Човек загина пред мен, но не се отказах, Силвия Аздреева
След близо два месеца откакто замина на експедиция и успя да изпълни мисията-мечта, а именно изкачването на негостоприемния осемхилядник К2, Силвия Аздреева се завърна на родна земя.
На Летище София я очакваха близки, роднини и зам.-кметът на родния ѝ град Петрич Нина Попова. Те я посрещнаха с питка, цветя и трибагреник.
За цената на поставената цел
„Цената е много висока. Аз за малко щях да я заплатя с живота си. Имахме ситуации, които бяха много рисковани. 30% от хората, които бяха с нас и се опитаха да изкачат К2 се върнаха. Това само по себе си говори, колко е било опасно, за да преценят хората, че не си заслужава един връх техния живот и да се върнат. Аз поех риск. Може би желанието и вътрешното усещане не ме отказаха. Доверявам се и на правилната оценка с екипа, с който работя. Но все пак всеки преценява за себе си, никой не може да те задължи или пък да те откаже. Решението е изцяло твое. Прецених за себе си, че искам да стигна до края. Усетих връзката между мен и върха още в самото начало. Усетих, че ще ме допусне да го изкача“, каза Силвия Аздреева пред журналистите, които я посрещнаха на летището.
Лавина и смърт
„Това, което ме кара да продължавам е, че не се отказвам. Да, падна лавина върху мен, но не се отказах. Човек загина пред мен – не се отказах“, довери още тя.
Преди К2 Силвия достигна и до връх Еверест, наричан „покрива на света“, но споделя, че не може да сравнява двете планински изпитания.
На 27 юли 12:53 ч. Силвия развява българското знаме на К2
„Всеки осемхилядник е труден по своя си начин, но като К2 такова нещо просто не бях виждала. Изключително труден и опасен. Просто се опитва да те убие през цялото време“, категорична е тя.
„След изкачването, после едва слязох от К2. Наистина се страхувах за живота си“, разкрива Силвия.
Аздреева каза, че за тези близо два месеца по време на експедицията е отслабнала с 6 кг и в момента по-трудно се движи.
Паник атаки и задушаване
„Ще са ми необходими седмици, за да се възстановя, защото не съм добре физически. Усещам, че не мога да се фокусирам, когато говоря и може би все още имам недостиг на кислород в мозъка си. Там постоянно повръщах, имах пристъпи на задушаване, на паник атаки, които са опасни, защото могат да предизвикат шок в организма и реално сърцето ти да спре“, разкри още за опасностите българската алпинистка.
В името на българските жени
„Посветих това постижение на българските жени, защото ние сме много силни и можещи. Нека всички те да знаят, че могат да постигнат всичко, което пожелаят, независимо дали то е определяно за нещо „мъжко“, каза тя.
За домашното насилие
„Буквално преди два дни разбрах за случая с Дебора. Наистина съм потресена от това зверство. Това е недопустимо. В началото на годината аз и моят екип от фондацията ми „Заедно към върха“ стартирахме подготовка на кампания, която е срещу насилието на жени, но трябваше временно да бъде стопирана заради моята експедиция. В следващите месеци активно ще се заема пак с тази кампания, защото жените трябва да получат подкрепа и да могат да излязат от бездната на насилието, в което живеят“, сподели Силвия Аздреева.