, и то разнообразен. Белтъкът в месото е един, в млякото – друг, в яйчения белтък – трети, в растенията – четвърти, а ние трябва да имаме от всички видове. Модата с вегетарианството води до изключително тежки проблеми, а по отношение на костите е пагубна. Второто е: 1000 мг калций на ден, но не таблетка, а с храната. Трето: 1000 международни единици витамин Д на ден за профилактика, а когато лекуваме – до 4000. Детето не може да се остави да прави каквото иска по отношение на храненето – не може да израсте здрав организъм на солети!

- Кои храни не са добри за костите?

- Мазните – ако ядем тлъсто, калцият в червата се свързва и се изхвърля от организма. Кафето намалява усвояването на калций, кока-колата има много фосфор, а когато прекалим с него, остаряваме бързо. Натриевият хлорид (солта) гони калция и той се изпикава. Алкохолът пречи на процеса на формиране на кост, тютюнопушенето също. Поднорменото тегло означава проблем с естрогените, а тези женски хормони са пазач на костите. При младите жени те претърпяват физиологична обмяна в подкожната мастна тъкан. Затова по-пълничката жена има повече естрогени, това е плодовитата жена. При слабите няма мастна тъкан, естрогените са ниски, явяват се счупвания на прешлени преди 30 г., особено по време на бременност.

- Каква двигателна активност препоръчвате?

- Която натоварва цялото тяло, а това е ходенето – на 60-70 г. по 2 км на ден. Добре е да се тренира равновесието и координацията. Много лесно изпълнимо упражнение е качването по стълби. Забранено е навеждането напред, защото крие опасност от счупване на прешлените. Плуването става за мускулите, но за костите – не, защото във водата се губи гравитацията, а тя е важна, за да се формира нормално костта. Колоезденето не е подходящ спорт поради риска от травми, затова пък гимнастиката с плавни движения и танците – да!

- Някои битови съвети?

- За да се предпазите от падане, килимите трябва да са здраво закрепени, да няма летящи килимчета и изтривалки, прагове. Банята е най-опасното място за счупвания – сложете дръжки! И още: сменяйте си редовно очилата, носете здрави обувки, внимавайте като слизате от бордюрите и от превозните средства. Внимавайте!