Разходите и рисковете, свързани с еврото, бяха омаловажавани

България официално изпълнява всички формални критерии

Извънредните доклади за готовността ни за еврозоната се очаква да бъдат оповестени в началото на юни

Представителната демокрация има недостатъци

България официално изпълнява всички формални критерии - включително за стабилност за цените - към края на месец април. Извънредните доклади за готовността, които правителството поиска от Европейската комисия и Европейската централна банка, се очаква да бъдат оповестени официално в началото на юни. Данните, които ще бъдат обхванати в тях, вече са налични и предвид демонстрираното благосклонно отношение от страна на ЕК и ЕЦБ към кандидатурата на България вероятността докладите да бъдат позитивни е голяма.

Така от 1 януари 2026 г. еврото ще стане официално платежно средство като замени българския лев и ще се наложи замяната на банкнотите и монетите с евро такива. Разбира се, това е най-лесно забележимият, но далеч не единственият аспект от този сложен процес. За него бизнесът, домакинствата и общественият сектор трябва внимателно да се подготвят и колкото по-рано започне тази подготовка, толкова по-ефективно могат да бъдат управлявани рисковете, произтичащи от него.

Това развитие беше очаквано през последната година и организирането на референдум до края на 2025 г. непосредствено преди приемането на еврото изглежда твърде закъсняло. Ако все пак се беше достигнало до решение за отлагане, оставаше открит въпросът кой би понесъл всички направени до момента разходи с очакване датата на присъединяване да бъде началото на 2026 г., които са се извършили от банките или от държавната администрация. По-важният въпрос обаче е трябва ли по принцип да се свикват референдуми по въпроси засягащи фактически цялото население на страната.

Представителна демокрация и референдуми

Нежеланието за провеждане на референдум не промени нагласите, а остави усещането сред хората, че отново ще се случи нещо ненужно или дори вредно.

Изборът на представителна демокрация (гражданите избират представители, които да вземат решения от тяхно име) е направен отдавна. От икономическа гледна точка основното предимство на тази форма на управление се изразява в по-ниските разходи за обществото при вземането на решения – вместо всички членове да се подготвят чрез събиране и обработване на адекватна информация те избират свой представител, който е длъжен да бъде запознат и да гласува по начин, който отговаря на предпочитанията на избралите го. Така решенията се вземат по-бързо и би трябвало да се основават на правилна преценка.

Освен това би следвало да се избират хора със знания и опит, които да формират екипи от експерти, подпомагащи дейността им, тъй като самите те няма как да са компетентни във всички области на управлението. На свой ред представителите са длъжни да обясняват причините за подкрепата или отхвърлянето на предложените законопроекти.

Системата работи, но има недостатъци. Една от съществените критики към нея е, че представителите могат да се откъснат от избирателите и да дадат приоритет на партийните програми или личните интереси пред волята на обществото. В резултат от това може да възникне политическа апатия или спад в общественото доверие.

Други недостатъци са ограничената ангажираност, при която ниската избирателна активност може да подкопае демократичния процес, като направят резултатите от изборите по-малко представителни за предпочитанията на населението. Изборът може да се извършва от твърде ограничен кръг избиратели и така се изкривяват политиката и приоритетите в полза на конкретни интереси.

Възможно решение е по-честото използване на инструментите на пряката демокрация, каквито са референдумите. По този начин гражданите са по-ангажирани в политическия процес и се чувстват овластени. Решенията, която са взети от народа, изглеждат по-легитимни, тъй като отразяват директно волята на избирателите. Така се стимулира и гражданското образование и осведомеността по социални и политически въпроси.

Разбира се, налице са и недостатъци – формулирането на въпрос за референдум може да изисква прекаленото му опростяване, за да сведе многопластов проблем до двоичен избор. Това може да доведе до неинформирано гласуване, тъй като гражданите може да не разполагат с необходимия контекст, за да вземат решение. Друга възможност е да се получи манипулация от добре организирани групи по интереси, които могат да влияят върху общественото мнение чрез кампании и дезинформация. Риск е и възможната умора на избирателите при твърде често участие в референдуми.
Политическият живот в България през последните години се характеризира с често провеждане на избори, фрагментиране на народното събрание и необходимост от все по-широки коалиции за формиране на управленски мнозинства, ниско доверие в политиците и институциите. Част от тези проблеми биха могли да се адресират чрез по-честото пряко участие на народа в управлението, особено по въпроси, за които изглежда има несъответствие между предпочитанията на избирателите и решенията на представителите им.

