Семейният тандем Георги Данчев и Невена Луканова  с половин век творчество

Петдесет пластики в бронз и гипс, 34 рисунки и 25 колажа 

“По-добре да изпитам на кръпките успеха, отколкото да взема чужда дреха”

Творбите могат да бъдат разгледани до 23 февруари 2025 година

Митологичност и абстрактност в голямата експозиция 

Под мотото “Нежността и жестокостта на битието” в пространството на Музей-галерия “Анел” са подредени впечатляващи като количество и естетическа стойност творби: 50 пластики в бронз и гипс в компанията на 34 рисунки, дело на Георги Данчев, и 25 колажа на Невена Луканова. Изложбата на двамата автори отбелязва 50 години творческа дейност между две столетия, а всъщност и между две хилядолетия. Столичани и гостите на София биха могли да я разгледат до 23 февруари 2025 г.

Куратор на тази сложна като идея и реализация експозиция е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. Вернисажът привлече в залите на галерията над 150 ценители на живописта, сред които бяха дипломати (от посолствата на Сърбия и Иран в България), изкуствоведи, художници, писатели, музиканти и общественици. Те бяха посрещани от собственика на галерията Ангел Симеонов.

Пламена Димитрова-Рачева, Невена Луканова, Ангел Симеонов и Георги Данчев.

Специално за вестник “Труд News” Георги Данчев сподели лични подробности във видео материал, заснет от журналиста Емил Дриндолов: “В тази изложба няма почти нищо, което да е направено по поръчка. Каквото ме е вълнувало - това съм търсил и правил. Според вълнението си решавам как да го изградя, да го моделирам, да го представя. С една дума, не робувам на стил, робувам на настроенията си. Вгледайте се в скулптурата “Майчинство” - тя излъчва нежност, в нея виждате една застинала любов... Пролетта ме вдъхновява, особено темата за плодородието. Чрез пластиката “Изповед” съм се опитал да изобразя един храм. “Античен диалог” представя връзката между небето и земята, между човека и космоса, човешкото и божественото. Чрез пластиката “Впряг” показвам, че всеки тегли своя път и не трябва да се доверява на другите. “Дон Кихот” не копира други представи, той е чисто мое решение (1996) - по същото време изваях и “Митичен кон”. В основата на моите принципи поставям мисълта: “По-добре да изпитам на кръпките успеха, отколкото да взема чужда дреха”.

Пред ценителите на съвременното изкуство Пламена Димитрова-Рачева разясни подробно концепцията на изложбата и спецификите на двата авторски почерка. “Изкуството им е метафора, обединяваща практики от предходни епохи - древни, но все още приложими в съвременното изкуство, както чрез медии, така и чрез идеи. И двамата носят в биографиите си опит от обучението си в НХА - Георги Данчев в скулптура при проф. Секул Крумов, а преди това - в каменоделството; Невена Луканова - в текстила. Това обяснява и широкия спектър на творчеството им в областта на монументалната и кавалетна скулптура, монументално-декоративното изкуство на керамиката, както и малката пластика, портрета и живописта.

Творчеството на Георги Данчев е представено с пластики в бронз и гипс, както и с рисунки - ескизи, проекти, акварели, туш и акрил върху велтърна хартия. Изпълнени с артистична свобода, те запечатват уникални творчески моменти от ежедневието, когато се раждат идеи за нови творби. Тези произведения изразяват желанието на художника да трансформира пластиката в живопис и калиграфия, като символизира знаци.

Съпоставката на рисунките със скулптурата в изложбата представлява биографичен разказ за живота на Данчев, израз на неговите емоционални преживявания, вълнения и размисли. Целта е да се открие разнообразието на сътвореното още от най-ранните му произведения, напр. “Бриз” (1983) - малка пластика в бронз, посветена на известната певица Йорданка Христова. Скулптурите запазват своето символно звучене през годините, като следват принципите на изразителност на формите и динамизъм, при който пространството става част от фигурите. Ажурността, финесът на детайлите, ритмиката на силуетите и специалното отношение към постаментите са основни стилови характеристики на произведенията му. Като майстор и познавач на камъка, Данчев подбира специални скални, речни и полускъпоценни камъни за постаментите на пластиките, които се вписват в композицията и допринасят за естетическата им цялост.

