Синоптикът Анастасия Стойчева, шеф на „Прогнози и информационно обслужване“ в Националния институт по метеорология и хидрология, пред "Труд news": Студ може да нахлува у нас до 15 май

Рязката смяна на времето е обичайна през пролетта

Младите учени ще дойдат при нас, само ако са достойно платени

Времето тази пролет като че полудя. Тъкмо решихме, че лятото е дошло през март, плажовете започнаха да се пълнят с варненци и бургазлии, снегът ни изненада през април. Дали такива резки промени са обичайни, какви са прогнозите и могат ли да бъдат точни, разговаряме със синоптикът Анастасия Стойчева.

- Г-жо Стойчева, нормално ли е от плюс 30 температурата рязко да падне под нулата?
- Това не е нормално и не е всяка година, ако това разбирате под думата нормално, но не е необичайно. Също така не всяка година през март имаме плюс 30 градуса. В България има по-динамични пролетни години, подобни на тази, при които при различни циркулационни условия се реализират обстановки с високи температури, а това обикновено е в предната част на средиземноморски циклони, когато към нашата страна се пренася топъл въздух от Африка. Често това е придружено и с пренасяне на пустинен прах. Това са типични обстановки за България. Тогава температурите могат да достигат до 34 градуса. В същото време при студено нахлуване в тила на такива средиземноморски циклони, към Балканите и нашата страна се спуска арктичен въздух. Прекосявайки континента от полярните ширини чак до Балканския полуостров, той се трансформира, но носи характеристиките на една много студена въздушна маса, на северните ширини. И тогава при нас, след стихване на вятъра след преминаването на студен фронт, температурите се понижават до минус 8 , минус 3 градуса. Така че през април имаме такива големи изявени амплитуди на температурите. На практика до 15 май в нашата страна климатично са възможни студени нахлувания и след това слани. Ако се отворят архивите могат да се намерят години с ниски температури, с високи температури, със значителни валежи или със сухо време. Тоест разнообразието в това, което можем да видим през тия 130 г. наблюдения в нашата страна през Метеорологичната служба, е съвсем лесно да се установи.

- Вероятно това рязко застудяване ще унищожи част от реколтата.
- Да, така е. Нашите колеги агрометеоролози затова подготвят и прогнози за стопаните. Като цяло стопанството зависи от проявите на метеорологичното време и за съжаление, често имаме така наречените възвратни студове, които водят до проблеми с овошките и с други култури, които са поразени от мраз и слани.

- Дейността на хората ли е причина времето буквално да полудява на моменти?
- Ние можем да видим назад в годините такива примери. В края на 19-ти и началото на 20-ти век  човешката дейност е била различна по интензивност от тази, която е сега. Големите градове сега са със съвсем различна инфраструктура, микроклимътът им е много променен. Един голям град със строителството си, със все по-малкото зелени зони, няма начин да не изпитва промените, които настъпват в резултат на човешка дейност. Има изследвания, които категорично казват, че това е резултат от човешката дейност. Други пък – че системата земя-атмосфера-океан има определени функционалности, определени процеси, които не са повлияни от човешката дейност. Така че в тази посока могат да се дават различни отговори. Ако сравним с миналото обаче, ще видим, че и тогава е имало необичайни температури. На 2 април 1887 г. са измерени в София -10,5 градуса, а 12 години  по-късно е било + 29,8 гр. През 1934 г. в Русе и Горна Оряховица са измерени +35 градуса. Аз използвам един израз на учителката си Любка Кумчева: „Няма нещо, което не се е случвало и което вече няма да се случва“.

- За колко време напред може да се даде сравнително точна прогноза за времето?
- Има различен тип прогнози – от такива, които са за 24 часа, до седмични, месечни, сезонни. По-дълги от сезонните прогнози няма, защото колкото по-напред се опитваме да прогнозираме, толкова сигурността на тези прогнози намалява, те боравят само с вероятности и сравнителни термини по отношение на това дали температурите ще са около, под или над нормите, без да се конкретизира нещо повече. Прогнозирането в преходните сезони е по-трудно, прогнозируемостта на различните атмосферни процеси е по-малка, невъзможно е да се конкретизира една или друга проява на времето. Освен това грешките, дори и при по-краткосрочните прогнози, са по-големи при пресмятането от страна на числените модели, когато имаме по-голяма динамика. Доста разнообразие може да се получи в един или друг район. Сами знаете, че в един голям град пролетно-летните процеси могат да донесат интензивен дъжд в единия край, а в другия да няма валеж.

- Резките промени на времето влияят ли на здравето на хората?
- Да, резките промени в атмосферното налягане и в температурите се отразяват на хората, които са чувствителни към тях. Това е интердисциплинарна тема, която предстои да се развива напред във времето, като се използват знанията от една страна на физиката и метеорологията, а от друга – на тези знания, които са свързани с човешкото здраве. През март, около нашите професионални празници, имаше национална конференция по околна среда. Имаше доклади, които са свързани с метеорологичното време и човешкото здраве, още повече, че в нашия институт има специална секция в департамент „Метеорология“, която се занимава със замърсяването и с качеството на атмосферния въздух. Има връзка между метеорологичното време и човешкото здраве дори и само през информацията за въздуха, при който осъществяваме всичките си дейности през деня или през нощта.

