С влизането на България в еврозоната: Източна Европа се цели в позиция начело на ЕЦБ

Икономическата тежест на източните държави в еврозоната обаче е скромна

Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари означава, че една трета от 21-те държави членки, които са приели единната европейска валута, идват от бившия комунистически Изток, съобщава Bloomberg.

Източна Европа прави най-силния си ход досега, за да си осигури място във висшето ръководство на ЕЦБ (Европейската централна банка). Кандидати от Естония, Латвия и Хърватия се борят за наследяване на вицепрезидента Луис де Гиндос, чийто мандат изтича през май. Дори и да загубят, три от шестте места в Изпълнителния съвет на Европейската централна банка ще бъдат на разположение до края на 2027 г.

Има силни аргументи за назначаването на някой от региона. Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари означава, че една трета от 21-те държави членки, приели единната европейска валута, идват от бившия комунистически Изток, дял, който гарантира по-силен глас в най-влиятелния орган за вземане на решения на ЕЦБ, пише Agerpres.

Но пътят напред ще бъде труден. Западна Европа остава далеч по-важна от икономическа гледна точка и невъзможността да се подкрепи общ кандидат би могла да увеличи различията. Освен това двама водещи политици се кандидатират за мястото на Луис де Гиндос: Оли Рен, ръководител на Централната банка на Финландия и бивш еврокомисар, като и Марио Сентено от Португалия.

Въпреки това, почти две десетилетия след първото разширяване на еврозоната на изток, подкрепата за по-широко представителство във Франкфурт (седалището на Европейската централна банка) нараства. Това би добавило още един слой към деликатните изчисления, които обикновено управляват избора на лидери на ЕЦБ, с цел постигане на баланс между по-големи и по-малки държави, равенство между половете и различни възгледи за паричната политика.

"Всяка държава има еднакъв глас в Управителния съвет, така че е логично да се смята, че е необходим баланс за челните позиции в ЕЦБ. В този контекст би било добре да има някой от Източна Европа", каза Атанас Пеканов, икономист в Института Wifo във Виена и бивш вицепремиер на България.

Постигането на тази цел би било нова стъпка в процеса на интеграция, който започна с падането на комунизма и се засили, след като Европейският съюз започна да включва нови държави членки през 2004 г. Три години по-късно Словения прие еврото, последвана от Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия и България. Това би било и признание за скорошните икономически постижения, още по-впечатляващи в контекста на близостта на войната на Русия в Украйна.

Словенският финансов министър Клемен Бостянчич смята, че Източна Европа "е била пренебрегната" не само по отношение на висшите позиции в ЕЦБ, но и в ЕС. Въпросът е и в дневния ред на Европейския парламент, който интервюира кандидати за ЕЦБ и може да забави назначенията, въпреки че няма право на вето.

Людотив Одор, бивш министър-председател на Словакия и настоящ член на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, заяви, че страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са "очевидно недостатъчно представени". 

"Аз съм за географски баланс в рамките на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Но компетентността е най-важният критерий", каза служителят. Най-близкото до място в борда на ЕЦБ, което източноевропеец е постигнал, е било през 2020 г., когато бившият управител на словенската централна банка Бощян Язбек загуби от холандеца Франк Елдерсън.

Други представители от региона са имали успех в Брюксел и извън него: Валдис Домбровскис от Латвия е европейски комисар от 2014 г., Кая Калас от Естония в момента е върховен представител на ЕС по външните работи, а Кристалина Георгиева от България ръководи МВФ във Вашингтон.

Икономическата тежест на източните държави в еврозоната обаче е скромна. Заедно седемте държави в региона, които са приели единната европейска валута, са отговорни за по-малко от 4% от БВП, в сравнение с над 70% за Германия, Франция, Италия и Испания взети заедно. Това би могло да се окаже основна пречка. Най-големите икономики традиционно изискват представителство в Управителния съвет на ЕЦБ и е вероятно повечето от свободните места да отидат при тях.

"Ще бъде много по-трудно да се задоволят исканията на всички", каза Шахин Вале от Германския съвет за външни отношения. Вале обаче вярва, че Източна Европа ще спечели този път, залагайки на управителя на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, както и на неговите латвийски и естонски колеги Мартинс Казакс и Мадис Мюлер. Вуйчич "вероятно е в най-добра позиция да представлява интересите на региона преди крайния срок за номинации за вицепрезидент на 9 януари. Решение може да бъде обявено след 10 дни", обясни Вале.