Специалната операция срещу православието

Целта на изучаването на Закон Божий е човек да се богоуподоби и да спаси душата си от първородния грях

Най-големият личен подвиг е да отхвърлиш собствената си горда воля и да приемеш на нейно място Божията

Църквата не е Дисни ленд, християнството не е рецепта за наслада и развлечение

Поднебесните сили чрез своите подизпълнители не на шега са се разбеснели против инициативата християнството да се изучава наравно с другите дисциплини от децата. Колкото и да не ни се ще, трябва да им отговаряме, но и при най-добро желание не можем да насмогнем. Изправени сме пред добре организирана и щедро финансирана тотална пропагандна кампания.

Включи се и в. „24 часа“, разбира се, не с авторски материал, а с препечатка от фейсбук – печална масова практика за много иначе сериозни медии. За вестникът очевидно е важно да блесне заглавието, пък отдолу – кой прочел – прочел:

Клирът на БПЦ не може да организира обучението по религия на ниво

На какво основание се твърди това, на някакво проучване? Или на общия либерално-атеистичен инстинкт. Вестниците обичат да правят така – да изстрелват гръмки съждения в заглавия, а отдолу в текста аргументацията да е съвсем друга или просто нулева. Този похват спада към групата на най-евтините манипулации, но какво да се прави – кампания. Друг такъв похват е да напишеш каквото искаш в заглавието, но с въпросителна накрая. Например: „Бойко Борисов яде на закуска живи пеленачета, докато си брои кюлчетата в шкафчето?“.

Авторът на оригиналния постинг (така ли се казва?) споделя своя напълно неоснователен страх, че вероучението щяло да бъде „обикновена пропаганда на примитивна евразийска геополитика в стил Дугин“. Откъде му хрумна, кое му дава основание? В постинга не се споменава. Но пък и защо? Достатъчно е за се изцепиш, а аргументите кучета ги яли!

Казах го миналия път, но пак ще го повторя, защото се налага:

Вероучение според ангажираните в тази антиклерикална пропагандна кампания не трябва да има, защото е православно (ако е ислям, будизъм, йога, макраме или паневритмия – може!). Логиката е следната:

1. Руснаците са гадни, защото вървят против цивилизацията, към която сме избрали да принадлежим, защото са алкохолици, ватници и мурзилки, а Путин е урод, някакъв хибрид между Хитлер и Джуджето Дългоноско.

2. Руснаците са православни (просто защото също като украинците исторически са част от Pax Bizantina, за което българите имат определена заслуга или вина).

3. Следователно, щом руснаците са гадни и същевременно православни, то православните са гадни.

4. Следователно в училище не бива да има вероучение.

Аз не разбирам, как хора, които претендират да бъдат интелектуалният и духовният авангард на нацията, не чувстват интелигентността си обидена от такава логика!

Вероучението е Закон Божий. Целта на изучаването на Закон Божий е човек да се богоуподоби и да спаси душата си от първородния грях. Единственият начин това да стане е чрез тайнствата на Църквата и чрез индивидуално съкрушение и смирение. За какво смирение можем да говорим у човек, който се смята за толкова по-компетентен от ръкоположените свещеници по въпросите на Закона Божий, че се чувства годен да ги преценява, да ги съди и да им дава акъл? Това е все едно някой, който няма и никога не е имал никакви допирни точки с армията, да дава акъл на офицерите и да критикува компетентността им.

Номерът е със смирение и послушание да приемаш това, което идва от твоя старец (ако имаш), твоя изповедник, твоя наставник или Църквата. Да приемеш с  послушание дори и абсурдното на пръв поглед, а не да спориш и да критикуваш, не да налагаш своето виждане и своята воля, иначе убиваш и обезсмисляш всичко. Та нали именно това искаме – да избягаме от увредената си воля и от заблудите си? Най-големият личен подвиг е да отхвърлиш собствената си горда воля и да приемеш на нейно място Божията, така че тя да стане твоя. Тогава ще изпълниш предназначението си и повелята към теб да станеш бог по благодат, тъй както Бог е бог по природа.

