Съвети за ловците

Имайте предвид направлението на вятъра

Едно подхлъзване може да коства твърде много

Не се излиза по време на виелица или гъста мъгла

Обикновено ловецът се намира в такива условия, че не винаги при нещастни случаи може да му бъде оказана незабавна медицинска помощ. Затова той трябва да бъде много внимателен при движението си през гората, особено по време на дъжд.

Едно подхлъзване или падане може да му коства твърде скъпо. Когато се минава през храсталаци, не бива да се държат клоните - за да не бъде ударен ловецът, вървящ по-назад. Но най-добре е да се спазва дистанция от два, три метра.

Наближава ли буря, ловът трябва да се прекрати, а всички метални вещи да се свалят и да се оставят на известно разстояние. При гръмотевици човек не бива да се крие на високо място и под единични дървета. Ако бурята застигне ловеца на открито, той ще трябва да се постарае да намери и да се мушне в някоя суха яма.

Не бива да се излиза на лов по време на виелица или гъста мъгла. Тогава видимостта е твърде малка, а възможността за нещастие-голяма. Застигне ли ви виелица, скрийте се в купата сено, под широката част на елата, в някаква колиба, но в никакъв случай не бива да заспивате, защото можете да замръзнете.

Ако се случи ловецът да бъде ухапан от куче или дивеч, първото, което трябва да се направи, е да се промие раната с вода, за да се отстрани животинската слюнка. Ако има съмнение за бяс, непременно е нужна лекарска консултация.

Ловът от брега може да завърши неуспешно - стрелецът да не е в състояние да си вземе отстреляния дивеч. Затова е нужно да се има предвид направлението на вятъра. Целесъобразно е да ловува само тогава, когато вятърът духа към брега. В противен случай трофеят може да бъде отнесен далеч навътре във водоема. Ако ранената птица е паднала във водата, върнете се на същото място след няколко часа или на другия ден. Положително ще я откриете в крайбрежните храсти.

Кинология

Всестранно дресираното ловно куче

Може би мнозина ловци ще се усмихнат скептично, когато се споменава терминът всестранно дресирано ловно куче. Някои ще си помислят, че това са само мечти и че такива кучета не могат да съществуват. А в много европейски страни те са реалност. Не се допуска до ловуване екземпляр, който не е издържал специален изпит, доказващ качествата му.

Точна порода на всестранно дресирано ловно куче не съществува. То се създава чрез системна дресировка на куче-птичар. За целта английските породи /пойнтер и сетери/ са неподходящи въпреки силното си обоняние и издръжливост. Поради дълбоковродените си навици още от създаването на тези породи те си остават “тесни специалисти” за лов на крилат дивеч, търсят го по въздуха с високо вдигнат нос и не работят по диря.

Като най-подходящи за всестранна дресировка се явяват германският брак, германският дратхар, пудел-пойнтерът, визлата, ваймарският брак. На това именно се дължи и обстоятелството, че немските породи кучета започват да изместват английските породи и в самата консервативна Англия. Не че не се срещат и всестранно дресирани пойнтери, английски и ирландски сетери, но това са по-скоро изключения.

Шпаньолите и кръвоследните кучета също могат да бъдат приучени към безотказна и сигурна работа след изстрела. Но поради своето специфично физическо устройство те си остават в известен смисъл все пак “тесни специалисти”. За постигане на съвършенство в дресировката на ловното куче се иска много време, умение, такт, настойчивост и търпение.

Защо пеят птиците

Едни изследователи смятат, че песента служи само за обстоятелството птицата да обяви за заетата от нея територия. С песента тя сякаш съобщава: тук е моят дом, тук живея, не се приближавай, за да не си изпатиш. Ако това беше така, то самотните мъжки птици не би трябвало изобщо да пеят. Но те обикновено изпълняват по-голям брой “арии” от онези, които са послужили за създаване на семейство. Освен това много от птиците, например славеите, пеят даже в Африка, където, както е известно, те не гнездят.

За тилапията

Африканската риба тилапия хвърля до 400 хайверени зърна и непрекъснато ги носи в устата си. След като се излюпят, малките на първо време също смятат устата за естествено убежище. На разходка те непрекъснато сноват около майка си.

Щом се появи опасност, майката навежда тялото си надолу, издига опашка и започва да отстъпва назад. Това значи: спасявай се. Малките моментално се устремяват в сигурното убежище - в устата на майка си.

Неуморим пътешественик

Сьомгата е неуморим пътешественик, въпреки, че първите години от живота си прекарва, без да се отделя на големи разстояния от родните места. В реката сьомгата расте бавно, защото няма достатъчно храна. Минава година, две, а понякога и пет и младите сьомги, достигнали през това време едва 15-18 см. дължина, отплуват в морето. От пъстри риби по пътя те стават сребристи. В морето започват да се хранят усилено. Морската “трапеза” е богата - селда, млада треска, ракообразни. От всичко опитват младите сьомги и бързо увеличават теглото си.

Как разговарят рибите

Как разговарят рибите, щом нямат гласни струни и език? Установено е, че за тази цел най-често се използва плавателният мехур. Той едновременно произвежда звука и го усилва като резонатор. Някои риби издават звуците при триене на зъбите, челюстите, хрилните капачета, прешлените.

Разбира се, рибите не бърборят “за развлечение”. В природата всичко си има своите причини. Учените са установили, че звуците издавани от рибите, им служат за най-различни цели. На едни помагат да се ориентират и да прогонват враговете. Други използват звука като сигнал за тревога. Трети, “разговаряйки”, ухажват женските.