Пример за това беше решението за отлагане приемането на еврото. Според фактически всички национални представителни проучвания, за които са обявени резултати през последните години, около и над половината от населението не изразява готовност за бързо приемане на еврото. Дори проучванията от страна на официалните европейски институции не са потвърдили досега предпочитания за въвеждането на еврото спрямо запазването на българския лев.

При тези резултати обаче е налице ясно изразено мнозинство сред представените в Народното събрание субекти за бързото въвеждане на еврото. Вероятно поради това предишни искания за провеждане на референдум по тази тема бяха отхвърлени.

България за пръв път се приближи до въвеждането на еврото през 2020 г., когато се присъедини към Механизма на валутните курсове II (МВК II), но заедно с това безпрецедентно тя трябваше да се присъедини и към Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество. Това условие беше поставено и пред Хърватия, която предприе тази процедура по същото време, и беше заявено, че ще бъде поставено пред всички следващи кандидати за членство в Европейския паричен съюз. Такива към момента не се очертават, така че проверката на това намерение предстои.

Важният факт в този случай е, че изискването за предварително участие в Банковия съюз не произтича от договорите, които България е подписала при присъединяването си към Европейския съюз, нито от общоевропейските правила. Следователно съществуващата процедура не е спазена от страна на европейските институции спрямо България, приложението спрямо Хърватия не поправя този факт, тъй като също представлява отклонение. Това може да се тълкува като различно третиране на тези две държави спрямо всички останали. Налице е още един пример за неспазване на собствените правила от страна на ЕС.

България, разбира се, е поела неотменим ангажимент за присъединяване към еврозоната с влизането си в ЕС. Тоест няма как да бъде свикан референдум с въпроса дали това задължение да бъде изпълнено, или не. Само че не е дефинирано кога трябва да бъде изпълнено то и са налични няколко примера за държави, които са част от ЕС далеч преди България и са поели такова задължение с присъединяването си, но все още не са го изпълнили и нямат намерение да го направят в близко бъдеще.

Това означава, че правителството при обективно изразено желание от страна на българския народ чрез провеждането на референдум би могло да вземе решение членството в ЕЗ да не се случва от следващата година или до изпълнение на определени критерии извън формално определените от страна на ЕС. Конкретен въпрос обаче може да се отнася до участието в Банковия съюз без членство в ЕЗ или това в Механизма на валутните курсове. Тоест ако имаше действително желание за организиране на референдум, щеше да бъде възможно и формулирането на уместен въпрос, който не противоречи нито на българската, нито на европейската нормативна уредба.

Често срещан аргумент против референдума е, че хората са неспособни да направят „правилен“ избор (който се разбира като отказ от лева и преминаване към евро), защото били неграмотни по принцип, функционално неграмотни, финансово неграмотни и т.н. Това на практика е признание от политиците, подкрепящите идеята и хората, занимаващите се конкретно с тези въпроси, че досега не са информирали добре населението. Всъщност въпреки предварителните очаквания никой не би могъл да каже какви биха били резултатите от референдум, защото социологическите агенции неведнъж са допускали неточности в своите прогнози въпреки категоричността си относно резултатите от изборите.

Политиците не се постараха да обяснят на населението какви са ползите, възможностите, разходите и рисковете от замяната на лева (валутния борд) с еврото. Информационната кампания се превърна в рекламна, като се залагаше единствено на изтъкване на ползите, като дори някои от възможностите бяха посочвани като ползи – например приток на чуждестранни инвестиции и ускоряване на икономическия растеж. От друга страна разходите и особено рисковете бяха омаловажавани или направо пропускани, което вместо да повиши информираността и доверието към единната валута породи допълнителни съмнения, че умишлено от хората се укрива информация. Заедно с нежеланието за провеждане на референдум това не промени нагласите, а остави усещането сред хората, че отново ще се случи нещо ненужно или дори вредно.

Изборът на лицата на кампанията – дали от официалните институции или от участващите с готовност медии, също повлия в тази посока. Освен това към момента почти липсва системно излагане на различни гледни точки, които да помогнат на хората да си съставят информирано мнение. Положителен е фактът, че до датата на въвеждане все още има над 7 месеца и този период може да се използва за по-ефективна кампания. Вече няма технологично време за промяна на политическата нагласа, от която зависи този процес. Управленското мнозинство, което твърдо подкрепя членството, изглежда солидно към момента и вероятно ще иска да бъде запомнено като завършило тази част от интеграцията към ЕС.
Така че към този въпрос трябва да се подходи по-прагматично и без излишни емоции, като стремежът трябва да бъде да се информират хората за всички аспекти на процеса, които фактически ги засягат – за вида на новите банкноти и монети, за банкови сметки, депозити и кредити, за двойното обявяване на цените, конкретни срокове за обмен и т.н.