Според автора клирът не е готов да осигури обучение по вероучение. За да твърди това, той трябва:

1.  Да познава в дълбочина курса по вероучение, в което дълбоко се съмнявам; да познава неговата догматична и канонична основа, за да каже: „не, свещениците не могат да го преподават така качествено, както бих го преподавал аз, например“;

2. Да познава в дълбочина нивото на компетентност на свещениците, в което също се съмнявам – какво са учили, как са си взимали изпитите, каква е педагогическата им подготовка, има ли достатъчно за всички паралелки и пр.; да знае богословските факултети, освен свещеници, колко специалисти, мъже и жени, с педагогически профил произвеждат;

3. Най-сетне да е наясно какво точно представляват катехизисът и мистагогията (ръководството в тайнствата), а тук вече съм сигурен, че не е.

Самият факт, че даден умник си въобразява, че знае по-добре от Църквата що е християнство и що е мистагогия,  вече е достатъчно тревожен. Не, вероучението не е сравнителна история на религията или етнографско изследване на християнството по нашите земи. Не, християнството не е средство да живеем по-добре тук, на този свят. Не е борба с бедността и климатичните промени. Не е толерантност към всички останали религии, защото ако то казва истината, а пък те казват нещо друго, то очевидно казват лъжа. Християнството не е демократично, а йерархично. За жалост, на такова изключително погрешно мнение е един друг автор, този път в „Труд“. Неговата статия е със заглавие

Не вероучение, а църковна история

И казва: „Вярата е дълбоко в човешката душевност. "Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата...", изповядва Христо Ботев“. Да цитираш един от най-яростните антиклерикали на Възраждането, протокомуниста Ботев, – да градиш тезата си върху тази негова максима, това вече е урок по атеизъм. Бог не е в нас, Той е навсякъде и всичко изпълва (евентуално и нас, ако Го допуснем), ние сме част от Него, а не е Той част от нас. Атеизъм ли да турим на децата вместо вероучение? Че то атеизмът три поколения при соца го изучаваха настървено! И какво излезе? Нищо. Вярата е жива, макар и у много хора осакатена. Не броим безбожниците, каквито винаги е имало и ще има. Стадото е малко.

„Църковна история“, казва. Има няколко църковни истории от Евсевий до Малицки и Поснов. И това са отделни дисциплини, не са вероучение, не са катехизис. Още по-малко пък нещо като „увод в общата история на църквата (църквите)“. Или пък на религиите. В първи курс в университета имахме един предмет, наречен „Увод в славянските филологии“. Представляваше нещо като най-общо езикознание, сравнителна история и съвременно състояние на славянските езици. И колкото от този курс научихме чешки, полски и сръбски, толкова и децата ще разберат нещо за вярата, ако ги занимаваме с обща история на религиите.

Седемте вселенски събора са се занимавали преди всичко с това да формулират вярата така, че да я предпазят от ереси, лъжеучения и извращаване. Резултатът от тези усилия е Символът на вярата, Христологичният догмат, Иконопочитанието и т.н. Тези неща се преподават и се учат, колкото и човек да се ражда с естествения нравствен закон в душата си. Догматиката, канонът, литургиката, есхатологията, учението за светците – това е предметът на вероучението. И аз не мога да си представя по-компетентни хора от свещениците да го преподават. Освен може би някои монаси, които подобно на св. Григорий Паламà ще жертват доброволното си безмълвие, за да просвещават миряните. А онези, които критикуват свещениците и монасите, които неглижират догмите и каноните, замествайки ги с някакви елементарни наукоподобни или в най-добрия случай научно-популярни компилации – да се молим за душите им и за тяхното отрезвяване.

Знам, не е лесно. Но никой не е казал, че ще бъде. Никой не е казал, че трябва да бъде. Църквата не е Дисни ленд, християнството не е рецепта за наслада и развлечение, за охолен и безметежен живот. Християнството е подвиг и дори жертва, когато се налага. Призванието на човека е да извърши трудния преход от материалното към духовното, а това е болезнено, дори и да не го разглеждаш като наказание.

Нека децата учат вероучение, за да не станат един ден възрастни, които ще ни сочат обвинително с пръст и ще питат: „Защо не ни научихте на времето?“. Никой не очаква да станат свещеници, както никой не е очаквал от нас да станем физици, химици и биолози. Но ако познанието на творението за Твореца е най-важното познание, то да лишиш хората от него е престъпление. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.