Пукнатини в сърцето на военната икономика на Путин

Зад фасадата на стабилност Русия натрупваше проблеми за бъдещето

Големи банки изпаднаха в сериозни затруднения

Руската икономика се забавя. Приходите от петрол са спаднали рязко. Бюджетният дефицит се е увеличил до най-високото си ниво от повече от 30 години. Инфлацията и лихвените проценти остават болезнено високи. Зад стените на банките някои вътрешни лица бият тревога за надвисваща дългова криза, пише Bloomberg.

На този напрегнат фон Владимир Путин, който се стреми да превърне финансовата система на страната във военна машина, се отправя към Аляска, за да се срещне с Доналд Тръмп. Американският президент вече смъмри госта си тази седмица, казвайки, че трябва да се съсредоточи върху възстановяването на руската икономика, която „не е в най-добрата форма в момента“.

Оценката на Тръмп може би е подценяване. След рязко увеличение на военните разходи, голяма част от които скрити от строгия контрол на Кремъл върху икономическите данни и прибрани извънбюджетно в банковите баланси, руски министри, банкери и икономисти предупреждават публично, че икономиката им е в дълбока криза.

Досега Путин се опитваше да поддържа икономическата стабилност, като провеждаше изключително скъпата „Специална военна операция“, вярвайки, че руснаците, преживели 70 години комунизъм, разпадането на Съветския съюз и множество икономически спадове, имат висок праг на болка и в крайна сметка ще подкрепят решението му да започне война. Но това жонглиране започва да се проваля, тъй като приходите от петрол и газ падат. Срещата на върха в Аляска беше свикана набързо след заплахата от нови санкции от САЩ върху доставките на петрол.

Според запознати с въпроса, Путин е повторил искането си за облекчаване на санкциите като част от всяка сделка. Някои наблюдатели все още виждат срещата с Тръмп като пореден опит на Кремъл да спечели време.

Кремъл е изправен пред сериозна дилема. Ако продължи да се бори, вече сериозните проблеми могат да се влошат, излагайки банките на риск и следователно държавния бюджет, особено ако бъдат наложени нови санкции. Но ако бъде постигнато дългосрочно прекратяване на огъня, Русия може да се сблъска с проблема за демилитаризирането на икономика, която е станала зависима от войната, което пък може да доведе до неизпълнение на задълженията пред кредиторите. А това от своя страна може да предизвика верижна реакция в икономиката.

Според Александра Прокопенко, научен сътрудник в Карнегиевия фонд за международен мир, Кремъл ще похарчи близо 172 милиарда долара за военна и национална сигурност тази година. Има и други подобни оценки, но цифрата на Прокопенко е около 8% от БВП. „Това не е временен спад, а дългосрочна стратегическа промяна“, каза тя.

Тръмп смята, че има предимство. Но не е ясно дали президентът на САЩ ще използва това предимство, за да утвърди позицията на Украйна, че няма да приеме споразумение „земя срещу мир“. Изправен пред нарастващ вътрешен натиск заради скъпоструваща война, Путин може би вярва, че може да се измъкне с по-добра сделка.

Президентът на САЩ е заявил в сряда в телефонен разговор с европейските лидери, че вярва, че Путин е дошъл на масата за преговори заради заплахата от вторични санкции и тарифи срещу Индия заради покупките ѝ на руски петрол, са казали източници на изданието, запознати с въпроса. Тръмп е добавил, че е готов да наложи допълнителни мерки, насочени към енергийните приходи на Русия след срещата на върха в Аляска, ако Путин не се съгласи скоро на прекратяване на огъня.

Банките са принудени да помагат за войната

На 24 февруари 2022 г. Путин нареди на руските войски да нападнат. Те се надяваха да превземат Киев, но вместо това се сблъскаха с ожесточена съпротива и затънаха във война на изтощение. С продължаването на боевете нарастваше и нуждата на Русия да ги финансира.

Кремъл имаше план. В деня след началото на войната Путин подписа изменение на Федерален закон № 29-ФЗ, изискващо от руските кредитори, оторизирани да работят по договори за отбрана, да отпускат така наречените „преференциални“ заеми на производители, свързани с войната. Заемите бяха предоставени при определени от държавата лихвени проценти, често доста под пазарните, и бяха предназначени за подкрепа на отбранителната промишленост и други свързани сектори, независимо от тяхната рентабилност или кредитоспособност.

Много от най-големите руски банки са контролирани от държавата и се управляват от близки сътрудници на Путин. Въпреки това, според настоящи и бивши руски банкови служители, законът е повратна точка. Той подчини банковия сектор на военните цели на Москва и го остави да поеме голяма част от тежестта.

