Секретна лаборатория на Сталин „произвежда“ безсмъртни войници

Серум на истината и хипноза са част от тайните проекти на Вожда на народите

Костите на доброволци са замествани с титаниеви протези

Съветският съюз, както всяка страна, стремяща се към глобална хегемония, се опитва да постигне превъзходство над конкурентите си с всички възможни средства.

През първата половина на 20-ти век много държави сериозно обмислят възможността за получаване на предимство, включително чрез паранормални явления и други „безумни" неща. Съществуват много истории за тайни съветски научни инициативи по времето на Сталин. Една от тях разказва за лаборатория, в която учени се опитват да развият телепатия у хората. Вождът на народите лично ръководи основните научни специални отдели.

Веднага след революцията новото правителство се изправя пред задачата за надеждно засекретяване. С постановление на Съвета на народните комисари в ЧК е създаден секретен отдел, ръководен от Глеб Бокий. Кръгът от интереси на отдела бързо се разширява: изучават се телепатия, хипноза и психоенергийно влияние - всичко, което потенциално би могло да служи на държавата.

В рамките на отдела е създадена тайна невроенергетична лаборатория. Ключова роля в нея играе Александър Барченко, учен и популяризатор на окултните учения. Той е натоварен с експедиции до Колския полуостров, обсъждат се и планове за пътувания до Тибет в търсене на „знание“ и евентуалната му практическа стойност.

Глеб Бокий е един от ръководители на отдела по изучаване на телепатия.

Въпреки това, към края на 30-те години на миналия век, махалото на репресиите се залюлява в тяхна посока. През май 1937 г. Бокий и Барченко са арестувани, обвинени, наред с други неща, в основа- ване на масонска организация. Архивът на Барченко, включително неговият труд „Въведение в методологията на експери- менталните енергийни полеви ефекти“, е конфискуван. На 25 април 1938 г. и Двамата са екзекутирани, а специалният отдел скоро е ликвидиран.

Токсикология и специални операции

Многобройни източници твърдят, че през 1935 г. по заповед на народния комисар Г. Г. Ягода е създадена тайна токсикологична лаборатория в рамките на Държавна сигурност. Тя е включена в отдела за оперативни технологии на НКВД и работи под тайното име „Лаборатория Х". Григорий Майрановски ръко- води отдела по токсикология, а Сергей Муромцев е шеф на отдела по бактериология. Впоследствие отделът е реорганизиран няколко пъти, но основната му дейност - разработване на токсични и психотропни вещества за специални операции - остава същата.

При последвалите разследвания през 50-те години на миналия век, Майранов- ски признава, че са провеждани тестове върху хора, осъдени на смърт. Наркоти- ци се добавят към храна и напитки, инжектират се, прилагат се върху кожа- та и дори се използват отровни куршу- ми. Търсят и „серум на истината" за раз- пити. През есента на 1950 г. отделът е разформирован, а резултатите от него са разпределени между нови служби, свързани с разузнаването.

Редица нашумели инциденти са свързани с „Лаборатория Х“: отвличанията на генералите на бялата емиграция
Александър Кутепов и Евгений Милър с употреба на наркотици; мистериозната смърт на началника на Дирекцията за външно разузнаване на НКВД Абрам Слуцки; и твърденията за участие в изчезването на шведския дипломат Раул Валенберг. Доказателствената база за тези случаи е нищожна.

Хирургия за неуязвимост

През 1988 г. в Ню Йорк е публикувана книгата на американския историк Джеф Страсбърг „Тайните оръжия на Съветите". Авторът твърди, че от 1936 до 1941 г. СССР уж работи върху „супервойници": доброволци от Комсомола са подлагани на операции, имплантират им златни електроди в мозъка за потискане на болката и заместват костите на крайниците им с титаниеви протези, за да се минимизират щетите от куршуми и шрапнели.

Според Страсбърг, с избухването на войната програмата е прекратена и много от участниците в нея загиват на фронта при неясни обстоятелства - уж елиминирани като носители на опасни тайни. След появата на ядрените оръжия, според автора, проектът губи смисъла си. Преките доказателства за тези истории са изключително ограничени и историците спорят за тяхната достоверност.

„Самолетът-призрак“

Друга легенда датира от 1952 г. Твърди се, че самолетният конструктор Робърт Бартини (който извършва тестове под името Дунаев) разработва свръхзвуков самолет със свойства на „невидимост“. Очевидци съобщават, че самолетът изчезва от погледа и е неоткриваем от радарите, само за да се появи отново по-късно. След първоначалните тестове обаче проектът е спрян, а самолетът е разглобен - не може да се постигне постоянен ефект и „невидимостта“ може да бъде загубена в критичен момент. Документалните доказателства са оскъдни, а съществуващите са минимални.

Всички тези истории от паранормални лаборатории и токсикология до „терминатори“ и невидими самолети са заобиколени от слухове, противоречиви свидетелства и редки документи. В някои случаи има сериозни основания да се смята, че всичко това е истина; в други доказателствата са недостатъчни. Може би новоразсекретените архиви един ден ще позволят да се отделят фактите от легендите. Засега много неща остават спекулативни.