Бюрокрация може да забави до една година поставянето на малка инсталация
Енергото намира вратички да откаже включване
До една година може да отнеме бюрокрацията, ако решите да си поставите соларен панел на покрива на къщата. В момента търсенето на такива инсталации е голямо както от домакинства, така и от предприятия заради високите цени на електроенергията на свободния пазар. Това обясниха пред „Труд” експерти в сектора. Бюрократичните пречки обаче отказват част от желаещите - причината е, че у нас режимът е разрешителен, докато в държави като Германия, Гърция и Австрия например той е уведомителен. Това означава, че там инсталаторът проектира, монтира, свързва инсталацията и окабелява, след което уведомява съответното енергодружество, обясни Румен Петров, собственик на фирма и член на Българска соларна асоциация пред „Труд”.
У нас е точно обратното - една година се борите с администрацията, а чак след това, ако успеете и не се откажете, започва поставянето на соларната инсталация.
Според Закона за устройство на територията, за да започне изграждането ѝ, трябва да имате строително разрешително, обяснява експертът. Това важи дори за малки мощности от 5 или 30 киловата. По думите му, най-краткият срок, за да получите разрешителното, е 3-4 месеца, за което са ви нужни връзки в институциите. Забавянето идва най-често от съответната община, която може да ви поиска да съгласувате проекта с геодезист, ВиК и т. н. Това, разбира се, освен време, коства и допълнителни средства на инвеститора, обяснява Петров. Всяко съгласуване на проекта струва между 200 и 300 лева. Той дава пример с проект, който изграждат близо до Карнобат. Изкопахме канали за захранващия кабел, когато местното ВиК праща представител за съгласуване на проекта. Чакаме го вече 5 месеца. Разбира се, всичко, което бяхме свършили, трябва да се прави наново, обясни експертът.
Забавяне на проекта може да дойде и от съответното енергодружество, на чиято територия се намира обектът. Изискването е те да дадат разрешение за мястото и начина на присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа. Срокът за издаването му е максимум до 2 седмици, но не го издават за по-малко от месец, обясни Петров. Ако ви откажат или бавят, имате възможност да се жалвате в Комисията за енергийно и водно регулиране, но това само удължава процеса, категоричен е той. И дава пример за едно от трите дружества у нас, което отказва на инвеститор с мотива, че няма капацитет да го присъедини. КЕВР се произнася в полза на инвеститора и задължава енергодружеството да присъедини инсталацията. В отговор оттам обясняват, че ще го направят, но за целта трябва да сменят трансформатора, което ще им отнеме не по-малко от 36 месеца.
Не са малко и таксите, които трябва да платите, за да си сложите соларна инсталация на покрива. За скица трябва да платите около 20-30 лева, за становището от енергото таксата варира от 100 до 150 лева. Големи разлики има в цените на инженерния проект като средно той излиза около 500 лева. За съгласуване на проекта в общината таксите отново варират - от 100 до 300 лева и зависи от различните общини.
Разходите не спират дотук, защото някои от енергодружествата дават точка за присъединяване, където им е удобно, а не най-близкия стълб, обяснява експертът. Така може да се наложи да платите за ел. табло или за подобряване на някой кабел и т. н., които ви калкулират в цената, така може да платите още между 600 и 2000 лева.
Самата соларна инсталация струва средно между 1100 и 1500 лева на киловат инсталирана мощност. Колкото по-голяма е, толкова цената е по-ниска, защото се прави икономия от мащаба, посочи Петров. Най-скъпо излизат малките централи до 5 киловата.
Има три варианта какво да правите с електроенергията, която си произвеждате. Единият е цялата енергия да се продава на местното енергодружество, което я изкупува на преференциална цена. Вторият вариант е да продавате излишъка, но на пазарна цена, като за целта трябва да подписвате всяка година нов договор е енергодружеството или с търговец на ток. И третият вариант е да я ползвате изцяло за собствени нужди - това обикновени правят фабрики или цехове, които имат такива централи, обясни експертът.
Предлагат промяна
Самата соларна инсталация струва средно между 1100 и 1500 лева на киловат инсталирана мощност.
Процедурата трябва да се облекчи у нас, заяви Румен Петров. В Западна Европа инсталаторът носи пълна отговорност от изготвянето до експлоатацията. Затова и режимът е уведомителен. У нас не е така. В закона тази отговорност е описана символично, допълни той.
Бизнесът инвестира в собствени ВЕИ
Цените на проектите се вдигат
Никола Газдов
Токът от соларни централи е в пъти по-евтин от този на борсата. Затова не е чудно, че в ситуация като сегашната, индустрията търси решение за собствено производство на място на зелен ток, коментира пред „Труд” Никола Газдов, председател на Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия.
Подобни проекти има из цялата страна - говорим за тухларни, хлебарници, дори най-големите винзаводи и химически предприятия изграждат свои централи. Те могат да се правят върху покриви на сградите и върху свободни пространства, близо да самите предприятия, уточни той.
Инвестицията в една такава голяма централа излиза около 1 млн. лева за 1 мегават инсталирана мощност. В последния месец цените са се вдигнали, като преди това се движеха около 900 хил. лв., допълни той.
По думите му предприятията правят такива централи основно за собствени нужди. Според него между 5 и 16% от общата консумация на енергоинтензивната индустрия може да се покрива от ток от фотоволтаици. Логиката зад тези инвестиции е да бъдат намалени разходите за електроенергия днес и да се подобри дългосрочното планиране на тези разходи. Благодарение на инвестициите във ВЕИ за собствена консумация, тези индустриални компании знаят колко ще струва електроенергията им за десетилетия напред. Волатилността на пазара е изключително тежка в момента, от което страдат както дъскорезници и хлебарници, така и големите енергийни консуматори.
Освен собствени инсталации предприятия сключват договори с няколко соларни парка и така също получават електроенергия от фотоволтаици, посочи Газдов.
1. Подаване на искане за изготвяне на скица с виза за проектиране на фотоволтаична централа в съответната община.
2. Подаване на искане за проучване за присъединяване на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа (ЕРМ).
3. След като получите готовата виза за проектиране и становище, се изготвят необходимите инженерни становища.
4. С всички документи се подава искане за разрешение за строеж на фотоволтаичната централа в съответната община.
5. Следва съгласуване на електротехническо и конструктивно становище с разпределителното дружество.
6. Подаване на заявление/искане за договор за присъединяване към съответното ЕРП.
7. Подаване на искане за изкупуване на отдадената в електропреносната мрежа енергия.
8. Подаване на искане за пускане под напрежение.
Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура