Проф. Михаил Константинов пред „Труд news”: Не купувайте каквито и да е машини повече за вота

При нас системата е „избори до дупка“, ще я направим „оспорване завинаги“

Да се опростят съществено секционните протоколи и да се махнат преференциите

Професор Михаил Константинов е натрупал достатъчно голям изборджийски опит и като зам.-председател на ЦИК и като шеф на "Информационно обслужване". В момента е член на работната група към правната комисия на парламента, която обсъжда предложените промени в Изборния кодекс. Питаме го ще се увеличи ли доверието в изборите, ако вместо секционните комисии, сканиращи устройства броят бюлетините. Търсим отговор и на въпроса какво трябва да се направи за да се избегнат безобразията, които наблюдавахме на последните парламентарни избори през октомври м.г.

- Професор Константинов, включен сте в работната група за промени в Изборния кодекс. Какво е неотложно да се пипне в него, за да не се повтарят безобразията от изборите през октомври?
- Безобразията от изборите на 27 октомври миналата година си бяха съвсем нормални безобразия. Просто сега хората ги видяха и с пълно право се възмутиха. Сега искам още малко да ги възмутя. Тези безобразия не променят съществено изборния резултат! Твърдя го от 35-годишния си опит с избори в България, че и по света. А сега специално за 27 октомври. След решението на Конституционния съд резултатът се промени с 10 депутати (с персонификацията – 16 депутати), защото „Величие“ висяха като мокра черга на простора – 20 гласа отдолу, 50 отгоре, такива работи. В такива гранични случаи и един глас променя нещата. А колко гласа все пак има „Величие“, ще остане завинаги неизвестно. Не че има някакво значение, както скоро ще видим. Бойко Борисов три пъти управлява без мнозинство, сега ще управлява четвърти път. А и има кой друг да го подкрепя, както се разбра.

Иначе за борба с изборните безобразия са необходими шест неща. Първо, да се махнат идиотските правила (въведени уж за добро) за установяване на действителност на гласовете. И да спрат да мерят с колко излизало хиксчето от квадратчето. И да сложат номера на партията до, а не вътре в квадратчето за отбелязване, защото хората инстинктивно избягват да пишат върху отпечатан текст. Да остане само старото правило, че гласът е действителен, когато той ясно показва волята на избирателя. И това вече го решава секционната комисия. Както си беше до 2014 г., когато започна голямото издевателство върху Изборния кодекс. Оттогава до днес. И не толкова от злонамереност се гавреха с Кодекса, колкото от глупост, незнание и неможене.

Второ, да се праща упълномощен представител на държавата в някои по-специални секции, за да наблюдава изборния процес и главно да не могат членовете на СИК да дращят по бюлетините. Има не повече от 500-600 такива секции в страната (в чужбина и без това си има представител на държавата във всяка секция). Трето, да се опростят съществено секционните протоколи, а оттам автоматично и районните. Четвърто, да се махнат преференциите, дето побъркат партиите и объркват избирателите. Пето, да се изхвърлят машините за гласуване, както направиха Германия, Нидерландия, Ирландия у всички останали нормални европейски държави. И шесто, да не се купуват повече каквито и да са машини с цел подобряване на изборния процес. Нито венецуелски, дето са тайвански, нито даже китайски, щото били евтини. Да действаме като ирландците, дето си изхвърлиха машините, преди да ги изпробват даже. И после дадоха по някое евро отгоре, за да ги утилизират.

- Каква е разликата между различните видове машини, които се използват в различни държави при гласуване?
- Има основно два вида машини: с пряк запис в паметта на машината, или с произвеждане на хартиена бюлетина, която после се пуска на скенер. По първия начин гласуват в Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. И у нас също, да не забравя. По втория начин гласуват в САЩ и в Руската федерация – големи, мощни държави, с по 5000 ядрени бойни глави всяка. В Европа пък машини използва един процент от населението. Ще го напиша с цифра, да е по-ясно: 1%. Не можем ли малко от малко да бъдем и ние европейци? При това безплатно? У нас, който взел едни пари за машините за гласуване, взел. Хайде вече да се кротнем малко. Щото на гроб джоб няма. И не се предвижда.

- Какви проблеми биха решили сканиращите оптични устройства, ще се намали ли броят на недействителните бюлетини?
- Ще продължа да дразня някои хора. У нас недействителните гласове на парламентарни и президентски избори са съвсем в нормата: от 1 до 3 процента. А и някои хора нарочно гласуват така, недействително, за кеф. Например, като пишат по бюлетините послания за майките и лелите на политиците. Те пък им инвалидизират гласовете на тези избиратели. И така в шеги и закачки си върви изборният процес. От всичките 8 вида избори у нас, само на изборите за общински съветници са много недействителните гласове: цели 15%. И то след като въведоха преференциите за съветници, които също са една дивотия.

- Защо в Европа не се гласува с машини?
- Защото хората мислят, че с машините могат да се манипулират изборните резултати. И не е важно дали е така, или не е така. Важното е, че хората го мислят. И разумните правителства премахнаха машините. У нас пък ги въведоха. И се канят да въвеждат още, май. Айнщайн беше казал, че е лудост да повтаряш едно и също нещо и да чакаш различен резултат. Впрочем, обикновените хора у нас го разбраха това нещо. Те винаги разбират всичко и са много по-мъдри от тези, които се мислят за умни, че и за красиви. Вече над 2/3 от българите гласуват с хартия там, където имат избор, в секциите с над 300 избиратели по списък.