В началото стратегията изглеждаше успешна. Въпреки западните санкции, Москва можеше да се похвали, че е устояла на бурята. През 2023 г. растежът се ускори и рублата бързо се възстанови благодарение на контрола върху капитала и нарастващите приходи от енергия. На пръв поглед Путин изглеждаше готов да се бори години наред, залагайки, че икономиката му може да надживее решимостта на съюзниците на Украйна. Зад тази фасада на стабилност Русия натрупваше проблеми за бъдещето, особено за своите банки.

Последиците станаха очевидни през 2023 г., когато боевете на фронта достигнаха патова ситуация.

Приказка за две икономики

В началото на 2025 г. икономическото неравенство стана невъзможно да се игнорира. Руската отбранителна промишленост работеше с пълен капацитет. Гражданският сектор не работеше. Растежът на БВП рязко спадна до 1,1% на годишна база през второто тримесечие на 2025 г. Руските медии започнаха да съобщават за нарастващи опасения сред анализаторите относно влошаването на потребителските показатели, забавяне на растежа в строителството и повишен риск от фалити.

Следващият удар дойде от световния петролен пазар. Първоначалният бюджет за 2025 г. предполагаше средна цена от 70 долара за барел. Според Банката на Финландия, до юли средната цена на руския петрол е била 55 долара. През този месец бюджетният дефицит нарасна до 4,9 трилиона рубли, надхвърляйки пика по време на пандемията от COVID-19.

Дефицитът е по-висок от времената на ковид кризата

Спадът в приходите от енергетика оказа допълнителен натиск върху Фонда за национално благосъстояние - спестовната каса "за черни дни" на Русия. Експерти от Института за икономическа политика „Гайдар“ предупредиха, че резервният фонд може да бъде напълно изчерпан до края на тази година, което би било сериозен удар върху бюджетната гъвкавост.

До лятото на 2025 г. Кремъл вече не можеше да сдържа нарастващото безпокойство. Банкови служители предупредиха за реален риск от дългова криза в рамките на 12 месеца. Няколко системно важни банки обсъждаха насаме евентуалната нужда от финансова помощ. Москва започна да използва остатъците от Фонда за национално благосъстояние, за да осигури капитал на банките.

Управителят на Централната банка Елвира Набиулина отхвърли тези опасения, заявявайки на пресконференция, че те са „напълно неоснователни“. Дори в доклада на Централната банка обаче се отбелязват „уязвимости на финансовия сектор“, включително „кредитен и концентрационен риск при корпоративното кредитиране“ и „влошаващо се кредитно качество“ при потребителското кредитиране.

Центърът за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране, мозъчен тръст, близък до Кремъл, основан от сегашния военен министър Андрей Белоусов и неговия брат, оцени вероятността от системна банкова криза до април 2026 г. като „умерена, но нарастваща“, без да уточнява какво означава „умерена“.

Министърът на икономиката Максим Решетников заяви, че Русия е „на ръба на рецесия“. Главният изпълнителен директор на "Сбербанк" Герман Греф описа икономиката като „перфектна буря“. Министърът на финансите Антон Силуанов се съгласи и се опита да прехвърли вината върху Набиулина.

Путин се намеси, като каза на служителите си, че рецесията е „неприемлива при никакви обстоятелства“. Но до началото на август, когато Тръмп заплаши с вторични санкции срещу Москва и нейните търговски партньори, някои големи руски банки изпаднаха в сериозни затруднения. Щетите вече не бяха теоретични – те се отразиха в балансите им. Във "ВТБ Банк", втората по големина банка в Русия, основният бизнес с кредитиране се срина. Според резултатите за първото полугодие нетният лихвен доход на банката е спаднал с 49% в сравнение със същия период на миналата година.

При тези обстоятелства Путин реши, че най-накрая е готов да се срещне с Тръмп. Докато се отправя към Аляска, руският лидер е в трудна позиция. Някои руски банкови служители, пожелали анонимност, казват, че евентуално споразумение за прекратяване на огъня в Украйна може да доведе до намаляване на военните разходи. А това от своя страна би имало сериозни последици за контрагентите от отбранителния сектор, които са в закъснение по кредитите си. Но продължаването на войната може да доведе до още по-големи рискове, ако Тръмп изпълни заплахите си да затегне петролните санкции.

Това е, което Путин иска да избегне. Искането му за облекчаване на санкциите дойде с искане Украйна да отстъпи целия източен Донбас на Русия, както и Крим, което би изисквало Киев да изтегли войските си от районите, които все още контролира.

„Путин ще спре да убива хора, ако намалите цената на енергията с още 10 долара за барел. Той няма да има избор, защото икономиката му е в лошо състояние“, каза Тръмп пред CNBC миналата седмица.

Тази оценка не е толкова различна от страховете на някои в руската система. Това може да означава, че Тръмп има повече карти от Путин в петък. Резултатът от срещата вероятно ще покаже кой е играл по-добре.