Свенлива благодарност за съдебния съвет

Очаквано и предвидимо депутатите от мнозинството отхвърлиха ветото на президента върху промените в Закона за съдебната власт, с които на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) се дават по-високи постове след края на мандатите.

Отхвърлиха го мълчаливо, без да обелят и дума в отговор на критиките на държавния глава и опозицията – че дадената привилегия на съдебните кадровици противоречи на Конституцията и е дискриминационна, и несправедлива към редовите магистрати, които растат в йерархията стъпка по стъпка – с конкурси след хиляди решени казуси и изтощителни заседания в прашните съдебни зали.

Гласуваха като с отрязани езици. Нито един не се качи на парламентарната трибуна, за да направи опит да убеди избирателите си, че тъй нареченото Правителство на съдебната власт си е заслужило кариерните бонуси към огромните заплати; че ги е заслужило за благодарност, защото е повишило, примерно казано, с работата си - с честните и удачни назначения, понижения и наказания на магистрати и с реформите, които е направило - доверието на българите в системата им за правоприлагане. Е, да, в деня, в който Еврокомисията изтъкна в доклад сериозните проблеми с върховенството на закона и корупцията в България, такава реч би прозвучала неубедително, меко казано. Но поне да се беше пресрамил някой депутат от управляващата коалиция да заяви, че издигането в длъжност след 5 години кадруване в неефективното, политизирано и задкулисно правосъдие е нещо естествено, разумно и логично, а не е „форма на властова корупция“, както го нарекоха действащи съдии! Не се пресрами никой.

Депутатите подхвърлиха срамежливо на ВСС неследващия се дар ( или приз, или бакшиш) за извършените вероятно услуги, който е и залог за бъдещи такива. И съветът го прие свенливо, без „мерси“ –като услужлива камериерка, сварила познат клиент в неудобно положение.