- Удачно ли е предложението за създаване на преброителни центрове?
- Има я тази практика, дори у нас беше изпитана в една община през годините. Например в Англия я има, където секционната комисия е от … един човек! Няма лошо, освен това, че отново ще объркаме хората за следващите 10 години. Толкова години трябват, за да се наложи някаква нова форма на гласуване и на отчитане на гласовете и да я приемат хората. У нас изглежда, че има някакво дяволско състезание по най-ефикасно разрушаване на доверието в изборите. Не знам точно кой от политиците води в тази игра, но е масово и ентусиазирано участието.

- Имате ли обяснение как  изчезват бюлетини от чувалите, които уж се съхраняват в запечатани  стаи?
- Бюлетините се печатат на скъпа защитена хартия, като ценни книги, но се съхраняват (или изобщо не се съхраняват) при безобразни условия, при боклуците и кофата с парцала на леля Пена чистачката. Наскоро един умен, без ирония, член на Конституционния съд сподели по телевизията, че някъде изборните материали се съхранявали в чувалите с боклуци. Нещо, което отдавна го твърдя, защото съм го виждал с очите си преди 20 години, но никой не обръщаше внимание на такава уж дреболия. Сега не знам дали да съм доволен, че това от най-високо място се потвърди, или да ме е яд, че идиотската практика продължава. Май само ще пия едно малко за здравето на изборната администрация. И за мое, разбира се. И да, нека помним, че бюлетини, съхранявани при боклуците, повторно не се броят. Ама хич не се броят. Защото е толкова тъпо това и нехигиенично, че чак е обидно.

-Необходимо ли е създаване на професионална изборна администрация по райони?
- Чак по райони да профилираме изборната администрация, ми се струва малко прекалено, или поне рано. Да си оправим първо централната изборна администрация. И като съм почнал да боря мейнстрийма, да продължа. Нашата ЦИК съвсем не толкова зле, колкото я изкарват някои. Правят хората каквото могат, а и половината от тях наистина го могат. Изборният кодекс също е с добре разписани процедури, макар и прекалено подробни на места. И тук проблем са ни не писаните закони, а практическото им прилагане.

- Трябва ли всяка парламентарно представена партия да има представители в ЦИК?
- То и сега е така, но представителите в ЦИК са на партии, които имат вече друго представителство в парламента, или направо са изчезнали в политическото небитие. Някой помни ли я онази партия „Мутри вън“, или някаква друга подобна нелепост беше? Но пък не може и непрекъснато да обновяваме ЦИК след всеки избор, защото там е нужно време на хората да се квалифицират. Тази работа си има чалъм и той не се учи за един месец.

- ГЕРБ предлагат предизборната кампания вместо 30, да е 20 дни. Правилно ли е?
- Всичко, което намалява досадата на хората и ги предпазва от облъчване с безогледна и лъжлива партийна пропаганда, е правилно. На мен лично ми е безразлично, щото партийни предавания не гледам. Както и други предавания, впрочем. Но някои хора, даже умни хора, гледат и си хабят нервите. Не ги гледайте бе, хора! Да си ги говорят глупостите помежду си, партийците и партийките.

- Трябва ли да се вдигне бариерата за влизане в НС, за да се сложи край на фрагментацията и на Интернет проектите?
- Имаше подобно предложение през 2009 г., но Конституционният съд го отхвърли. Сега трябва да внимават как ще го формулират, за да не ги изритат пак барабар с предложението за вдигане. На бариерата, имам предвид. Иначе 5% бариера като в Германия, е добре. Но каквато и да е бариерата, цирковете с прескачането й ще са гарантирани.

- След като бе създаден прецедент да се броят бюлетини след жалби, няма ли опасност всички избори занапред да бъдат оспорвани?
- Има, разбира се. При нас системата е „избори до дупка“, ще я направим „оспорване завинаги“. От баба си помня, че човек каквото сам си направи, друг не може да му го. Направи, де. Но защо го наричаме опасност? Човек като свикне с нещо, то му става навик и даже му е приятно. Не му е опасност.

- Защо никой не одитира „Информационно обслужване“ и редно ли е изчисленията на изборните резултати да са поверени на едно търговско дружество с частно участие?
- Законодателят така е преценил, че е редно. А иначе частното участие в дружеството е под 5 на 1000. Веднъж преброяването на изборите ЦИК го повери на някакъв измислен консорциум „Избори“. Беше през 2001 г., на първи тур на президентските избори. Настана пълна катастрофа. Ама наистина пълна, ще я помня до края на живота си. Добре, че спасихме втория тур. След 2003 г., откакто „Информационно обслужване“ обработва изборните резултати, няма нито едно мотивирано оплакване от нашата работа. Нито едно! Казвам „нашата“, защото още се чувствам свързан с колегите. И им желая успех, защото той е общ успех, български. Дружеството, както казах, е над 99,5% държавно.

- Как могат да се изчистят списъците от фантоми?
- Има си начин, нарича се „активна регистрация“ и се обсъжда от 1991 г. насам. Ако впрочем изборната администрация по места си гледа работа и има онлайн връзка с ГРАО, може и без списъци. Как? Ми, сканират ви личната карта на таблет и се вижда, имате ли право да гласувате в съответната секция, или не. Или просто набират номера на картата. После фактът, че сте гласували, се регистрира в системата и вече не можете да гласувате на друго място на тези избори. А къде точно ще гласувате на парламентарни или президентски избори, е все тая, щото гласовете се събират на няколко национални купчинки. Къде тук видяхте списъци? Остава въпросът какво правим с родените преди 1931 г., но те май не останаха много вече.

Нашият гост

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика на БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда, включително 40 книги, по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД до април 2021 г.