Психиатърът Иван Добринов, пред „Труд news”: Увеличава се броят на наркотиците, предизвикващи психични усложнения

Детският организъм е много по-уязвим, а пораженията са много по-сериозни

Масова е и комбинираната употреба, което рязко повишава рисковете

Твърдението, че психиатриите са пълни с млади хора, стигнали до сериозни усложнения след употреба на дрога ни провокира да потърсим доктора, който съобщи този факт. Питаме психиатъра Иван Добринов обратими ли са разстройствата, следствие от психоактивни вещества и има ли кой да следи какво се случва с изписаните от психиатрия. "След изписване от здравното заведение нашите пациенти са оставени на произвола и на случайността. Понеже зависимостта е рецидивираща болест, често се стига до нов пристъп с влошаване на състоянието и нова хоспитализация", казва психиатърът.

- Каква е причината психиатриите да са пълни с млади хора, превъртели от употреба на дрога?
- Причините са няколко. На първо място – липсата на единна система за помощ на хората с проблемна употреба на психоактивни вещества в България. Не достигат и ефективни превантивни дейности. Почти няма програми за лечение на непълнолетни. Нашата държава е абдикирала от своите ангажименти в тази сфера и е оставила засегнатите и техните семейства да се лутат сами в търсенето на подкрепа. Друг фактор е видът на употребяваните през последните години психоактивни субстанции. Увеличава се броят на наркотиците, които са в състояние да предизвикат тежки психиатрични усложнения. Понижила се е и средната възраст, на децата, започващи употребата на психоактивни субстанции. Детският организъм е много по-уязвим. Пораженията са много по-сериозни. Масова е и комбинираната употреба, което рязко повишава рисковете.

- Каква е картината на разстройствата и обратими ли са те?
- Разнообразието е голямо предвид увеличаващия се брой на психоактивните вещества на пазара. При нас постъпват хора с шизофреноподобни психози, панически атаки, агресия, опити за самоубийство и др. Много от пациентите са хоспитализирани по спешност, или настанени от съда. В повечето случаи психиатричните усложнения са вторични. Лечението предполага спешно овладяване на опасните симптоми и след това – системна работа с основното първично заболяване. Ако се стигне до прекратяване на употребата, психиатричните усложнения се появяват отново. В отделни случаи злоупотребата може да доведе до отключване на психиатрични заболявания у предразположени индивиди и болестта да продължи на собствен ход.

- Ясно ли е кои наркотици предизвикват психичните разстройства?
- Най-често до вторични усложнения водят стимулантите, синтетичните канабиноиди, алкохолът, бензодиазепините и др. 

- Какъв е обичайният престой в болницата на хората с проблеми, предизвикани от дрога?
- Лечението има етапи. Първият е т.нар. детоксификация, т.е. лечение на абстинентното състояние след спиране на употребата. Това е медицинска процедура и продължава обикновено до две седмици. При зависимите от метадон е малко по-дълга. Ако има други психиатрични симптоми, те също се овладяват медикаментозно. Много важно е след нея терапията да продължи с психосоциална рехабилитация, за да се постигне трайна промяна на мисленето, поведението, навиците, ценностната система. Този етап е по-продължителен – между 3 и 12 месеца. За съжаление в България специализирани държавни програми за психосоциална рехабилитация не са налични, частични такива дейности има в някои от психиатричните болници. Финансиране от МЗ за тях не е осигурено. Когато болният напусне здравното заведение, би трябвало да бъде насочен към програми за ресоциализация в общността – дневни центрове, защитени жилища, групи за самопомощ и взаимопомощ, защитени работни места и т.н. Такива отново липсват. Налични са само групите от типа на Анонимни Наркозависими и Анонимни Алкохолици в някои населени места. 

- Следи ли се по някакъв начин какво се случва с тях, след като бъдат изписани от болницата?
- Не. Преди около 25 години държавата прекрати диспансеризацията на такиха хора. Това беше ангажимент на съществуващите тогава психодиспансери. След това трябваше да се създаде социална услуга, наречена "водене на случай", която да осигури на всеки етап проследяване и подкрепа на засегнатите. Но си останахме само с добрите пожелания. След изписване от здравното заведение нашите пациенти са оставени на произвола и на случайността. Понеже зависимостта е рецидивираща болест, често се стига до нов пристъп с влошаване на състоянието и нова хоспитализация. 

- Трябва ли да пият медикаменти, след като си тръгнат от болница, колко време продължава терапията?
- В някой случаи се предписват лекарства за определени симптоми, но медикамент за лечение на зависимост на практика няма. Там поддържащото лечение се състои в психосоциалните интервенции. Чудесен пример са 12-стъпковите програми на Анонимни наркозависими и Анонимни алкохолици чрез които зависимият може да поддържа трезвеността си. Полски автори дават една много сполучлива аналогия, илюстрираща нуждата от постоянни усилия: като да се качваш по ескалатор, който върви надолу.

- Връщат ли се отново и колко често се случва това?
- Точно поради липсата на ключови звена за рехабилитация и ресоциализация много пациенти циклират между здравните заведения и общността. В болницата дават чудесни резултати, които после се изпаряват бързо, щом човек се върне в старата среда, в предишните условия. Което е логично и предсказуемо...