Темите в неговото творчество обхващат митологичния, историческия и легендарния живот, природния свят, социални и общочовешки проблеми, включително в емблематични произведения като “Племенна пирамида” (2000), “Античен диалог” (1998), “Венера” (2003), “Крилата сирена” (2007), “Покръстване” (1990), “Жълта преса” (1995), “Бюджет” (2009), “Дон Кихот” (2005), “Тотем - Разпятие” (2000), “Излитаща пеперуда”, “Композиция с глигани”, “Улов” (2000), “Вредни емисии” и “Енергиен дух” (1986), “Майчинство” (2000), “Изповед” (1983) и др.
Признания за таланта на Георги Данчев идват още с първите отзиви за неговото изкуство, в които се акцентира на пластичността на кавалетна скулптура, в която формоизграждането е постигнато чрез експресивното въздействие на биологичните форми и структури. Определен като автор с “суверенен пластичен език, търсещ играта на светлината и сянката”, в изложбата той поставя в център творбата си “Огледало”.

Ето и неговото послание към публиката: 

Георги Данчев: “Живеем във време разделно. Старото е още трудно преодолимо, новото все още е крехко. Животът на прехода кара човека да се лута между променените ценностни системи - Добро/Лошо, хубаво/прекрасно изкуство, бизнес. За да оцелееш, трябва да знаеш къде си, да разбереш мястото си във времето и да не забравяш класическите истини за етика и човешко достойнство. Трябва да се променяш и усъвършенстваш, за да си подготвен, когато дойде твоят миг и шанс. Когато го изживееш, трябва да наложиш ценностната си система за доброто на обществото и да помогнеш на онези, които се лутат между старото и новото. А “пеещите и плачещи мелодии” идват от трудните времена, от изострената чувствителност на твореца в обществото.”

Пламена Димитрова Рачева определя Невена Луканова-Вени като авангарден и нестандартен талант, авантюрист и добър керамик. “В изложбата тя е “Нежността на битието”, представена чрез колажи, които сякаш са изтъкани от поезия, емоции, драми и любов. Тази колекция предлага абстрактни изображения, които осмислят живота без конкретни образи. Синтетичният език на колажа откроява нейния индивидуален стил в живописта, графиката и рисунката, както и в областта на приложните изкуства - керамика, текстил и декоративна пластика. Колажите на Невена Луканова внушават магичен и поетичен синтез на реалност и нереалност, преплетени в едно цяло. Като една съвременна Арахна, тя следва нишката на живота през изкуството, което превръща в свой автономен свят. Пространството в картините е двумерно, с близък детайл, а формите се плетат ритмично в една плоскост, която е разглеждана, съзерцавана и усещана. Темите на творбите са свързани с житейски преживявания и човешки отношения, като “Танц” (2010), “Веселие” (2022), “Разговор” (2015), “Тъга” (2010), “Мистерия” (2020), “Вълшебство” (2020), “Игра” (2020), “Пътища” (2010) и други. През абстракцията в своите произведения Невена изразява духовното и творческото си разбиране на света и човека. Така различни материали като хартия, бои, лепила и пасти изгубват своята вещественост, оставяйки на преден план живописния образ на една безкрайност, родена в нейното въображение.”

Самата Невена Луканова се обърна към своите почитатели с думите: “Колажът се прави, когато си натрупал много знания, защото се прилагат различни техники: да се рисува, да се лепи, да се добавят нови и нови елементи. Тематиката може да бъде всякаква. Учила съм много, усвоявайки различни техники. Реално животът ми е цял колаж”.

Очевидно абстрактното изкуство преживява ренесанс в XXI век, то чертае нови тенденции в полето на родното изкуство - най-важното за зрителя вече не е геометричната или цветова игра, а енергията, която излъчва колажът.