Робърт де Ниро - Кан го чака със „Златна палма“

Една от най-разпознаваемите емблеми на американското кино от последните шест десетилетия ще получи заслужено уважение и истинско признание на сцената в луксозната зала „Люмиер“ във Фестивалния дворец на булевард „Крозет“. И то ще в първата вечер на 13 май при официалното откриване на 78-ия международен кинофестивал в Кан! Изящната златна палмова клонка ще бъде в ръцете на големия американски актьор Роберт де Ниро, аплодиран напълно искрено от пет хиляди въодушевени зрители и милиони пред телевизионните екрани.

Той е за първи път на големия екран през далечната 1965 година във филма „Три стаи в Манхатън“, който при това не е американски, а френски на забележителния режисьор Марсел Карне (1906-1996).

Звездите във филма са знаменитите Ани Жирардо и Морис Роне. Дебютът на Робърт де Норо е в съвсем малка роля (случаен клиент в бар), като дори го няма във финалните надписи и остава само в аналите на филмовите архиви и в спомените на някои фенове. И така цели 3 години, докато режисьорът Брайън де Палма го кани в „Поздрави“ (1968), където вече има персонаж с име! А през следващите две години е пак при същия режисьор в „Сватбено парти“ (1969) и „Здравей, мамо“ (1970). После се снима при чешкия режисьор – емигрант Иван Пасер в „Роден да побеждава“ (1971).

И кариерата му продължава стремително нагоре до следващите две изключително важни срещи с режисьорите, които го изграждат като екранна индивидуалност и актьор със свой, открояващ се стил! Това се случва с участието му във филмите „Кръстникът“ (1974, част 2) на Френсиз Форд Копола, „Mean Streets” (1973) и особено във великия хит „Шофьор на такси“ (1976) – и двата на недостижимия Мартин Скорсезе! Младият американо-италиански мафиот дон Вито Корлеоне му носи първия „Оскар“ за поддържаща роля, при това без да копира невероятния Марлон Брандо от направената преди това първа част. Впрочем, Брандо пък има „Оскар“ за главна роля в първия филм. А абсолютно неповторимият шофьор на такси пред камерата на Мартин Скорсезе остава като екранна легенда със знаменитата реплика „Are you talking to me?“ Когато се готви за ролята, Де Ниро си изкарва напълно законна професионална шофьорска книжка! И неслучайно филмът печели „Златна палма“ в Кан! Няма друг таксиметров шофьор с такава награда! На същото фестивално издание през 1976 година Робърт де Ниро е на екрана и във впечатляващия епос „ХХ век“ на Бернардо Бертолучи!

Подобна невероятно мощна селекция в Кан едва ли някога ще се повтори! А тези забележителни режисьори орисват де Ниро да бъде винаги разпознаваем със своята запазена марка на спокойния безкомпромисен мъжкар, който обаче крие невидими тайни пластове на сурова чувствителност, която усъвършенства перфектно в серия бъдещи световни хитове!

Той е легендарно известен и с пълната си отдаденост на ролята, която му предстои. За музикалния опус „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977, Скорсезе) той съвсем сериозно се научава да свири на саксофон. А за ролята на боксьора Джак ЛаМота в „Разяреният бик“ (1977, пак Скорсезе) на своя глава наддава цели 30 килограма! Своеволието му е възнаградено с „Оскар“ за главна роля! На следващата 1978 г. антивоенният филм „Ловецът на елени“ (реж. Майкъл Чимино) печели 5 „Оскара“ и още 3 номинации, сред тях за Роберт де Ниро и Мерил Стрийп! Със Скорсезе пак заедно правят „Кралят на комедията“, който открива фестивала в Кан 1983 г. И отново е на Лазурния бряг с „Имало едно време в Америка“ (1984) на Серджо Леоне – некоронованият цар на спагети-уестърна. А без излишна пауза през 1987 „Мисията“ на реж. Ролан Жофе го отвежда пак в Кан.

С годините и режисьори от следващите поколения охотно канят Робърт де Ниро в свои филми, за много от които той е „ракета - носител“ към международния екран. Така попада в кастинга на Кенет Брана („Франкенщайн“, 1994), Куентин Тарантино („Джаки Браун“, 1997), Джон Франкенхаймер („Ронин“, 1998) и много други по-млади режисьори.

С натрупване на опит и самочувствие се пробва и като режисьор („История от Бронкс“, 1993; „Добрият пастир“, 2006), но много повече като успешен продуцент (40 филма).

При обявяване на решението за почетна „Златна палма“ организаторите на Кан припомниха, че Робърт де Ниро е бил на червения килим и като президент на главното международно жури на 64-ия фестивал през 2011 година. Не е за подценяване и обстоятелството, че е създател на кинофестивала Tribeca Film Festival през 2002 година. Това събитие бе оптимистичен културен рефлекс след ужасната самолетна атака на кулите – близнаци и хилядите жертви при разрушаването на Световния търговски център в Ню Йорк.

Противник на Тръмп

Сега някои наблюдатели и коментатори се питат дали ярката му публична позиция срещу президента Тръмп е повлияла на избора за почетното отличие на този все пак европейски фестивал, и то във Франция на президента Макрон. Но повече от сигурно е, че актьор с неговата екранна кариера, забележителни роли и изключителна световна популярност не се нуждае от подобни помощни „патерици“!

Промени актьорската игра

Много добре помня какво беше преклонението пред Де Ниро през 70-те и 80-те години на миналия век. Всеки нов филм с него беше събитие. Той промени актьорската игра. „Шофьор на такси“ е един от най-великите филми, правени някога. Там Боби и Харви Кайтел са ненадминати. Затова много исках да го режисирам и получих този шанс през 90-те с „Джаки Браун“. Той, разбира се, направи уникална роля.

Куентин Тарантино, режисьор и сценарист

В „Жега“ можехме да си разменим ролите

Беше много интересно да участваме с него в  „Кръстникът II” още в средата на 70-те години на миналия век. Но в този филм нямахме нито една обща сцена. Кариерите ни продължиха по своя път през десетилетията и Майкъл Ман ни събра за „Жега” през 90-те. Аз играх ченгето, а той - престъпника. Може да е и обратното. Сработихме се добре с него в „Жега”. После участвахме в още няколко филма заедно. С Боби сме приятели от дълги години.

Ал Пачино, актьор

Учих се от него

Боби е енциклопедия по кино. Учил съм се от него от малък. После работих с него в „Животът на момчето”. Бях още тийнейджър. Точно той ме препоръча на Скорсезе и така аз започнах дългата си съвместна работа с Марти. Ролите на Де Ниро винаги ще бъдат вдъхновение за мен, а и за безброй млади актьори, които искат да докажат себе си.

Леонардо ди Каприо, актьор