- Преди време се вдигна много шум около фентанила, действително ли е толкова опасен?
- Фентанилът е медикамент, известен отдавна в медицината. Опасна е употребата му от хора, зависими към опиати, тъй като крие риск от свръхдоза, спиране на дишането и смърт. Често това се случва, когато зависимият не знае точно какви вещества  съдържа закупената доза, както и каква е концентрацията им. Фентанилът е по-мощен от хероина и понякога се добавя, без "клиентът" да бъде уведомен. Много опасни са и един вид от т.нар. "нови психокативни субстанции" - синтетичните производни на фентанила.

- Имате ли наблюдение върху въздействието на вейпове, в които има и дрога, какъв е начинът за решаване на проблема с тях?
- Вейповете са само устройство за прием на някои психоактивни вещества /подобно на наргилето или лулата/. Често в тях се поставят течности, съдържащи опасни полусинтетични канабиноиди. Всъщност истинският проблем е не самото вещество, или устройството, а проблемното поведение на употребяващия човек. То е рисково и животозастрашаващо. Държавните институции отново се отклониха от правилната посока: виждаме популизъм и шумни кампанийни дейности без никакви реални резултати. Така «борихме» райския газ, "снус", наргилета и какво ли не още. Превенцията би трябвало да отговаря на стандарти, основани на научни доказателства, каквито отдавна има, но не се прилагат у нас. Разрешаването на подобни въпроси на държавно ниво изисква съвсем различен подход: разумни политики с научно обосновани прагматични и ефективни дейности, дългосрочни ангажименти, намаляване на търсенето, на предлагането и на вредите от употребата на психоактивни вещества. Да не забравяме и т.нар. поведенчески зависимости – например към хазарт, различни дейности по интернет и др. Това предполага системно мислене, каквото нашите управляващи явно нямат. Навсякъде по света се говори за система за обхват на хората с проблемна употреба и зависимост. 

- Какво представляват новите синтетични опиоиди – нитазени, има ли ги вече на нашия пазар и какви са опасните следствия от тях?
- От новите синтетични опиоиди през 2024 г. основният дял от докладваните в Европа са от групата на нитазените. Те са стотици пъти по-опасни от хероина. В България все още преобладават фентанил и негови производни. Основните ефекти на опиоидите са еуфория, обезболяване, сънливост, потискане на централната нервна система и дишането, понижаване на артериалното налягане, забавяне на сърдечната дейност, кома. Проблемът е, че действието на новите синтетични опиоиди е много по-силно от традиционно използваните. Все по-често възникват огнища на отравяне с тях. 

- В САЩ бяха много притеснени от транк, известен още като „зомби дрога“ на какво се дължат раните по телата на хората, които използват този наркотик, има ли го у нас?
- Медиите обичат сензации. През 2023 г. имаше такава вълна в САЩ. Става дума за ксилазин. Използва се във ветеринарната медицина като успокоително и упойващо вещество. Често се приема от зависимите в комбинация с други опиати /хероин, фантанил/, или с кокаин. Преди години имаше подобна вълна от проблеми, свързани с друг опиат – дезоморфин, наречен «крокодил». Пазарът е променлив и периодично има епидемични взривове от някакви нови опасни субстанции, водещи до много свръхдози и смърт.

- Метадоновата програма прилага ли се в държавните психиатрии, успешно ли е това лечение?
- Метадоновите програми са вид субституиращо, т.е. заместващо лечение. Идеята е при хора, зависими към опиати, с високорискова венозна употреба, които не могат да бъдат повлияни по други начини, да се предложи безопасен прием на опиоид. Така не се стига до еуфория, човек може да възстанови социалното си функциониране, понижава се опасността от кръвно предавани болести. В същото време в България беше изобретен един модел за бърза и лесна печалба – т.нар. частни метадонови програми. Там приходите на собственика зависят пряко от продължителността на участие на клиента в програмата. Това доведе до множество злоупотреби. В други държави около 60 % от участниците след 1-2 години намаляват и спират употребата на метадон, като се интензифицират психосоциалните интервенции. У нас виждаме болни, които по 10-15 години са в програма, като често намират начин да се друсат с предоставения метадон – комбинират го с алкохол, стимуланти, бензодиазепини, антидепресанти, или го инжектират венозно. За съжаление нашите пациенти не са пример за хора, спазващи предписания. Така на практика не се лекуват. В някои болници има метадонови програми, но в ДПБ-Раднево не прилагаме такова лечение.

- Защо психиатрите в България някак си изглеждат неглижирани и каква е причината в тази сфера да няма клинични пътеки?
- Нямам представа защо психиатричната помощ в България вече повече от 25 години е оставена да се разпада – обезкървена, недофинансирана, пренебрегната. Този въпрос би трябвало да бъде отправен към управляващите. Аз лично имам някои притеснения към механизъм за финансиране чрез клинични пътеки по простата причина, че точно болните със зависимост, с които работя, често нямат здравни осигуровки. Често се случва да прекратяват преждевременно лечението си, да рецидивират, пак да се хоспитализират и т.н. Освен това основна част от лечението е психосоциалната рехабилитация, която изисква дълъг период, обикновено няколко месеца. Това не е тясно медицинска, а по-скоро социална услуга.

Нашият гост
Д-р Иван Добринов е психиатър, началник на VI-то мъжко отделение в Държавната психиатрична болница - град Раднево, което е за лечение на пациенти, зависими от алкохол и наркотици. Консултант към Сдружение "Майки срещу дрогата" - Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация "Избор" - Стара Загора. Водещ специалист в сферата на лечението на пациенти с тежка зависимост към алкохол и наркотици.