Труд
Автор:
Труд онлайн
Руските изтребители за превъзходство във въздуха Су-27, разположени в анклава Калининград, са имали едни от най-честите сблъсъци със силите на НАТО, откакто напрежението между Москва и западния алианс достигна нови висоти през 2014 г. Калининград е един от най-силно милитаризираните региони на Русия в продължение на повече от десетилетие и се намира на Балтийско море между Полша и Литва, отделен от континенталната част на Русия, членовете на НАТО Литва и Латвия, пише Military Watch Magazine. Макар местоположението на територията да я прави особено уязвима за западни атаки в случай на голяма война, тя служи и като плацдарм, позволяващ на руските балистични ракети „Искандер-М“ , крилати ракети „Бастион“ и системи за противовъздушна отбрана с голям обсег, като С-400, да атакуват цели по-дълбоко в Европа. Силно стратегическото положение на анклава доведе до разполагането на някои от най-боеспособните средства на руските въоръжени сили за неговата защита, включително нови мотострелкови, артилерийски и танкови полкове, които бяха разположени там през декември 2020 г. Тъй като напрежението около Калининград остава постоянно високо, Су-27, базирани там, са сред най-често десантираните от всички изтребителни подразделения на руска служба.
Въпреки че възможностите им са засенчени повече от десетилетие от по-новите попълнения в руския изтребителски флот, Су-27 продължава да играе ограничена роля, включително участието във военни действия на украинския театър. Самолетът е въведен за първи път в експлоатация както в съветските военновъздушни сили, така и в противовъздушната отбрана през 1984 г. и е широко смятан за най-способния клас изтребител за превъзходство във въздуха, влязъл в експлоатация по време на Студената война. Това заключение е подкрепено както от симулиран бой между самолета и F-15 на американските военновъздушни сили, така и от резултатите от обширни тестове на самолета, проведени в Съединените щати, след като ограничен брой бяха закупени от Беларус и Украйна през 90-те години на миналия век. Въпреки изключително амбициозните програми за модернизация, като Су-27СМ3, които бяха приложени към малки части от флота, позицията на Су-27 въпреки това значително намаля след края на Студената война, като остаряващите сензори и оръжия на самолета и липсата на стелт възможности ограничават способността му да се изправя срещу елита на флотите на НАТО, както можеше през 80-те и 90-те години на миналия век.
Су-27, базирани в Калининград, често са прехващали или по друг начин са атакували западни самолети, особено от 2014 г. насам, като забележителен пример е прехващането на разузнавателен самолет „Гълфстрийм“ на шведските военновъздушни сили на 3 октомври същата година. Руският изтребител е прелетял на около 10 метра от шведския самолет, демонстрирайки полезен товар от ракети „въздух-въздух“. През следващите години са се случили няколко подобни инцидента. Например, на 9 юни 2017 г., когато стратегическите бомбардировачи B-1B, B-2 и B-52H на американските военновъздушни сили са разположени над Балтийско море, те са били заснети да бъдат плътно засенчени от Су-27 от Калининград. По-късно същия месец Су-27 се намесиха агресивно срещу полските изтребители F-16, след като самите F-16 агресивно прехванаха транспорта на руския министър на отбраната Сергей Шойгу, който по това време летеше за Калининград. На следващия месец разузнавателен самолет RC-135 на американските военновъздушни сили, за който се смята, че е следил електронни сигнали в Калининград, е бил прехванат от множество Су-27, което го е накарало да се оттегли и да направи непланиран завой в приятелско шведско въздушно пространство.
Настойчивостта, с която Су-27 бяха разположени от Калининград, подчерта готовността на Русия да охранява малкия си балтийски анклав и бързо да реагира на всяка потенциална заплаха, изпращайки силен сигнал към НАТО в този смисъл. Въпреки напредналите си възможности, Су-27 в Калининград не показаха признаци на широко разполагане на активно радарно насочвани ракети „въздух-въздух“ Р-77 или Р-77М и продължиха да разчитат на по-стари Р-27, които нямат възможности за „стреляй и забрави“ и могат да атакуват само по-ограничен брой цели едновременно. Въпреки това възможностите на изтребителите придобиха по-голямо значение след избухването на пълномащабни военни действия на украинския театър на военните действия през февруари 2022 г., което повиши напрежението между Русия и НАТО, като Су-27 в Калининград демонстративно практикуваха въздушен бой през април същата година, очевидно като демонстрация на сила.
През септември 2023 г. Су-27 изиграха централна роля в учения, симулиращи отблъскване на ракетна атака срещу Калининград и сваляне на вражески самолети, след учения на НАТО с бойни стрелби в Балтийско море. „Самолети, симулирани като вражески самолети, нарушиха държавната граница на Руската федерация и се опитаха да извършат ракетно-бомбена атака срещу стратегически важни военни цели в Калининградска област“, съобщиха държавните медии по това време. Наред със засилените учения, Су-27 в Калининград продължиха да участват и в прихващания , като пример за това е прихващането на два бомбардировача B-52H от два самолета на 25 ноември 2024 г. Бъдещето на руския изтребителски флот в Калининград остава несигурно и макар разполагането на нови поколения системи за противовъздушна отбрана да е много вероятно, възможността прекият наследник на Су-27 - Су-57, да бъде постоянно разположен в анклава също е много възможна някъде през 30-те години на 21-ви век. Значителните забавяния в разработването на Су-57 и прекратяването на предишната съветска програма за изтребител от следващо поколение МиГ 1.42 са сред основните фактори, принуждаващи Су-27 да остане в експлоатация по-дълго от предвиденото.
