Русия вади потънали ядрени подводници от арктическото морско дъно

Подготовката за планираните дейности ще започне през 2026 г.

Русия разкри планове за изваждане на две атомни подводници от морското дъно в Арктика поради опасения, че могат да изтекат радиоактивни отпадъци в близките води, съобщава The Telegraph.

Десетилетия след като бяха потопени, ядрените подводници К-27 и К-159 ще бъдат извадени като част от проект за милиарди лири, подготвян от Кремъл.

Това се случва, тъй като властите са все по-загрижени за разпадащите се подводници, които съдържат ядрени вещества.

„Росатом”, руската ядрена агенция, заяви, че подготовката за планираното изваждане ще започне следващата година, след като правителството на Владимир Путин се съгласи да задели средства.

В него се казва: „Проектът за федералния бюджет за 2026 г. и плановият период 2027-28 г. включва финансиране за възстановяване на арктическите морета от потънали и изхвърлени обекти, представляващи радиационна опасност, като работата ще започне през 2027 г. Подготовката за планираните дейности ще започне през 2026 г.“

Въпреки това, формулировката на съобщението на Росатом крие кошмарно ниво на сложност и разходи.

К-27 е експериментална атакуваща подводница, построена през 50-те години на миналия век, която е носила два реактора с радикална система за охлаждане, включваща разтопен метал.

Тя е влязла в експлоатация през 1963 г., но системата за охлаждане е изпуснала радиоактивни газове в собствената си машинна зала, проблем, който екипажът й не е успял да разпознае.

Това означава, че единствените жертви, които корабът е понесъл, са били от собствения му екипаж, като най-малко девет от тях са загинали от радиационно отравяне.

Реакторът й също е изпуснал радиоактивни елементи в самата подводница, което я е направило неизползваема.

Подводницата е изведена от експлоатация през 1979 г., като руският флот запълва реакторното отделение с катран, за да го запечата, преди да я потопи в плитките води на Карско море. Плитките води означават, че тя е изложена на приливи и течения, които могат да я разбият.

Втората потънала подводница, К-159, не е била предназначена да потъне, но вместо това потъва след провалена операция на руския флот.

Тя е пусната в експлоатация през 1963 г. като атомна атакуваща подводница, но също е претърпяла радиационни течове, които са замърсили цялата подводница, налагайки постоянни ремонти.

Накрая е изведена от експлоатация през 1989 г. и е оставена да ръждясва в продължение на 14 години, докато съседните балтийски държави дават на Русия 200 млн. долара (150 млн. лири) за да я демонтират заедно с 15 други разпадащи се руски атомни подводници.

Корпусът му обаче беше толкова ръждясал, че потъна, докато беше теглен към корабостроителницата, потапяйки 800 кг ядрено гориво и девет руски моряци на морското дъно на 700 фута дълбочина.

Извличането на ядрена подводница от морското дъно е скъпо и трудно, но е правено и преди.

През 2002 г. холандската спасителна компания Mammoet извади друга руска подводница, Курск, след като тя потъна с всичките си 118 членове на екипажа в Баренцово море.

Беше построена специална спасителна баржа с прикрепени отдолу кабели, за да извади кораба.

Норвежката фондация Bellona, която наблюдава заплахите за околната среда в региона, издаде предупреждение за К-27 и К-159 миналата година.

В него се казва: „Тези подводници представляват най-голямото предизвикателство за усилията за почистване. Двете заедно съдържат един милион кюри радиация, или около една четвърт от количеството, изпуснато през първия месец от катастрофата във Фукушима.