- Вашата дейност не е ли малко подценена и от обществото, и от държавата?
- Ние толкова сме свикнали с прогнозата за времето, че всъщност не си даваме ясна сметка колко други посоки на физиката и метеорологията са част от интересите на обществото и на държавата. Ние живеем в тази атмосфера и е много важно да сме информирани за процесите, които настъпват в нея, колкото по-точно, толкова по-добре. Метеорологичните служби навсякъде по света имат грижата да поддържат експертизата и качеството на информацията, която подават, включително през последните научни достижения и прилагането им в практиката. Това може да става само чрез политиката на държавата към изучаването на природните науки, чрез стабилното натрупване на знания още в средното училище, за да може впоследствие да има достатъчно млади хора, които да намират смисъл да изучават науки като физика, химия, математика. Тогава ще има повече студенти и специалисти, които да работят в метеорологичните служби.

- Младите хора имат ли интерес към вашата работа и достатъчно ли са кадрите в института?
- Студентите във физичния факултет стават все по-малко, а те са необходими не само в метеорологията, а и в оптиката, в ядрената физика, инженери. Държавата ни започва да осъзнава, че има нужда от такива кадри, но ще е необходим един по-дълъг период, в който да сложим на правилна основа изучаването на тези науки. Създаването на инженерни кадри съвсем не е елементарно и лесно. Да не говорим, че ако назначаваме при нас млади учени за 1500 лв. без удръжките, как те да намерят смисъл да започнат работа в института. Много е важно да се вдигне нивото на заплатите за младите хора, които току-що постъпват. Те могат да си намерят на друго място реализация при по-високи възнаграждения.

- НИМХ излезе от БАН заради ниско заплащане, сега какво е положението?
- Ние излязохме от БАН преди повече от 5 години, защото там не припознаваха нашата оперативна дейност, от която всички имат голяма нужда. Тя върви ръка за ръка с науката. Министерството на околната среда и водите, към което сме сега, пък никога не е управлявало наука. Не че имаме някакви затруднения с комуникацията с тях, но така или иначе и на тях им се налага да се учат, защото ние сме част от нея, ние сме институт, който трябва да бъде обгрижван от държавата и като наука. През м.г. например ни забравиха в едно постановление, не получихме онова, което получиха всички университети и научни организации в страната. Това е постановление №273 от 5 август 2024 г., със задна дата бяха възстановени средствата във всички научни академични организации, но нас ни пропуснаха. Проблемът е, че се налага всяка година да обясняваме освен всички друго и това, че не трябва да ни забравят. Ние сме директно показно как науката намира приложение в практиката и как това работи добре. Но ако няма кадри, които са продължат при нас, това рано или късно ще създаде проблем.

- Вие имате докторска степен по темата „Мъглите в София“. На какво се дължат те?
- Това е опасно метеорологично явление, особено в големия град. Мъглата е свързана и със замърсяването. София е котловинно поле и вдлъбнатите форми на релефа благоприятстват за образуването на мъгла, която при определени синоптични обстановки, когато не е много динамична зимата, могат да се задържат продължително време – повече от 10 дни. Тогава се създават стабилни инверсионни състояния на атмосферата и в ниската част, в котловината, заради изстиването водната пара кондензира и се получава мъгла. Когато това е в комбинация с навлизане на топъл въздух във височина, тогава инверсионното състояние се усилва, ниско долу остава тежкият студен въздух, а във височина е топло. Така например на Черни връх температурата може да стигне до 10 градуса, докато в София да остане под нулата. Най-типичните месеци за формиране на мъгла в столицата са декември и януари. Това инверсионно състояние на атмосферата позволява натрупване на замърсители в котловината, които са естествена част от живота на един град. И докато не премине студен атмосферен фронт с ясно изразени характеристики, няма как да се разсее мъглата.

- Очакват ли се резки смени на времето през следващите дни и какво ще бъде то на Великден?
- Това, което се вижда е, че отиваме към повишение на температурите. След рязкото застудяване в нашата страна, бавно и полека, особено в края на тази седмица и началото на следващата, температурите отново ще достигнат около и над 20 градуса. Няма да има вече толкова ниски сутрешни температури, те ще са положителни в цялата страна. Към средата на следващата седмица, отново се очаква повишаване вероятността за валежи, но температурите ще са високи. По Великден това е обичайно за нашата страна. Вече сме във времето на типично пролетно-летни процеси и това е свързано главно с краткотрайни валежи, по-вероятни в западната част на страната.

- Лятото ще бъде ли толкова горещо, както през миналата година?
- Засега изглежда, че температурите ще са около и над нормите, а сезонните количества валежи около и под нормата. Лятото през тази година ще е подобно на това през миналата или ще е по-малко топло. През миналата година имахме продължителни периоди на горещо време, в които както минималните, така и максималните температури бяха високи. Когато това продължи над 5 или 10 дни, това са горещи вълни с особено влияние върху човешкото здраве. Организмът не може да си почине през нощта от горещините, защото и тогава температурите са високи. Това се отразява негативно върху човешкото здраве, особено върху хората, които страдат от високо кръвно налягане или други болести, които се влияят от времето. Но това лято вероятно няма да има толкова дълги периоди на горещини. Това не означава обаче, че няма да има високи температури.

- Къде в България е най-добре да се изкарат горещините?
- В планините през лятото е по-прохладно. Нашето море също е много благоприятно, заради бризовата циркулация, но тук е мястото да повдигнем въпроса за презастрояването и за намаляването на зелените острови в големите градове. Изсичането на горите също кара природата да има повече екстремни прояви, които виждаме напоследък.

Нашият гост

Анастасия Стойчева е завършила Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност метеорология. Има докторска степен по темата „Мъглите в София“. В Националния институт по метеорология и хидрология работи от 16 май 2000 г. От 2016 г. е ръководител на отдел „Метеорологични прогнози“, а от 2022 г. е директор на департамент „Прогнози и информационно обслужване“.