Проф. д-р Мария Стаевска, алерголог: Не лекувайте сами астмата с кортикостероиди

Момченцата страдат по-често, но към ученическа възраст преодоляват болестта

Биологичната терапия връща хората към нормален живот

Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища. Изявява се със задух, свирене в гърдите, затруднено дишане, кашлица. Много често се бърка с бронхит и се предписват антибиотици, което е излишно. Поставянето на диагнозата астма понякога отнема година и повече. Затова при вирусна инфекция, съпроводена със задух и кашлица, трябва да се мисли и за астма, предупреждава проф. д-р Мария Стаевска, алерголог, началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска“, по повод Световния ден за борба с астмата – 6 май, и започналата дни преди него информационна кампания „ИзДишайАстмата“.

У нас 230 000 души страдат от астма, като около 3,7% от тях (около 8000 човека) са с тежка форма на заболяването. За тежка астма се смятат две и повече влошавания годишно, налагащи постъпване в болница. Преобладаващи сред пациентите с бронхиална астма са децата, особено момченцата, но с наближаването на ученическата възраст те обикновено израстват болестта и се излекуват напълно. Има обаче и немалък процент, предимно алергични деца, които остават астматици за цял живот. Болестта може да се отключи и в по-зряла възраст.

Около 24-25% от възрастните с астма не успяват да постигнат пълен контрол над болестта, въпреки лечението. В най-тежките случаи те остават инвалидизирани, неработоспособни, затворени вкъщи. Именно към тях е насочено вниманието на фармацевтичните производители и, за радост на лекари и пациенти, през последните години бе открито и вече широко се прилага биологично таргетно лечение, което буквално връща болните хора към живота.

Познатата и досега кортикостероидна терапия, която се използва повече от 50 години, беше последвана от комбинирано лечение на противовъзпалителни средства с такива, освобождаващи от спазъма на дихателните пътища. Това много промени живота на пациентите, но всъщност е поддържаща терапия и все още не води до излекуване.

„Въпреки напредъка в лечението, остават 24-25%, които не успяват да постигнат пълен контрол над астмата и трябва да се провери каква е причината – неправилно използване на инхалаторната помпа, несъобразена доза медикаменти или нещо друго - казва проф. Стаевска. – Много от хората, когато се подобрят и нямат пристъпи дълго време, решават да си спрат лечението. За съжаление проблемът остава и той прогресира. Възпалението трябва непрекъснато да се потиска, за да не позволим то да прогресира. Казвам на пациентите, че възпалението е като хронична рана, която, ако я оставите, ще направи белег и след това няма връщане назад. Всяко влошаване, всяко влизане в болница завърта пациента по спиралата на все по-влошени показатели на белия дроб.“

Опасна тенденция е хората с тежка астма да прибягват до самолечение, предупреждава алерголожката. У нас е лесно да се купят кортикостероиди, подобно на антибиотиците, преди да се въведат електронните рецепти. Но системните кортикостероиди (приемани през устата) водят до много странични ефекти. Те се натрупват с времето, затова не е без значение какво количество си приел през живота си. Последствията могат да бъдат остеопороза, счупвания, диабет, хипертония.

„Имаме вече лекарство, което може да спаси нашите пациенти от кортикостероидите. Те остават само за най-тежките пристъпи, при влизане в болница, и то за кратко време. В никакъв случай системните кортикостероиди вече не са единственото лечение на астмата, защото дойде и третата революция в терапията на това заболяване, както и на други хронични възпалителни заболявания, а именно биологичното, прицелното лечение, което е достъпно у нас и е безплатно за пациентите. То буквално връща хората към живота. Важното е лечението на астмата да започне рано, преди да са настъпили изменения в белия дроб. Благодарение на биологичната персонализирана терапия вече се говори за ремисия и дори излекуване на автоимунни възпалителни заболявания като ревматоидни, псориазис, витилиго – нещо немислимо преди години. Надявам се един ден кортикостероидите въобще да отпаднат от нашата практика.“